Със съпруга ми нещата не вървят

На 26г си, млада си. Няма да останеш сама. Когато срещнеш човек, който да те цени наистина ще разбереш, че си взела правилното решение. Той ще продължи да пие, няма да спре и ще става по-зле. детето е малко сега и за това е привързано, но когато започне да разбира ще види що за стока е баща му.  Казват, че при проблемни семейства децата като пораснат копират поведението на бащата, който се е държал лошо. Така, че вземай си детето и го напусни.

Или търпите положението, или се разделяте - друго решение няма! Вие знаете най- добре какво ви казва сърцето! Успех!

Незнам защо , но масово става така. Доста е гадно.  Не съм чул да има лек за този проблем. 🤔

Защото хората са така устроени.

Аз бих го излекувала с един шут отзад, и да ходи да си пие с приятелите.

Като му писва да бъде семеен и предпочита да се налива с приятели - прав му път. Поредният, който не си цени семейството. Да заминава. Аман от кофти материал.

Тежи ти, защото се опитваш да задържиш до последно идеята за “семейство”, но понякога просто не става.
Хубаво си премисли нещата, направи си краткосрочен и дългосрочен план и действай.
Прекрасно млада си

Проблемът не е откакто си родила, още като бременна в старите ти теми се оплакваш, че пие и се карате. Явно човекът го влече чашката. ТОЙ НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ. Ще става все по-зле с времето.
Говоря от опит. 11 години от живота ми минаха в чакане на един такъв, с който имам не едно, а две деца, да се осъзнае, да спре да пие, да се прибере вкъщи...е не стана. Един ден просто ми причерня, изчаках го да иде на работа, натоварих си децата и една чанта дрехи в колата и напуснах собствената си къща Той си тръгна от нея след 3 месеца, като свали даже батериите в банята
20 години по късно - това се случи май 2004 и бях точно на твоите години сега, с ръка на сърцето мога да кажа, че това е в топ 3 на най-мъдрите решения, които съм взимала. Живея в Канада, имам професия, която обожавам, децата си ги изгледах сама без 1 стотинка от него, даже и 2 внучки имам вече, имам човек до себе си, с който се разбираме чудесно от половин дума. Единственото, за което съжалявам е, че не си тръгнах по-рано, а изгубих ценни години от младостта ми, които никога няма да се върнат.

Още от 30г.с на бременоста ти, мъжа е пиянде и те гони (цитирам те "изчезни").
Разбирам, че си млада, в чужд град и със малко дете, но си прави план за спасение. Той ще продължи да лочи с приятели, може и някой тупаник да отнесеш.
Опичай си акъла.

Детето ще е много по-добре само с майка, но щастлива, отколкото да расте в токсична среда. То е съвсем малко, бързо ще се адаптира. Моето е на 4г и накрая вече самО казваше на баща си да спре да ме тормози и да се махне. Е, той не пие, де, ама е токсичен по друг начин. Решението ми за раздяла с токсичния баща е най-правилното решение в живота ми. Само съжалявам, че от страх чаках толкова дълго.

Едва ли може да се каже нещо повече от това, което сме казвали в десетки други подобни теми. Прочети няколко от тях.

П.п. С алкохола оправия няма.

Тия, които пият много, обикновено не са по женската част, поне такова ми е впечатлението. Концентрират си се около пиенето.

Пишеш, че имаш и друго дете. То къде живее? На 24 г. с две деца работиш ли, имаш ли някакви доходи, има ли жилище, където да отидеш? То иначе съвети лесно  се дават, ама каква точно е ситуацията?

Мъжът ти е зависим от алкохола.Явно и средата му е такава.
Не е бил готов да поеме отговорност за семейство и деца.
Има една стара поговорка,,Курв-ът е до време,алкохолът е до гроб,,.
Той няма да спре да пие и правилно са ти казали назад в темата ,че положението ще става още по-зле.
Нямате сексуален живот?Това не е нормално,вредно е за теб.Твърде вероятно е да има друга жена в картинката.
Спасявай се докато си млада и детето е малко.
За детето е вредно да расте с такъв баща.А ти ще пропилееш и здравето си и най-хубавите си години .

Важно е дали имаш подкрепа от родителите си или близки,приятели...
Имаш ли жилище или място където да отидеш?
Имаш ли професия,работа,доходи?
Ако да-ще се справиш по-лесно.
Ако не,помисли какво можеш да направиш-към кого да се обърнеш,каква работа можеш да намериш...

