Публикувана: 12 ян. 2007, 12:57 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2007, 07:51 ч.

На училище на 6 години ?

4 943
41
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са препоръките за възрастта, на която дете трябва да тръгне на училище?
Какво е мнението за тръгването на дете на 6 години на училище?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са препоръките за възрастта, на която дете трябва да тръгне на училище?
  
  Мнозина препоръчват консултация с детски психолог, който може да направи тестове за психическото развитие на детето и да предостави съвети относно подходящата възраст за тръгване на училище.
- Какво е мнението за тръгването на дете на 6 години на училище?
  
  Мненията са разнообразни, но някои майки подкрепят по-късното тръгване на училище, като подчертават важността на психическата готовност на детето. Други споделят, че тръгването на училище на 6 години не е пречка за успешното образование и развитие в по-късни години.

# 15 12 ян. 2007, 17:47 ч.

Мнения: 3 360

Не мисля ,че едно по-ранно тръгване на училище би помогнало на детето.Напротив!Най-добре да върви с набора си!Нищо няма да изпусне bouquet

# 16 12 ян. 2007, 18:42 ч.

Мнения: 96

Цитат на: solaris в пт, 12 яну 2007, 14:29

Ако детето ти е родено в края на годината, бих подкрепила решение да си тръгне с набора, въпреки че не е навършило 7. Но да го караш да прескача цяла група от зор да тръгне на училище ми звучи меко казано странно. Синът ти може да е любознателен, но това съвсем не означава, че физически е готов да го посрещне. Пък и любознателността може да бъде задоволена и уползотворена, без да слагаш каруцата пред коня. Peace

Подкрепям! newsm10

# 17 12 ян. 2007, 19:25 ч.

София
Мнения: 1 654

Тръгнахме на училище на 6г и 8 месеца. Вече преполовихме втори клас без никакви терзания по отношение на това че дъщеря ми е най-малката в класа:hug: При момчетата обаче възрастовата йерархия е много по-силно проявена, докато стигнат до съзряването. Моето мнение е да изчакате-ще бъде полезно и за двама ви Wink

# 18 12 ян. 2007, 22:13 ч.

Мнения: 959

Цитат на: da_bo в пт, 12 яну 2007, 15:56

Имам приятелка учителка ,която ми сподели,че такива деца в началото тръгват много силно,но към 3-4 клас вече започват да "издишат"/точно така се изрази тя/,така че не насилвай нещата,остави детенцето да поиграе още една година. Peace

аз тръгнах на училище на 6 и се получи абсолютно същото

# 19 13 ян. 2007, 00:07 ч.

Мнения: 36

Нека ако има родители с вече порастнали шестгодишни първолачета да споделят как се справят в по-горните класове.Мисля ,че имат значение и месеците,все пак на 6 г.и 8месеца са по-близо до 7 годишните,а,на 7 г. и 8 месеца са по-близо до 8 годишните,не става ли вече късно за училище.

# 20 13 ян. 2007, 00:51 ч.

Мнения: 2 577

Цитат на: da_bo в пт, 12 яну 2007, 15:56

Не съм учителка, а майка пуснала детето си на 6год. по съвет на педагози и психолози от детската градина. Наистина тръгна добре, но в 3-4клас с тия човеци и природи и общества .......те и учебниците са страхотно написани и детето почва да се мъчи. Усеща се страхотна разлика вече и във физическото развитие, особено като сравнявам с момичетата от класа/да не говоря че има и с по цяла година по-големи/. Моето си е направо бебе, има съученички повече от мен на килограми и с по-големи бюстове - абе тресе ги вече пубертета. А ние сме още .... като бебе е пред тях...
Та моя съвет от опит е - пусни си го с набора детето......Аз започнах да съжалявам още към края на втори клас

# 21 13 ян. 2007, 09:15 ч.

Мнения: 1 383

Подкрепям мненията за по-късното тръгване. Ако имаше цели класове от шестгодишни - да, но да бъде с по-големи - мисля, че няма да се чувства комфортно, колкото и добре да се справя с материала.
Всъщност защо премахнаха "шестгодишните"?

