НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

  • 18 117
  • 722
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 242
И аз мисля че 5 дни са си 5 дни. Георги като започна ясла, боледуваше буквално на всеки 3 дена. После 2 седмици в нас. Еми нямах търпение да го пусна, било то и за още 3 дни. Попринцип беше предимно хрема и 2-3 вируса. Но от февруари не беше боледувал. Усети се, че си е изградил имунитет някакъв. Сега направи гнойна ангина, пи антибиотик, ами отново е всяка седмица болен. Надявам се да се закрепи и да спре да боледува пак толкова често.

# 706
  • Мнения: 3 041
При мен имаше доста притеснения относно боледуването на малката, съдейки по това, което виждам от брат й и чувайки как е при другите деца, но тя, слава богу, боледува по-малко от сценариите, които чертаех. От началото на април сега й е третото боледуване. В градината й харесва, ходи с желание и като се има предвид, че е и напълно безплатна, си е голямо улеснение.
На тези, които са само с едно дете, бих искала да кажа, че с две е доста по-различно всичко, което се случва и пак много си зависи и от темперамента на самото дете.
Децата си болудуват - това не може да бъде спряно.
Относно гледачките действително е деликатно. Не съм ползвала и няма и да го направя, защото не ми се налага. Имам други варианти за реакция. За някои семейства това е опция.
То е ясно, че всеки сам си преценява с оглед на разбирания, финанси и конкретни обстоятелства.
Аз лично, честно, много рядко виждам майка с две породени да ги извежда сами. То си е изпитание. 🙃

# 707
  • Мнения: 528
Helinor17 аз излизам с 3 сама всеки ден по 2 пъти😂🤣
Аз съм на мнение, че много зависи от детето колко и как ще боледува. Сега са вкъщи моите, имаме роднини на гости и децата са на една възраст и до септември ще си седят вкъщи, защото август нашата градина приема само деца на работещи майки. Ако имах избор бих ги пратила даже събота и неделя колкото и да боледуват.
Прекалено съм изтощена психически и физически просто не мога да ви опиша в какво състояние съм.

# 708
  • Мнения: 913
За повечето деца боледуванията водят до изграждане на имунитет, чудесно за тях! Но има и други, при които боледуванията означават създаване на хронично болно дете. Чести бронхеолити могат да доведат до астма, най-вече вирус-индуцирана астма или пък алергична. Как ходенето на градина и срещането с вируси е от полза в този случай? Никак. Така че, не е редно да се обобщава според мен. Слушайте си лекарите и какво препоръчват конкретно във вашия случай. Ходенето на ДГ е много хубаво и полезно, но не трябва да е на всяка цена.
Моят опит е с двата вида деца - първото след първите 3 месеца изгради и имунитет и не е отсъствало почти. Второто не се спря с бронхеолити и не беше никак, никак ок да ходи на градина. Той и без градината се скъса от болести, спазми и инхалации, лекарства за астма. Избутахме го някак с бабите да не ходи на ДГ до 4 група и тогава вече се стабилизира и израсна проблема. Третото се надявам да е най-добре, но ще видим...
И аз не мога да пусна вкъщи нито чистачка, нито детегледачка. Будала пълна някаква ...
Jinx, в двора не може ли да им измислиш игри и забавления? Пързалка, пясъчник, тунелче?

Последна редакция: сб, 29 юли 2023, 23:15 от faviana

# 709
  • Мнения: 3 041
Нуну, и аз познавам жена, която излиза сама с три момчета - близнаци на 4 г. и по-голямо дете на 8 г. Но, честно, повечето са с по едно. Вероятно нямат повече. 😁
Разбирам те напълно относно изтощението. Три деца са си сериозна бройка. Истинско геройство. 🙂

# 710
  • Мнения: 372
Цитат на: Jinx ❤
УНГ-то каза, че като махнем третата сливица през септември ще спре да боледува толкова и дано да е прав, защото иначе не знам...

