Пиенето при жените

В Канада никой не пуши на обществени места. Вие сте супер изостанали! Ще ме прощавате, ама е така!

Мъжът ми пуши лула. Това, което най-много ме дразни, е пепелникът. Иначе димът почти не се усеща.
Аз не пуша.

Хем си напълно права, хем звучи отвратително Но те всички пушачи са си егоисти по принцип. Но си в правото си, не мога да го оспоря. Решението е такива като мен да не се забъркват с такива като теб.


А как се целуваш с него???? Аз не бих понесла половинката да пуши, просто няма начин.

Черна станция, че чак и дете ми направи тоз змей горянин! Представяш ли си?
Не, сериозно, когато човек няма проблеми със зъбите и устата му не мирише, другото се оправя с дъвки и паста.
То, па има едни непушачи, дето по-хубаво на по-малко от метър да не ги доближаваш, че положението е Фукушима.

Няма нелепо. Омирисването е обективен факт и миризмата е изключително неприятна. Пушачите обикновено са свикнали и не я усещат. Така че да, не ми е приятно и в заведения и се радвам, че наложиха някакви забрани. Преди не се живееше вътре. Не знам защо някой си мисли, че друг е длъжен да приема лошите му навици върху себе си и да му поема миризмите.

Аз пуша. Сега ми е много ОК, че не се пуши в заведенията..на закрито. Дразня се даже в някои..когато се пуши.
Миризмата на цигари, не ми е правила впечатление преди..сега се усеща, както и тази на кухня )) Та все ми е тая..всичко през баня и пералня...

Аз пък не знам защо някой си мисли, че светът се върти около него и аз трябва да се съобразвам с него, където не е позволено не пуша, където е-пуша, ако на някой не му понася... ами не там.

По същата причина, поради която ти си мислиш, че светът се върти около твоя навик и другите трябва да го търпят, обикновено защото нямат избор Но да, спорът обикновено е безсмислен и аз правя точно това, изчиствам такива хора от въздуха си.

Обожавам да пия – това е едно от малкото неща, които истински ме радват в живота. Но вероятно е важно да уточня, че обичам само шампанско, вино, бира и коктейли. Да се наливам с твърд алкохол: уиски, ром, водка, хеле пък – ракия, просто няма как да ми се случи, не ми понася изобщо. Самият вкус моментално ми докарва позиви за повръщане, поради кофти алкохолни натравяния през тийн-годините.
Мисля, че друг важен момент, имащ пряко отношение към толерантността спрямо спиртните напитки, е доколко лесно се опияняваш. При мен този процес се случва изключително трудно, да не кажа, че е почти невъзможно, ако консумирам само тези, които посочих, че обичам. Познавам мъже, които пият по литър скоч и после си тръгват от заведението, шофирайки личния си автомобил, все едно че не са близвали и капка. Други – след 2 чаши розе – вече се подхилкват глуповато.
Обаче, аз вече пия далеч по-малко и по-рядко, отколкото допреди няколко години. Може би и възрастта си казва думата (минах 30), та вече организмът ми не понася с такава лекота спиртните набези над черния ми дроб.

По въпроса с тютюнопушенето – никога не съм пушила, но без проблем бих приела за партньор мъж, който употребява цигари. Реално, когато се започнахме, мъжът ми беше запален пушач, но нито ми е миришел неприятно, нито пък съм имала проблеми с аромата на косата си след срещите ни.
Сега, съвсем отделен е въпросът, че и за мен има нещо просташко в образа на човек, димящ на обществено място. Свързвам го с един определен етнос и кафе в пластмасова чашка. Мога да приема дадено нещо, но това не пречи да си имам лошо мнение за същото това нещо. Та, така...

Избор има, в затворени помещения не се пуши. Ако си стоиш вкъщи пък изобщо няма да ти пречи никотина.

Самото пушене не ме дразни, нито директно свежия цигарения дим, там лули, пури нищо. Обаче като мине малко време и нещо втасва ли, какво става, ама миришещи на цигари дрехи и стаи е гнусно ¯\_(ツ)_/¯ Спокойно мога да седя на маса където всички пушат, но ако не се проветри десет минути след това става дупка на бурсуци. Радвам се че стана социално неприемливо да се пуши, в малки количества не пречи, но онова едновремешното дето къде влезеш все едно минал парен локомотив, твърдо не.

Така де. Затова си подбирам местата и хората. Но аргументът, че мога да си стоя вкъщи, за друг свободно да си дърпа дозата, при мен не върви. Разбира се, че ще си отстоявам правото на чист въздух пред нуждата на някой да си задоволи никотиновия глад.

Аз съм страстна пушачка и мирисът на цигари ме влудява. Като се прибера събличам всичко от- до от себе си и заминава за пране, после други дрехи преди сън, после други Голямото пране.

И да пия обичам, направо хедонистично удоволствие изпитвам от разни селекции и тероари. Ходя на майсторски класове с удоволствие, лекции, дегустации.

И храната обичам. Да я съчетавам с горните две. Удоволствие за небцето и душата.
Вкус да е, да го развиеш

То правото ти е отстоено, има достатъчно места, на които не се пуши. Позволи и другите да имат свобода да живеят, както желаят и за нас са измислени места и начини.

И пуша, и пия. За разлика от мъжа ми. Не пуши, пие по бира с повод Аз пия рядко, но твърд алкохол/ коктейли. Почти константно, при излизане той е шофьор. Навремето, с голямото пиене, го надпивах, слагах го да спи и продължавах с приятелите му. Носех много на пиене, вече сигурно не, загубила съм тренинг.