Човека си е алкохолик или сериозно натам клони, поредния дето не му понася бащинството... Тъжна работа с тези мъже. Ако имаш възможност стягай чантите и бегай, ако не търси варианти да си "отвориш" възможности и пак бегай. Няма да се промени и няма да спре, сама казваш, че става все по-зле.

Налива се като бидон, обаче е твърде вероятно да има друга жена? Вероятно жените чакат на опашка за наливащи се с алкохол, които вероятно нямат и нормална ерекция?

Трябвало е да прогледнеш още на 2-3 бири. Не са нормални.
Всичко след това е тежък алкохолизъм и изобщо не са проблем отношенията, те са следствие. Спасявай си детето, докато не е приело за нормално пиене, компании и гонене.

Едно дете имам. Работя и живея в София, детето ходи на ясла. Жилището си е на негово име, аз родом съм от провинцията. По принцип като се разделим, най-доброят вариант е да се върна при родителите си за известно време, защото парите, които изкарвам няма да могат да стигнат за мен и  детето.

Преди повече от две години си писала, че има проблеми с алкохола и ти казва да изчезнеш. За толкова време не стана ли ясно, че няма да се промени? Пусни още една тема след още две години, за да си говорим пак същите неща.

Не знам още колко еднотипни теми трябва да се пуснат и еднотипни мнения да се напишат.Авторката е имала проблеми още докато е била бременна,сега три години по-късно се чуди още.Според написаното проблема с алкохола се е задълбочил.Да си направи план,да си събира пари и да разреши въпроса.
Разбирам ,че има и друго дете.Явно избора и на мъже куца.Дано не се хвърли на трети и от него да роди.

Едно дете имам. Мъжете не сменям като носни кърпи, целта и идеята винаги ми е била да си запазя семейството. Нещата очевидно няма да се случат, както казахте и Вие - ще си направя план и ще продължа напред.

Благодаря на всички!

Алкохолиците мразят живота си и това им е единствената упойка от реалността. Ако се съберат и със себеподобни пиянки, с които да се самонавиват - още повече. С годините стават ужасни сърдити, нефункциониращи чички. Не можеш да го спасиш. Това вероятно е започнало много преди да имате дете. Ако сам не иска да се промени, всичките деца на света няма да го сторят.

п.с.

Аз тука семейство за запазване не виждам. Виждам поредната тема, в която жената е видяла проблемите, но си е помислила, че с появата на дете те ще се решат от раз. Много тъжно.

Да, моя грешка, цитирала си потребителка с 2 деца. Ами, не е много за усмивки положението. Преди да тръгнеш към провинцията, си намери работа там, като пристигнеш, да имаш работа. Ако не успееш, няма смисъл да ходиш и да стоиш с месеци, че и година може, докато излезе нещо, без работа там. Защото на много места в провинцията не се намира толкова лесно работа.

Точно това щях да кажа - в провинцията много по-трудно се намира работа, а ако се намери е за много по-малко пари и  по-тежки условия. Точно, защото се знае, че избор няма и "мълчиш и търпиш"
Преди да се разделите окончателно, намери по-добра работа, щом няма насилие изчакай детето да мине периода на яслата и да поспре да боледува и си намери по-добра работа. Въпреки, че ако ще се местиш на квартира в столицата е хубаво градината ти да е в близост. Не знам къде сте сега, но квартирите в по-крайните квартали са по-евтини от тези в центъра например. Разрови си, потърси, има начин.

Точно подобно нещо ми се върти в главата. Наредих си някои планове за в бъдеще, мисля, че ще се получат. Провинцията ми е прекалено краен вариант, защото работа - трудно, развитие (дори за детето) - отново трудно. Досега съм стискала, ще стисна още малко и когато вече съм си изградила почва - ще действам. Благодаря!

Здравейте! Ние с мъжа ми израснахме в ненормални семейства, много проблемни с насилие, обиди, а единият ми от родителите е зависим половин век вече. Нашите не се разделиха, от тях знам какво е адът на земята. Вие нямате семейство сега, а дете на 2,5 г. не е привързано към никого, само така изглежда; то е бебе, привързаността се случва на по-късен етап. Мъжът ви е алкохолик и ще ви съсипе, ако продължите с тези илюзии, че като стоите запазвате семейството си. Още на 11-12 г. го знаех; лягах си в леглото разплакана, но и с мечтите си. Още тогава си казах, че само да порасна няма да имам нищо общо с техния начин на живот и го направих, имам предвид във всякакъв аспект. Сега е алкохолик, после ще е пенсиониран алкохолик. Това са много болни хора, те не приемат себе си, пълни са с тежки комплекси, не могат да разсъждават адекватно, заради атрофиралите си от алкохола мозъци, лъжат много, губят всякакво достойнство, защото единственото им щастие е да им е пълна чашата, в нея са всичките им мисли и никой и нищо друго не ги интересува. Това е психика, която отказва да поеме отговорност дори за себе си, камо ли за жена и дете. Моралът им е напълно убит от алкохола. Не съжалявайте него, а себе си и детето. Казвам ви, майка ми по същия начин като вас беше цял живот. С такъв човек няма как да има не просто развитие, а нормалност, все назад ще сте. Вие решавате колко струвате като човешко същество и ще разрешите ли някой да ви унищожава живота по такъв безобразен начин. Слава богу, ние с мъжа ми приехме родителите си като трамплин, т.е искахме всичко онова, което те не са, стана ни фикс идея; образование, свобода, любов, здраве, истинско семейство, пари. Амбицирахме се сериозно, още и като по-малки, т.е поотделно още, но аз проблеми със самочувствието никога не съм имала и винаги съм знаела, дори като дете, че това е болестно състояние и че аз нямам вина за него. Винаги съм вярвала, че мога да успея и без тях. Просто такива са обстоятелствата. Ако искате вярвайте, но възрастните го отричаха с десетилетия и не вярваха, аз уж грешах, защото бях дете и нищо не разбирах. Парите ви ще се превръщат в алкохол, вие мъж нямате в момента и не разваляте семейство. Това не е семейство. Имайте предвид, че аз съм изключение, мъжът ми и той, за щастие, но такива като нас, с такова мислене,  са нищожен процент. Повечето деца на алкохолици са смачкани, обезверени, с напълно разбита психика, пълни с комплекси, нещастни, държащи се за миналото и обвиняващи за всичко родителите си. Не успяват да разберат, че те са отговорни за живота си и могат да постигнат всичко и сами, когато пораснат. Това е от ненормалната среда. Болката ги променя: защо на мен, защо другите деца така, пък аз иначе, без грам помощ и подкрепа от родителите си няма как да успея…. Това ли искате за детето си, защото е много вероятно, много по-малко вероятно е да успее срещу болката. Вие сте зрял човек, спасявайте се с детето. Няма друг път, не съм за разделите по принцип, всеки има някакви недостатъци, няма идеални хора, но при алкохолна зависимост, наркотична и хазартна съм категорична. Не си причинявайте такова нещо. Той е удавник и или пускате ръката му, или отивате с него на дъното. Изборът е ваш. Ще стисна още малко мислеше и майка ми и отиде цял един живот. Много ми е тъжно, когато някоя жена се чуди дали да се раздели с алкохолик. Просто знам какво ще е бъдещето и, ако не събере смелост да го остави в началото, веднага. И можете да имате прекрасен живот с детето, не е невъзможно. От вас и вашето мислене  зависи. Ако го искате - ще го постигнете, ако не го искате и не действате, няма да го постигнете и в най-благоприятните условия да сте.

Зависи за коя "провинция" става въпрос, защото тук във форума съм забелязала, пе дори областните градове са "провинция" за големите кореняк софиянци. А пък някои професии дори може и по-добре да си в "провинцията", защото там е по-евтино да живееш, а заплатата да е същата.

Да, може и да е от хубавите провинции. То ще се разбере - ако за 1-2 месеца при активно търсене не успее да намери подходяща работа там, по-добре да не тръгва с багажа и детето, разчитайки, че все някога ще намери. Ако се налага, по-добре помощ от родителите за някакъв период, отколкото изцяло на техен гръб, докато чака да изскочи нещо.

Говорим си за преживяване на някакви дълбоки травми, които алкохолиците причиняват на близките си, децата си, а аз се чудя как се преживява първа стъпка - да ти смърди на бъчва (и повръщано) всяка вечер в леглото? Изобщо не мога да си представя как се живее така.

Не е вярно, не може да се обобщава. Мъжете от определена социална и културна прослойка са с такова типично поведение. Което не значи, че няма и различни. Проблемът е, че много жени или си харесват такива мъже, или и те са от такава прослойка, че не могат да привлекат и после да се съберат с друг тип мъже.

Не Ви го пожелавам. Той не спи до мен, спи в друга стая.

То тука и примерно Варна, Бургас, Пловдив и тн се смятат за провинция.
А там със сигурност не е много пи трудно от в София

Двойка, която спи в отделни стаи, отдавна се състои просто от съквартиранти.