# 22 13 ян. 2007, 09:47 ч.

Мнения: 1 046

Супер надарено, много любознателно и прилежно дете бях.............до 5-6 клас, после почнах да лежа на ухото че много бързо се справям с нещата и помня ненормално бързо и така закъсах с учението-да от 6 годишните съм и с баба учителка. Не че не съм завършила с отличен и гимназията. Но вече ме мързеше не ми се учеше. Още от втори клас вече не ми беше интересно даже караха майка ми да ми носи книжки в училище, щото ме бяха научили на всичко още на 5 години и не ми беше интересно и само пречех на децата.Друг пресен пример, моята племеница свръх амбициозни родители и баби от 4-5 годишна , само книжки за четене, смятане, упражнения по писане, да вярно че и на детето му беше инетерсно. Почна училище, пак след големи крамоли и събеседвания на семейния съвет- на 6 години и вече 3-4 клас не и беше интересно. Вече уверена в свойте възможности, че е умно дете и грам внимание не обръща на предметите. Със синът ми няма да повторя тази грешка, ще се опитам максимално да го отдалеча от учението докато не му дойде времето

# 23 13 ян. 2007, 10:03 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Още едно мнение за късното тръгване!
Peace

Аз тръгнах на училище на 6 г. В първи клас ми беше супер (бяха ме подготвили вкъщи), но след това... Crazy

Дълго и широко ще стане да разказвам, просто беше трагично- едвам изкретах (както и другите 6-годишни в класа). Завърших на 17, дадох си 2 год. почивка и на 19 влязох в университет- ами съвсем друго беше!

# 24 13 ян. 2007, 10:06 ч.

Мнения: 920

Няма да давам съвети, само ще кажа опита си.
Дъщеря - на 6, беше в група с по-големи, ревеше да тръгне с тях на у-ще, отлично се справя.
Син - на 7 и отгоре, трудна работа.
Аз също съм тръгнала по-рано и на 17 бях студентка. Не съм имала никакви проблеми.

# 25 13 ян. 2007, 10:23 ч.

Мнения: 479

Аз съм на мнение, че много зависи от детето. Ако то е зряло психически, проявява концентрация в достатъчна степен върху нещата, с които се занимава, и е отговорно към тях, пък било то и у дома, то тогава няма нищо лошо в това да тръгне на училище на 6. Съгласна съм с всички, които писаха, че едно е детето да умее да сричкува, да брои и смята, но съвсем друго е да бъде готово психически (пък и физически) да прави това часове наред. ДОри и на курсове по език или каквито и да било други занимания да ходи едно дете, пак е необходимо то да е достатъчно голямо и зряло, за да проявява отговорност към ученето - в клас (школата) и у дома.
Моят син е роден през януари 2002. В момента е 3 група (с набор 2001). Чувства се чудесно. Учителките му и в детската градина, и извън нея споделят, че проявява невероятна концентрираност на занятията, в резултат на което се справя чудесно и постига добри резултати. Смятам, живот и здраве, да завърши ПГ с другарчетата си и да тръгне в първи клас с набор 2001. Но пак казвам - всичко зависи от детето.

# 26 13 ян. 2007, 11:17 ч.

Мнения: 446

Ще повторя написаното от доста мами нагоре - зависи от детето само и единствено, и от трезвата преценка на родителите за възможностите му.
Децата, дето лягат на ухото, че лесно се справят и после закъсват, според мен се появяват не когато са тръгнали с предишния набор, а когато са тръгнали със своя.
Синът ми тръгна на училище на 6,5 години. Четеше от тригодишен, смяташе и т.н., не защото сме го натискали, за да "издиша" по-късно, а за да задоволява любознателността си. До четвърти клас имаше проблеми с дисциплината, просто защото не му беше интересно. Съучениците му от този период така и не успяха да го достигнат. Ако бяхме изчакали една година още не ми се мисли как щеше тотално да се демотивира. Бих го задържала единствено, ако физически беше чувствително по-дребен и слаб от другите, но не беше такъв случая. Сега е в МГ, предстои му и кандидатстване. Като има конкуренция, има и стимул, докато качествата на психиката /постоянство, търпение, концентрация/ не се появяват в годината между 6-тата и 7-мата, а се развиват дълго, познавам и петдесетгодишни, на които им липсват.
Дъщеря ми обаче ще си тръгне с випуска, при нея липсват тези условия, пък и имаме здравословни проблеми.