Тези лечения, които изброих са от прегледи при ЛЛ и УНГ, като са съгласувани нещата уж. Но ако се сещате къде мога да го заведа, където да разкажем цялостната ситуация, ще се радвам на съвет. Heart
И на нас ни се наложи да обикаляме по УНГ и също ме бяха "заплашили" с вадене. Обаче си казах, че няма да позволя да стигне до там и понеже вече какво ли не сме изпръскали и изпробвали, накрая записах час при класически хомеопат, които работят с различни потенции от масовите на Боарон в аптеките. Това стана края на юни, тогава бяхме и при УНГ, той даде кортикостероиден спрей, за месец, но го спрях по-рано, защото нямаше ефект (а и беше по-скоро при алергии, каквито уж няма). Та... Опитах с хомеопатия, а около седмица преди втория контролен преглед при УНГ започнах да давам Тонзилотрен и Цинабсин - комбинация при проблеми с третата сливица. Усетих как започна да диша по-нормално и не хъркаше толкова (преди се чуваше от стая в стая при затворени врати). Миналата седмица беше втория преглед при УНГ, който каза, че не вижда причини за операция и за момента това отпада като вариант. Камък ми падна от сърцето. Не знам какво, но нещо някъде си е свършило работата.
Между другото има разни теми по темата за третата сливица, намерих полезна информация из тях. Освен това на морето се запознах случайно с УНГ и си говорихме доста. Преди 3 г., освен в много краен случай, не препоръчват вадене, около 4 г. казват, че се понормализират нещата. Както и, че като започнат болнавите сезони и има проблеми с носа и гърлото, директно при УНГ, за да не експериментират личните лекари, а да действаме адекватно, навреме и по същество.

И още нещо опитах като добавка към хомеопатията - боуен терапия. Разчитах на синергичен ефект.

# 711
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Мизи, бях забравила, че Филип тръгна по-рано. Може и да има значение това, все пак доста по-рано се е сбъскал с първите бацили. Може да ти пиша на ЛС за имуностимулантите.
Иначе съм съгласна с теб, Мамси и Диди, че 5 дена са си 5 дена. Sad Работата е там, че в моя случай трябва да избирам да изкарам вкъщи 4 седмици с 2 здрави деца или 1 седмица с едно здраво бебе и батко на ясла и после 2-3 седмици двамата да са болни вкъщи. Оги изкарва абсолютно всеки вирус с Борко, опазихме го само в началото в новоредения период, защото тогава прекарваше 90% от времето си в кошарата. Та.. мен изключително много ме натоварва даването на лекарства на 2 деца. Това са 3-4 инхалации на ден на дете, което прави общо 7-8, а те се бунтуват абсолютно всеки път. Борко мрази и антибиотика, уж е сладък на вкус, но го давам с хиляда молби и уговорки. Огито пък си повръща сиропите през половината време. Капки за нос, промивки... и това е нон-стоп и адски много ме изтощава. Да не говорим за другите поведенчески проблеми.. просто това с болесите е капака. И след 3-4 дена аз и баща им сме болни. Просто е някакъв кошмар. Затова везните се накланят към това да го спра за август месец, макар че наистина бих използвала поне няколко дни почивка. И да не споменавам и финансовата част, че за юли сме дали 600лв да ходи 5 дена на ясла. Triumph Това гледам да не го мисля, но пък не е и маловажно. Плюс това поне като са здрави ще можем да висим по площадки и обществени места без да ме гледат на кръв други майки, като се изкашля ..

Вече се чудя и дали да не заведем Борко на някакъв невролог или психолог или не знам какъв специалист трябва да е. Днес не е спрял да се тръшка и да реве за неща, които знае, че не са позволени - според мен просто си търсеше причина да се нареве хубаво. Но не знам защо, не знам какво толкова го тормози. Нито сме скарани с баща му, нито се държим гадно с него, нито е отхвърлен по някакъв начин. Но не се чувства добре това дете. Просто не вярвам, че е нормално, дете, което се чувства добре, наспано е, нахранено е, с фокусирано внимание върху него и игри, да не може да спре да реве цял преди обяд. Да влиза от тантрум в тантрум. Не знам какво се случва наистина...