То е ясно, че той е пияница с отбор алкохолици.
Но ти, какво правиш там ми е чудно?
Чак лошо ми стана, като си го представих.
И друго ми направи впечатление. Казваш, че не си Меган Фокс и Анжелина Джоли. Ами тя едната гони 40, другата отива към 50. Как изобщо ти хрумна да се сравняваш с  жени 2 пъти по-големи от теб?
Има нещо тук, може би не си достатъчно уверена в себе си. Смяташ ли, че заслужаваш достоен мъж?
Майка ти авторитет ли е за теб?
Трябва да поработиш, над себе си и самочувствието си.
В пъти по лесно е да си намериш човек, който няма нужда от промяна.  Има достатъчно много мъже, които не са пияници, комарджии, насилници или женкари.
Просто трябва да решиш,  че ги заслужаваш.

Развот и толкова. Вземаш детето и бягаш. Имущество и парички да си останат при него. Все някой ден ще ги профука до край,нека стигне до там

Колкото по-бързо се задействаш и се махнеш от там, толкова по-добре за детето ти. Този няма да се промени, след време ще започнат и от работа да го гонят.

Не съм съгласна. Покойната Елизабет II и принц Филип са спели в различни стаи от сватбата. При японци, араби и май половината свят, който може да си го позволи, жените си имат собствена стая.

Не е проблем, че не спят в една стая. Даже е добре, предвид прибирането му натряскан и вмирисан на бира.

"От пияния и лудият бяга" е казал народът. Мъжът изглежда кротък засега, но обидите не са на добро.

mkrusteva, а няма ли да може да останеш в жилището с детето като се разведете? Може ли да плаща прилична издръжка?

Аз от пияница бих си тръгнала незабавно, особено ако имаше намесено дете. И най-залупената провинция е по-добра от живот с пияндур, който един ден може да те удуши, а на следващия да не помни какво е направил.

В твоето положение:

1. Бих се консултирала с адвокат по семейно право. Може да се окаже, че имаш право да останеш в жилището и с издръжката + заплатата да си живеете съвсем прилично. Питай и дали е ОК да се местиш в друг град, защото бащата може да поиска смесено гледане!

2. Бих си търсила по-платена работа в София.

3. Бих си потърсила работа в града на родителите ми и ако заплатата е същата, бих си тръгнала веднага.

Да знаеш, че колкото е по-малко детето като се разделяте, толкова е по-лесно. Местене в ново училище и на ново място е стрес и за детето.

Успех и щастие ти желая.

Консултирала съм се с адвокат - мога да остана по закон в апартамента, защото наследникът е синът ни. До навършване на 18 години, аз отговарям за него, попечител съм и имам право да остана в апартамента. Друг е въпросът, че не бих си го позволила, защото няма смисъл. Учител съм по образование, винаги мога да намеря работа, преподавала съм, тъй като университетът ми го изискваше като стаж, но за в момента не мисля да стъпвам сериозно в тази насока. Имам доста добра работа, планирам и допълнителни курсове, свързани с английски и руски, тъй като ми харесват. Както и да е, изход имам дори в най-крайния вариант. Но докато стигна до него, искам да опитам други. Благодаря за споделените мнения, съвети и подкрепа на всички!

Имаш право да останеш до пълнолетие на детето, но при жив собственик, наследници няма. Бащата може да прави каквото иска с жилището си, ако не живеете там.

Ако ще ставаш учителка, заплатите като за малък град изобщо не са зле, дори много добре,  а повечето дават и допълнителни уроци. За голям град учителската заплата не е голяма.

Английски ок, руски често казано не знам за какво ти е. Какво училище, детето е почти бебе на детска градина, лесно се адаптират на тази възраст.

Разведете се официално, защото освен да не плаща издръжка, в не толкова далечен момент е много вероятно да задлъжнее и теб да повлече като длъжник. Имоти се губят, работа, с по няколко кредита, лихвари, продават се вещи на заложни къщи, страшна работа е алкохолизмът. Човекът показва всички признаци на алкохолик, не че просто му се пийва и е по живота.

Аз като дете, израстнало в подобно семейство, мога да кажа, че и за детето ти ще е най-добре да се махнеш. Ако случайно храниш някакви илюзии да запазиш това подобие на семейство заради него..

И аз като дете, израснало в подобно семейство, те моля да махнеш детето си от подобен. Майка ми не го направи (още са заедно) и ходя на психолог, а с него не си говоря от много години.

Аз пък мога да ти разкажа какво те чака. Това ще е маратон, не спринт. Дълга и мъчителна агония, в която си залагаш и губиш безвъзвратно най-силните години и детството на сина ти. Мъжът ти ще има светли моменти, колкото да се сринеш още повече след това, но да продължиш да се надяваш, че все пак има искрица, която може да се окаже светлината в тунела. Докато не разбереш, че тунелът няма изход, не и в посоката, в която упорито вървиш. Спасявай себе си и детето!

Да напиша и аз, след като е негов апартаментът от преди брака, детето не е наследник при жив баща. Може и да няма брак, тогава пак не си съсобственик и детето не е наследник на жив човек. Ако съдът присъди да останете в този апартамент, ти ще трябва да му плащаш наем. А сигурна ли си, че той ще иска кротко и мирно да се изнесе?
На мен не ми се вижда добър вариант да се забъркваш още повече с този пияница и да му претендираш по съдебен ред за живеене в неговото жилище, защото той къде ще отиде? Опасявам се от насилие. Ако искаш да сте си съквартиранти, и както живеете в различни стаи, просто не се изнасяй на първо време, докато си стъпиш на краката.
Ако имате брак, го прекрати (заради опасността да станеш съдлъжник) и се оправяй, но умната, с план.

Вече имам план. И той не включва съжителство с него, но докато ни се наредят нещата (в работата ме повишиха), ще стискам още малко. Благодаря!

Дай, понеже сама го е избрала, сега да го търпи до гроб!
А дали и как ще намери друг, няма гаранция.
Пък с такъв като описания - по-добре сама и спокойна с детето.
На тази възраст децата се привързват към околните и точно толкова бързо ги забравят след това.

Тя и баба можеше да е мъжка, а Ботев можеше да носи каска.
Можело ли е, няма как да знаем и не е нуждно сега да се мисли назад, а напред.


Дали и доколко един родител е значителен за детето му зависи от самия него и от това, което прави.
Пиенето не е сред значимите за детето неща.
И не, децата не стават утайки при липса на баща. Някои не успяват да се справят с живота, точно заради назадничавото мислене на готови да търпят всичко майки и заради бащи, които не заслужават дори името им да знаят.
Какви ще станат децата зависи от много неща, но не от присъствието на някого или не, особено ако това присъствие повече вреди от отсъствието му.

От един баща се очаква малко повече, не просто да си даде биологичният материал.
Той не желае да бъде баща, вместо да си гледа детето, ходи да се налива с аверчета. Защо авторката ти е виновна, че не е съгласна с това положение?

Значи, ако някое дете загуби баща си при катастрофа, болест или някакъв друг нещастен случай, то непременно ще стане утайка, защото онзи "околния" вече не е наоколо, така ли? По-грозно изказване скоро май не бях чела. Вие чувате ли се какви ги говорите?! Давате ли си сметка, че тук има жени, загубили мъжете си, на които им се налага да си гледат децата сами? Да не би да казвате, че тези деца са обречени да бъдат утайки?! Защото аз лично познавам такива жени и дори аз се засягам, а за тях направо не ми се мисли.

Или това, че аз съм направила грешката да хвана кофти мъж, родила съм дете и впоследствие съм решила, че бъдеще с този човек нямаме, инициирала съм раздяла и вместо да търся поредния "шаран" си гледам детето сама, та всичко това прави моето дете утайка?!

Мен лично ме заболя безумно много от 'Не очаквам рози, свещи и глупости'. Авторке, следващия път не се примирявай с нищо по-малко от рози, свещи и всякакви глупости, които засвидетелстват вниманието на човека до теб.
Българката има едно мислене, че ако нищо не иска, мъжът ще я обича и цени. Глупости! Искай му, накарай го да се потруди!

Колкото повече влага човек в теб, толкова повече те цени. Не е задължително вложението да има материално изражение.

Явно някакъв коментар е изтрит, но лично познавам хора, изградили име, големи професионалисти, които са нямали щастието да имат свестни родители. Човек, докато вярва, че не е обречен, не е обречен. Та ако ще не единият само, а и двамата му родители да не са били до него и да ги е нямало или да ги е имало фиктивно с безразличие или вреда. Тези, които са по сами имат други печалби, не може така да се определят хората. Имат много също в други отношения, в които пък по-големите семейства нямат. Никое дете не е обречено. Обречено е, ако го вярва и не иска да се погрижи и да поеме отговорността за себе си, когато порасне.

Всичко е казано вече. Аз искам само да повторя (за други, които четат темата и са в такова положение) - 2-3 бири НЕ е нормално, 2 ракийки за вечеря НЕ е нормално. Този масов битов алкохолизъм НЕ е нормално. Нормално е чаша вино от време на време, нормално е да пийнеш коктейл лятото на бар на плажа...
ВСЕКИ ден и ВСЯКА вечер алкохол - не е нормално и точка. Това е алкохолизъм. И винаги води до тъпи, обтегнати и разрушени семейни отношения.

И не е нормално да се приема за нормално липсата на внимание - дали ще е роза, свещ, закуска в леглото, шоколадче, диаманти или просто отваряне на вратата на колата... зависи от възможностите на мъжа... но жестовете трябва да ги има! Една жена не трябва да живее живот без жестове към нея!

"Алкохолизмът е болест, при която човек се намира в състояние на физическа и психическа зависимост от алкохола". Не е хубаво всеки ден да се пие, но все пак това не е алкохолизъм. Ако човек може да не пие произволно време  без никакви прояви на абстиненция и дискомфорт,  той не е алкохолик. Едната бира или чашата с вино на вечеря не са алкохолизъм. Стига да не стават навик, без който пиещият не може. Ако бирите и чашите са повече имаме злоупотреба с алкохол, но това пак не е алкохолизъм.

То това е вечното оправдание на всеки алкохолик - "Мога да спра, когато си поискам, но не искам"...  Да бе, да!

Ако е всеки ден, вече Е алкохолизъм.Защото явно замества нещо в живота, след като човек ежедневно и умишлено го вкарва в тялото си. Заблуда е, че човек, който пие всеки ден, може да контролира пиенето си. Евентуално само количеството, но пробвай да пиеш всеки ден за дълъг период (5-6 месеца) и после пробвай да спреш. Ще установиш, че отдавна ти е станало навик.

Какво като е навик? Ми французи с години пият чаша вино в храната. И не заради алкохола, а заради вкуса и усещането. Но не са алкохолици.

Така е, но чашка вино в храната или чашка вино с храната не е равносилно на "2-3 бири не му стигат". Въпросните французи спокойно изкарват по 2, 3 или 12 дена без да вкусят алкохол, не им липсва и могат и без него. Чашките, които си наливат съдържат нещо като 50 до 100 мл вино, което е под 12% алкохол. Някои пийват и порто, коняци, ром, аперитиви, мастика, но не всеки ден и не на всяко хранене. Тук половина бира (халба) съответства на 250мл. В Белгия е 500мл. Четвърт се поръчва ако искате 250мл, пинт в Англия. Не знаем какъв % съдържа бирата, която пие, но бутилка бира беше 500мл по спомени.

Такова количество течност натоварва и бъбреците. 

Наливаме си по 50мл винце 4 или 5 пъти седмично понякога сега, като минахме 50г. Пак не е всеки ден, никога на обяд, никога в работно време (извън парти или нещо служебно).

Човекът си е битов алкохолик.

Пия вечер половин безалкохолна бира. Навик. Алкохоличка ли съм?
Понякога съвсем нереални неща се твърдят.

Не бях виждала човек да пие по 50 мл вино...

Безалкохоличка си.

Аз редовно виждам и си наливаме и по по-малко.


Е, безалкохолна.

Има хора, които могат да изпият бутилка вино сами, но не са зависими от алкохол и не са алкохолици. Алкохоликът има нужда от определено количество алкохол всеки ден и в един момент не може да функционира без него.

Човек може да се трови с алкохол и да изживее всички негативи на алкохолизма и без да го пие. Има гъби и бактерии в червата, които произвеждат алкохол от захар и ако се размножат достатъчно в нечии черва, човекът ходи перманентно пиян без да подозира. В червата на всеки човек се произвеждат нормално по около 3г алкохол дневно.

Няма смисъл да бистрим граници. Щом 2 или 3 бутилки бира дневно не стигат на мъжа на авторката - той е алкохолик по общоприетите дефиниции. Засега е кротък и не и посяга, но не знаем как ще се развие болестта му.

Ако това беше моят мъж и държах на него, щях да го принудя да се лекува. Имаме съсед, който имаше лошо пиянство. Сега не пие. Два пъти го видях в кварталния център за психично здраве. Не знам на лекарства ли е, но нито мирише както преди, нито се клатушка, нито завалва като говори.

Ежедневната употреба на какъвто и да е вид алкохол е алкохолизъм. Това е лъжата на алкохолиците - полезно е, всички пият по малко всеки ден, алкохолизмът е друго, полезно е за здравето, всеки ден по малко, внушавате си проблем, мога да не пия, ако реша…. Така се започва. Алкохоликът така се измъква несъзнавано в началото, а подле вече е късно, той вече е зависим и не може да спре. Мозъкът му започва да е все там - в чашата. Не се заблуждавайте, това е болестно състояние, тежка зависимост. Не може да се оправдава ежедневното пиене, това е алкохолизъм. Първо е само вечер за отпускане, после е от ранния следобед и после е от сутринта. Това е слаба психика, ако не можеш да понасяш живота без алкохол, ако имаш нуждата да бягаш с него от действителността и себе си ежедневно. Мога да спра и не съм алкохолик го твърди всеки алкохолик. Те не го осъзнават, често и здравите около него с това безумно внушение, че всеки ден по малко е полезно. Това малко става много бързо много и алкохолът превзема дома, дори започват да се безпокоят, че е само в кухнята, започват да си слагат бутилки по другата тераса, хола, спалнята… Навън, ако са търсят нещо да пият, ако са възпрепятствани бързат да се приберат при бутилките вкъщи. Скоро този човек ще се дразни, че трябва да изчака меренето на новите обувчици на малкото си дете, този човек затъва сериозно в момента. Алкохолът унищожава всичко, не се ли разбере навреме…

Ама това, извинявай е абсурдно. Нали бирата е безалкохолна. Все едно да пиеш спрайт.

Алкохолизмът е болест и има психически и физически предпоставки. Дори не е задължително да се пие ежедневно. А това, че ако някой в даден период от живота си пие всеки ден някакъв алкохол, значи е алкохолик, е глупост. Познавам доста хора, които не са имали никога проблем с алкохола, ежедневно си пиеха, обичайно вино, но по една или друга причина са спрели - буквално от днес за утре. Нямат проблеми, няма абситиненция, не са неадекватни. Единият се разболя и лечението беше несъвместимо с алкохол. На момента спря и да пуши, дори когато вече официално го обявиха за излекуван, години наред си излизаше и в компании стоеше на сок и вода, без да му пречи и без да му липсва. От другга страна при алкохолиците има моменти, в които една бира стига за неадекватно поведение и дори да не може да се напива, мисълта му се върти около това как да си набави, не го интересуват околните, иска компания само за да пие в компания, не го интересуват последици.

Това е един от знаците за околните - щом не може да се спре и просто се нуждае от алкохол, значи му е проблем.

Мисълта на алкохолиците не се върти около пиенето. Битовите такива мислят за рутината и спокойствието/удоволствието от цялата комбинация - прибиране след работа/сядане с приятели привечер/прилягване на дивана, хапване, пийване, разговори/релакс/мач/филм. Самата емоция, а не течността е това, което те кара да се пристрастиш. Далеч преди пристрастяването вече е проблем.
Разбира се, че всеки решава за себе си, но да се повтаря колко е безобидно ежедневното пиене е като да се обяснява колко е полезен всеки ден по 1 шоколад след вечеря, по 2-3 цигари сутрин с кафето и подобни.

Повечето пияници не са алкохолици. При зависимостите нещата вървят в линията употреба – злоупотреба - системна злоупотреба и накрая зависимост. Повечето пияници са на ниво злоупотреба и системна злоупотреба, т.е. все още могат да спрат да пият без да изпаднат в делир. Но не го правят, та за близките и потърпевшите е все едно. По-добре е ако човек може да бяга от подобни хора, с времето и да не развият истинска алкохолна зависимост, определено не стават нито по-добри хора, нито по-отговорни и приятни.

Fever Ray, то не е полезно, но не ги прави алкохолици. Битовите - ако са тия, дето не могат да седнат вечер без "само една-две ракии", то пак си клони към алкохолизъм, щом не могат да се спрат.

Написаното от Бояна - не са алкохолици, но са пияници. Могат да спрат, не се напиват на кирка, но им харесва да са всяка вечер в неособено адекватно състояние и това е първата стъпка. Някои се оправдават колко е нормално и си остават така цял живот, други спират, трети залитат на следващо ниво. Според желанието.
В случая човекът си е редови пияница, който не се вълнува от семейството си, а от компанията и чашката, а 2-3 бири в началото реално са литър и половина алкохол. Неособено висок градус, но литър и половина си е литър и половина! Не е чашка, не е в почивните дни, а всеки ден по литър и половина. Сега явно е вече в по-голямо количество дори.