# 27 13 ян. 2007, 11:43 ч.

Мнения: 2 757

не дочетох мненията, но моето е, че ако детето се развива бързо, ако му доскучава сред връстници и има желание да учи, изобщо няма нужда да питаш който и да било какво да го правиш - то само си показва - ти само трябва да разбереш знаците му и да му помогнеш да върви по избрания от него път. Аз съм почнала от 6 години и проблеми никакви не съм имала в училище.
Не мисля, че му крадеш от детството - това че тръгва на училище не значи, че си губи от детството, защото ще има достатъчно време и за игри и за учене. Играла съм си с децата, дори с по-малките на ластика пред блока почти до 8ми клас. Някои от моите съученици си седяха и си четяха книжки през това време - въпрос на избор - свободна държава сме све пак. Но накрая и аз завърших и те завършиха, дори завърших с отличен успех и то с лекота.
Но ако детето иска и има нужда да тръгне на училище, а ти го държиш в детска градина, това значи, че съвсем умишлено му губиш времето и спираш естественото развитие. Защото кое му е естественото развитие не може да ти каже някакъв си приет закон и правила, а само детето най-добре си знае.

# 28 13 ян. 2007, 15:37 ч.

Мнения: 1 470

Аз съм майка на второкласник който тръгна на училище на 7г.,и на първокласник който тръгна на 6г.Разликата беше че този който тръгна на 7г.,беше преподготвен и загуби интерес към училището,а на този който тръгна на 6г. му е интересно,но по трудно.Аз лично не знам като тема ли да го изкарам въпросът,или тук ще може да го дискутираме,но за мен цялата система на обучение е збъркана. #Cussing out

Бясна съм!!!Моите синове пишат по 4-5листа домашни,само по български език,отделно другите предмети.Пишат средно по 4 часа вечер."часа сутрин на училище+4 часа вечер домашни=8 часа умствен труд...Не знам дали тези в министерството работят по толкова...Но ,казвам го много отговорно НЕ ИСКАМ ДА СЪСИПЯ ПСИХИКАТА НА ДЕЦАТА СИ...А вие?!Все пак това са ДЕЦА на 6 и 8г.Нека някой направи тема!

# 29 17 ян. 2007, 09:03 ч.

Мнения: 189

Здравейте.
Благодаря на всички мами за мненеията. В интерес наистината нета ми се скапа докато пусках темата и си мислех, че не съм успяла да я публикувам. Искрено се извинявам, че ви чета с такова закъснение.
Виждам, че повечето мнения са за късното тръгване, но това от което се страхувам е точно:

Цитат на: Nadina в сб, 13 яну 2007, 09:47

Друг пресен пример, моята племеница свръх амбициозни родители и баби от 4-5 годишна , само книжки за четене, смятане, упражнения по писане, да вярно че и на детето му беше инетерсно. Почна училище, пак след големи крамоли и събеседвания на семейния съвет- на 6 години и вече 3-4 клас не и беше интересно. Вече уверена в свойте възможности, че е умно дете и грам внимание не обръща на предметите.

Не бих казала, че съм амбициозна. Вярно с големия се занимавам от дъжд на вятър, за да му е по-лесно в училище, но малкия никога с нищо не съм го натоварвала. Просто слуша докато си говорим с баткото,и стопля по-бързо и от него.
Роден е февруари и ако го пусна по-рано на училище, ще е на 6г и 7 м.
Засега е най-високия в групата и след като на 2,5 г го пуснах в групата на батко му, която сега е ПГ, сегашните му другарчета му се струват бебета. Не че не се заиграва с тях, поне според учителките му, но вечер винаги казва, че му е много скучно.
Работата е там, че не съм сигурна, че мога да направя обективна оценка на развитието му. Все пак това си е моето гардже. А и незнам към кого да се обърна за съвет.

Препоръчани теми

ФЕРМАТА 2018 - ПРЕДСЕЗОННО

Как да си оправя ICQ-то?

laredoute

15 дневния отпуск за бащите?

Причина:

Причина: