Православието като начин на живот - 9

https://svetatroitsa-stz.com/intervu-doc-temelski/


Прочети статията, която качих по-горе.

Хора, имах "привилегията" онколога на мама да ме уведоми, че ѝ остават максимум 10 дни живот. Тя е вярваща, но не е на себе си в последно време. Ще ми се да вземе последно причастие, но не е важното на мен какво ми се ще, а на нея. Многократно през последните месеци разни лекари се изказваха пред нея, че е безнадеждно болна, но изглежда поради някакъв защитен механизъм, тя просто не им вярва. А в момента мозъкът ѝ е в такова състояние, че абсолютно не осъзнава, че умира. Чудя се дали да я питам иска ли свещеник у дома уж да ѝ прочете молитва за здраве? Или не е редно да лъжа за такова нещо? Или да ѝ го доведа директно, но пък да не я уплаша? Или да изчакам още няколко дни с надеждата, че ще почне да озъзнава какво се случва, но предвид предписаните хапчета, се опасявам, че ще е тотално упоена.
Мисля трескаво и единственото, което измислям е да се моля на Господ за решение и спасение.
Когато баща ми умираше по аналогичен начин, просто го предчувствах. Попитах татко иска ли да си поговори със свещеника (не съм споменавала последно причастие) и той кимна утвърдително. Обаче когато помолих отчето, той каза, че то не било сигурно дали ще стане точно сега, че това било един вид предизвикване на събитията и ми отказа. Два дни по-късно татко почина и така и не можах да си простя, че не потърсих друг свещеник. Не можах да простя (повярвайте ми опитвам се) и на този свещеник, при който се бяхме изповядвали цялото семейство около 10 години. Затова започнах да посещавам друг храм. Ужасена съм, че може да не се справя и сега. Може би първо да говоря с отчето ни, а после с мама? Разликата между двамата ми родители, е че татко беше много кротък и тих човек, а майка ми е много серт и опърничева и нямам никаква представа как ще реагира.

А защо не обърнете наобратно нагласата си?
Бог е любов. Дайте на майка си през времето, което й е писано да живее, цялото внимание и обич, всичко, което можете да направите - най-вече спокойствие, присъствие, музика, която е обичала, дръжте ръката й - допира остава винаги силно усещане, дори и при хора в последен стадий на Алцхаймер или др дегенеративни заболявания.

Оставете студените диагнози, тежките думи, предварителното задвижване на идеята за смъртта.
Когато това се случи (всички сме смъртни), ще направите целия ритуал по християнски. Но дотогава радвайте се на всеки миг с майка ви.

PS. Ех, да можех да изживея отново последните дни на моята майка до нея.. всичко щеше да бъде различно.
🙏❤️

Gorg0nzola съжалявам за случващото се ! Бог да дава сили и на теб и на майка ти !
Може би е добре да говориш със свещенник и той ще те напъти . И ти самата имаш нужда от утеха. Нищо не пречи да се посъветваш,дори само да поговори с нея е от полза .Поне така си мисля . Прегръдки .

Вземете си отпуска и за тези 10 дни идете където тя иска. Напълнете й душата! И определено нищо не й казвайте.

Gorg0nzola, първо много съжалявам за тези изпитания. Дано Бог ви даде сили да минете през тях.
Онкологът говорил ли е с нея или е казал само на вас? Едно време лошите новини се съобщаваха само на близките, което смятам, че е грешка.
Според мен трябва онкологът да говори с нея, да и каже истината и след това да заведете свещеник при нея. Вече според обстоятелствата той ще реши какво да направи. Дори една молитва да кажат заедно, това ще бъде от голяма помощ за душата и.

ВЯРА,НАДЕЖДА,ЛЮБОВ, да, да, писах тук първосигнално в резултат на стрес (въпреки очакванията), но реално това е най-разумно. Дано успея да го открия през седмицата и да поговоря за всичко с него. Той знае какво се случва, все пак сагата продължава от известно време.

Valerie R, благодаря и на теб! Нещата, които описваш са много хубави и романтични. Пожелавам на всеки да може да се раздели с живота и близките си по подобен начин. Уви не винаги има такава възможност Вярно е и, че докторите предполагат, а Господ разполага и аз никога не съм изключвала възможността за чудо, но все пак причастието се взема преди настъпването на смъртта, пък нека после да се окаже, че не е било последно.

Opossum, доста онколози се изредиха да я уведомят, тя не им повярва. Бясна и ядосана е на целия свят, включително на нас в момента. Смята че искаме да я убием и че онкологът палиативни грижи, който дойде днес, всъщност сме го извикали, за да ѝ сложи смъртоностна инжекция, за да се отървем по-бързо от нея. Затова не знам как ще реагира и на свещеника. Тя беше вярващ човек, но последния месец не е на себе си. Груба е и обижда всички, доколкото и позволяват малкото сили. Омразата се чете в очите ѝ. Но тя ме е научила да вярвам, майка ми е и не мога да я зарежа така - да си отиде мразеща и скарана с Господ. Все пак в моменти, в които се променя и ме пита: "Какво да правя?", а аз отговарям: "Моли се на Бог и се опитай да поспиш!", та се съгласява и казва: "Да, да, моля се"

Благодаря ви и извинявайте, че ви занимавам с тези неприятни неща!

Gorgonzola,
направи това, което подсказва сърцето ти. Няма правилно/погрешно.
Вероятно майка ти знае какво е химиотерапия, затова мисли, че я убиват.. Вкопчена е в живота така да се каже и се бори все още.
Аз лично много държа на свободата на един човек да решава за себе си - каквото ми поиска, това бих направила особено ако знам, че е накрая на пътя си.
Иначе хубавите неща не са чак толкова трудни за изпълнение - питай я какво иска. Любимата й музика може да й пуснеш винаги - дори ако е в болница или хоспис, с мобилен и слушалки.
Прегръдки