Apricity, защо си наплашена от ваденето на сливицата? Аз също проучих мнения и голяма част от майките споделят, че са много облекчени след това и че има осезаема разлика откъм боледуване. За самата процедура разбрах, че най-кофти момента е излизането от упойка, защото част от децата стават хиперактивни и/или буйстват и плачат, но половин-един час след това заспиват и като се събудят - все едно нищо не се е случвало. Хапват и пият още същия ден, дори 2 часа след операцията. Борко края на октомври прави 3г, но няма да чакаме да ги навърши, защото ако се разболее пак и се отложи и започне зимата, ще трябва да чакаме до догодина.

faviana, двора ни е малък, може би около 50 кв, но за съжаление комшиите преди нас са си насадили разни неща, подправки, лук, чесън, ягоди, цветя и тн. Съответно дори не става за газене, простоянно пазя Борко да не им унищожава насажденията. Rolling Eyes Забавлението ни там е да поливаме с лейката и обикаляме да гледаме разни бубулечки. За пясъчник може да намеря място, ще го помисля. Thinking

Последна редакция: нд, 30 юли 2023, 14:50 от Jinx ❤

# 712
  • Мнения: 3 041
Джинкс, вероятно такъв е темперамента на Борко. Моят пет годишен син е много по-избухлив, по-невъздържан, по-нервен и неуравновесен от сестра си. Ще се стабилизира поведението на Борко,  но ще мине още някоя година. Няма да е утре. Ти си с две деца, с две години разлика, с две момчета. Няма как да ти бъде леко.

# 713
  • Мнения: 2 675
Джинкс и аз не бих спряла голямото дете от ясла, но моят син не прави някакви усложнения ( да чукна на дърво) всяко боледуване изкарва с вода и витамин ц, при силна кашлица и сополи нещо за облекчаване на симптомите и до там. От моята гледна точка е едно, но ситуацията с Борко изглежда различна. Така че вероятно ти си го премислила най-добре.

Борката все повече ме кефи. Доста от дивотиите му приличат на поведението на Божката. Големи пичове! Такива трябва да са едни живи, здрави, изпълнени с вълнение и любопитство хлапета! Не че не ми се иска да го метна от някъде понякога, всъщност ми се иска себе си да метна ахахаха.

Аз не съм чак такъв фен на градския транспорт. Божката много обича, обаче такива смешни истории имаме (които тогава хич не ми бяга смешни. Щом се стигна продавачките в дм да дойдат да ми кажат "пийнете малко вода, отдъхнете две минути, ние ще потичаме след него" при едно принудително слизане от трамвай и влизане за солети и вода в дм). Божката примерно вика супер високо  като види автобус, трамвай, кола, каквото се сетиш и мен ми е неудобно, че притесняваме хората. Освен това как пък така това ще спира, ще слизат хора, ще се качват - не може! То трябва да се движи според желанията на малкия мъж и толкова. Така че спре ли на спирка или светофар пак е голямо мрънкане. Опасността да драсне през вратите си е 100%. Та с бебе, количка и тодлър аз не бих рискувала. Ма аз не съм рисков играч по принцип.

Нашата лятна почивка мина 14 дни в Банско и вече ми идва да се гръмна, да се метна, да си прережа вените и едновременно с това да си направим второ дете, защото е супер сладък, супер готин и супер много ме изнервя. Голям келеш е станал. Нямам търпение да се прибирам вече Joy
Първата седмица беше с 40 градуса температура няколко дни и повръщане. Е много беше хубаво Stuck Out Tongue Winking Eye един миличък, кротичъл, гушлив. Сърцето да ти се разтопи. Лекувах с планински въздух Simple Smile)) после обаче това момченце като се съвзе ми спря тока. А последната седмица от възбуда и нови преживявания сме будни между 1 и 3 часа всяка нощ. Сниши беше кулминацията буден от 2 до 5.30 ама то сърце юнашко не трае да има нов трактор и да не го разиграва... Срамота е някак си да се спи, когато светът чака да го покори. Абе келеш както ви казах.

