Ния изобщо не е властна жена. Тя е изключително красива. Но не е борбен тип. Прави много компромиси и е мил човек. Разбира се, с годините се променя. Но аз я виждам като мила и невинна в ранните й години поне.
От описанието на Талев не личи нищо такова.
Скрит текст:
Ния е по-скоро горделива, отколкото мила. (Мила е Божана) . В борбата ѝ със Султана се вижда всичко друго, но не и склонност на компромиси и благост, а тя започва почти веднага след нанасяте ѝ дума. .. Напротив тя се бори да наложи своето, а когато разбира че борбата ще е за всичко иска да се изнесат.Склонна е и към инат - казва "да, майко" и си прави своето От бащината къщата се отказва от немай къде, защото добре проумява, че иначе трябва да загуби Лазар, но до края не спира да скърби за нея. Продава я чак когато той попада в затвора. Нейната жертва е един вид жертвоприношение и тя забременява, след като си дава най-скъпото. И както не е борбена, заедно с Руменова минава през чаршията. Катерина беше хубава, но още по хубава от нея беше Ния, дъщерята на Аврама Немтур. Евгения Аврамова, с две-три години по-възрастна от Катерина, беше прочута хубавица. Имаше смесена кръв — майка й беше влахкиня или гъркиня и Аврам Немтур навремето я доведе от Лерин
Ния от нищо не се плашеше — някаква спокойна, дори студена светлина се преливаше в дълбочината на зениците й. Това е — мислеше си Катерина, — Ния от нищо не се бои, не се смущава, не се тревожи, така гледа тя, така говори, така държи главата си, така движи малките си ръце с дълги, заострени пръсти, с розови ноктенца. И пак не беше само това в нейното възмургаво лице — почти бледо и върху него жива и топла сянка на черните й лъскави коси, — в челото й, право и гладко, в правия нос с доста широчки ноздри. Все ти се ще да я погалиш, да докоснеш кадифената й прохладна кожа, да се притиснеш към нея, но ти се боиш от нея, а тя не ти се бои. Катерина би я целувала по сто пъти всеки ден — Ния я примамваше, но и не я допущаше съвсем близу до себе си. Катерина обичаше Божана повече от Ния, но Божана винаги беше готова плячка — кротка, свенлива, покорна, през сините й очи гледаше душата й, светла като цялата й външност, вярна и предана
Ния от нищо не се плашеше — някаква спокойна, дори студена светлина се преливаше в дълбочината на зениците й. Това е — мислеше си Катерина, — Ния от нищо не се бои, не се смущава, не се тревожи, така гледа тя, така говори, така държи главата си, така движи малките си ръце с дълги, заострени пръсти, с розови ноктенца. И пак не беше само това в нейното възмургаво лице — почти бледо и върху него жива и топла сянка на черните й лъскави коси, — в челото й, право и гладко, в правия нос с доста широчки ноздри. Все ти се ще да я погалиш, да докоснеш кадифената й прохладна кожа, да се притиснеш към нея, но ти се боиш от нея, а тя не ти се бои. Катерина би я целувала по сто пъти всеки ден — Ния я примамваше, но и не я допущаше съвсем близу до себе си. Катерина обичаше Божана повече от Ния, но Божана винаги беше готова плячка — кротка, свенлива, покорна, през сините й очи гледаше душата й, светла като цялата й външност, вярна и предана
Но това са битовизми. Тя никога няма прак конфликт с основната си дразнителка Султана. Даже свекървата за малко да я затрие психически. Ния е много силен човек, но не е борбена в прекия смисъл, не влиза в кавги и спорове. Прави си по-късно каквото реши, особено след като идва и учителката Руменова. 
Не мисля, че авторът е имал предвид подобно нещо, въпреки разпространеното вярване, че от успокояване се получава.