# 714
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Дух, Борко много страда от уши .. слабо място са му и все там го удря. Последния път беше пълен пакет - сополи, кашлица, подути лимфни възли, възпалени уши и шум в дробовете. Просто нямаше как да не почнем АБ.
Иначе и нашата почивка беше същата, само че в началото на юни и без повръщането (за мое огромно щастие). Rolling Eyes И двамата се разболяха в деня на пътуването. Хич не мога да го отбележа като почивка, но това няма да ме обезкуражи да опитаме пак догодина. Sweat Smile
И наистина са прекрасни децата ни, не мога да отрека. Heart Eyes
Аз се надъхах за градския транспорт след като направих 2-3 курса само с Оги. Обаче и той започва полека да се трансформира в див тодлър и не го свърта много в количката. Последния път точно преди да се качим, го пуснах да пълзи на цимента на спирката и някакъв дядо не пропусна да ми кресне "Мръсно е бе, може ли такова нещо, вдигнете го това бебе!". Една баба пък ми се подсмихна и ми вика "Този сигурно 3-4 деца е отгледал и затова много знае." Но ако реша да тръгвам с двамата ще се въоража със снаксове и пълна батерия на телефона за всеки случай. Ще дръпна и един сериозен разговор с Борко предварително.

Аз идвам и да ви ъпдейтна най-накрая с положителна история. През последните няколко дни-седмица, отношенията между мен и децата и между тях самите значително се подобри. Всичко тръгна от една случка с Оги - оставих го да рови в един шкаф с посуда и той взе, че счупи една стъклена купа. Обезопасих го, събрах парчетата, изчистих стабилно, но реших да се възползвам от тази "беля". Малко по-късно Борко се прибра от яслата и видя парчетата. Казах му, че Оги е направил голяма беля, описах подробно как е играл с шкафа, как се е чуло Тряс!, как съм се стреснала и съм се скарала (което не беше вярно, но умишлено украсих много нещата), дори си измислих какви реплики съм му казала напр. "Може ли такова нещо, знаеш ли колко е опасно, ужас, ужас! Не се прави така!", после как съм обезопасила Оги и съм изчистила и съм сложила стъклата точно на това място. Борко беше просто възхитен от тази история. Искаше да я разказваме пак и пак, повтарях, потретвах, поне 15 пъти един след друг. След това двамата излязохме да хвърлим стъклата в контейнера за рециклиране (любимо занимание). После пак разказвахме историята. Още същата вечер имаше разлика в отношението на Борко към Оги. Ходеше постоянно да го гушка и да казва "Оги бам бам" и "Мама ядосана на Оги".

След тази случка започнах да се "карам" на двамата по равно. В кавички, защото не е точно караница. Например, когато Оги се вре в брат си, а Борко го бутне, защото му пречи, преди реагирах така: дърпам Оги, гушквам го, ако плаче и казвам на Борко "Не се бутаме!". Мислих, че това е форма на поставяне на граници, но прекалено дълго време нямаше никакъв ефект. Даже обикновено завършваше с две ревящи бебета и ядосана майка на предела си. Сега правя следното - "карам се" едновременно и на двамата, разделям ги и казвам "Не си дърпаме играчките и не се бутаме! Оги, пречиш на бати. Борко, другия път ми кажи да дръпна Оги." Или пък им казвам "Виждам, че ви е трудно да си играете заедно, кой иска да отиде в детската стая да си играе сам на спокойствие?" - понякога Борко казва, че иска да пратя там Оги, а понякога казва, че ще спре да го бута и иска да са си двамата.
Засега има страхотен ефект. Още има спречквания, но поне 60-70% по-малко от преди. Heart Сигурно звучи логично и някой от вас отдавна действат по този начин, но аз все още имам какво да науча от тези деца. До скоро си мислих, че равноправието е в това да обръщам внимание и на двамата, да им казвам по равно, че ги обичам, да ги гушкам по равно, но не бях осъзнала, че трябва и да им се карам по равно. Все пак Огито е кротко бебе и не прави реални бели. Но с малко креативност и театър от моя страна изравнихме и тази позиция.

Превърнах форума малко в спам за историите ми с Борко и Оги и се чувствам все едно ви отегчавам, обаче в същото време знаейки, че някой може да си намери нещо полезно и да помогна, предпочитам да пиша. Пък в крайна сметка, който ми се дразни може да подмине.  Smile
Хубав уикенд на всички! Heart

# 715
  • Мнения: 3 041
Да, Джинкс и аз се карам на малката, когато виждам, че е виновна. А тя е виновна от време на време. По дефолт сме свикнали да правим забележка на по-голямото дете, но това е способно да настои голямото дете срещу по-малкото в още по-голяма степен. То ще си мисли, че все на него се карат, заради малкото и се настройва и дразни. Аз го забелязвам.
Когато се скарат за нещо и тя му посегне, например, той идва да търси справедливост при мен.

# 716
  • Мнения: 372
Цитат на: Jinx ❤
...
Apricity, защо си наплашена от ваденето на сливицата? Аз също проучих мнения и голяма част от майките споделят, че са много облекчени след това и че има осезаема разлика откъм боледуване. За самата процедура разбрах, че най-кофти момента е излизането от упойка, защото част от децата стават хиперактивни и/или буйстват и плачат, но половин-един час след това заспиват и като се събудят - все едно нищо не се е случвало. Хапват и пият още същия ден, дори 2 часа след операцията. Борко края на октомври прави 3г, но няма да чакаме да ги навърши, защото ако се разболее пак и се отложи и започне зимата, ще трябва да чакаме до догодина.

Малко късно, но отговарям защо. Simple Smile

1. Защото смятам, че щом се раждаме с тези сливиците (които всъщност общо са дори май над 6, не помня вече колко ми обяснява една УНГ), значи има защо да са в телата ни и не може с лека ръка да се махат преди детето да е израснало и да е направено всичко възможно. Махането е най-лесно.
2. Защото имам някакъв страх от пълни упойки, ама това си е моя драма. Просто, ако се стигне до там, времето на интервенцията биха били най-дългите минути в живота ми до сега.
3. Защото много се интересувам и извън това какво обяснение дават медицинските лица. Гърлото, сливиците, третата, носа... Всички те реагират на средата, в която е детето - основно между мама и тати, както и между мама и детето и между тати и детето. Ние си имаме нашите драми, с таткото не мога да кажа, че се разбират и особено, когато се драпат помежду си за нещо, малкия не може да преработва емоциите и проста се влошава.
И като заключение, ако цялата тази история и реакция на тялото няма своята медицинска обосновка и показание, както е в случая (няма лекар, който да намира причина и да ми каже ясна диагноза, нищо предписано не е имало ефект до сега), не виждам смисъл да го причинявам на детето. Пък и после не мисля, че винаги става по-добре. Като дете имах приятелчета с премахнати сливици - еми счупваха се да боледуват. Сливиците имат и защитна функция, преграда. Та така, каквото стане накрая...

# 717
  • Мнения: 898
Здравейте мами.
Малкия от 31 ви Юли е настинал.
Висока температура и липса на апетит.
Моля за мнение когато децата нямат апетит какво им давате за да се върне апетита.

# 718
  • София
  • Мнения: 7 512
Ако е пред припадък от слабост - настъргана ябълка с малко мед, и течности, за да не се обезводни. Ако от 6 дни не можете да смъкнете Т, отивайте в някоя болница. Там могат и система да му пуснат.

# 719
  • Мнения: 1 042
Аз съм малко крайна, но не насилвам да се върне апетита на детето ми, когато е болно. Аз самата когато боледувам, често свалям килограми, защото не ми се яде. Като цяло е нормално да не мисли за храна, когато боледува. Обикновено правя като Дели - ябълки, краставици, пъпеш, все неща, които са с повечко вода. Аз също препоръчвам болница, ако се поддържа висока температурa, даже от личен опит и лични съображения не препоръчвам Инфекциозна болница, но вероятно там биха ви насочили.

Общи условия

Активация на акаунт