Всяка зависимост е отклонение, опасно болестотворно отклонение! Гледам, някои имат по 10000+ писания тук...Човек с такава пристрастеност към социалните мрежи става сутрин и посяга към чашката, пардон - към поредната тема във форума...
Форумната зависимост е почнала неусетно, първо вечер, като разтуха след уморителния ден. После е започнало и от работа: я да погледем дали някой ми е отговорил, кой какво е писал по темата...
После ставаме сутрин и първата ни мисъл е форумът/социалната мрежа!
Кога пиенето на алкохол става алкохолизъм? А кога писането във форумите и социалните мрежи се превръща в прекомерна зависимост? ...
Бих дала един съвет на авторката на темата: не вземайте важни решения в живота си от писаници в социалните мрежи!
А едно дете има нужда и от майка, и от баща!

Този пост е тъжен,но и адски наивен. Не че някой е застрахован напълно от това положение,но с правилния човек е на минимум,или поне ще се прикрива докато не ти писне...Първо ,ти сама започваш-не очакваш рози,свещи,глупости???? Дори преди да си ги получавала,щом сега не ги очакваш,какво очакваш? Тук дори не говорим за изневяра-да ходи по проститутки или да търси любовница...Това е второстепенното,което така или иначе се случва при повечето и то без фа се държат лошо?! Но за сметка на реалността че той или е от мъжете,които са де оженили,защото са решили че имат нужда от дете,или защото са се оженили защото наистина са били влюбени,но в последствие съжаляват! И дори ако си погрозняла или надебеляла не е задължително да е основната причина. Просто те не са го искали истински,не са се наживяли и в един момент осъзнават че "това не е за тях" и че "им се живее". Това също не е и обвързано с възраст,но ако някой е по-млад вероятността това да стане клони към поне 90 процента. И всичко това го говоря включително на база личен опит,не само че виждам какво се "случва"...Рядко хората почват да пият изведнъж. Всички знаем поговорката всяка крушка си има опашка? Просто и жените и мъжете толерират неща които не харесват у другия,или нямат достатъчно самочуствие да изискват добро и романтично отношение още от началото и затова се стига дотук. Просто дори свестните хора се "променят",а какво да говорим за такива,които пият,играят комар или се дрогират...Както казах съм и наблюдател   лично над такива двойки,чувам какво говорят хората на моя...Хора 35+....Да се върнем на факта че не само пие,не ти обръща каквото и да е внимание,ами даже седи до късно?! Какъв семеен живот е това,дори да не пие и да се вижда с жени хах За да си семеен има граници и трябва да ги спазваш,не защото се налага,а за да се личи че си семеен,да имаш отговорност. Да коментирам ли също как един стар познат на моя като се срещнали след толкова време почна само да звъни и пише и го кани с думите-Айде да живеем и такива....И че същия е пияница и разведен с деца естествено :Д Щом мъжа ти сам си е избрал такива приятели значи не смята че те му пречат,просто ти си лошата. Той ако е доволен от живота си няма да се държи така,дори да пие със същите отрепки няма да се налива или да не се прибира на време...

Хубаво е да се мисли преди да се обижда.
Някои пишем тук от 20 години 12 000 публикации е средно по 1 и половина на ден. Пък на онези, на които ни е работа да пишем и в интернет си разгряваме клавиатурите можеш да ни видиш книгите и статиите и да ни смяташ на страница по колко сме писали на ден в живота, то децата ни да се чудиш как са оцелели
Иначе наистина има поведенчески зависимости, които са реални и опасни, включително и към интернет, но там не се мери като с алкохола на количества, а на нарушено социално функциониране. Хазартната зависимост е най-ясна на всички, но и останалите, гейминг, интернет, включително гледане на телевизия, ако заради това не виждаш хора, не работиш и наистина не си гледаш отговорностите, се налага терапия.

Пристрастеност към соц мрежи има, но няма как да се сравнява с пристрастеността към алкохола. Първото не вреди на околните, а само на теб. И е хубаво детето да има баща и майка, но не на всяка цена. Майка ми никога не напусна баща ми, за което и до днес съм ѝ сърдита. Защото като малка супер много ми тежеше когато се прибереше неадекватен вкъщи, полюшва се, заваля говора. Понякога и скандали имаше, добре че поне нямаше физическо насилие. Въпреки това не желаех да живея с този човек. Гледах бащите на другите деца и ми беше много мъчно. Моят по едно време престана и да работи, та майка остана да се грижи сама за две деца, да ни издържа, пък и него малко или много, все пак под един покрив живеехме. Не съм пророк да кажа докъде ще ескалира ситуацията при авторката на темата, но по-добре няма да стане със сигурност. Може да не го напуска сега веднага и на момента, да изчака да види дали състоянието ще се влоши, но ако това стане, моят съвет е да си стяга багажа веднага. През това време може да си състави бекъп план.

Ха-ха, ама това работи в двете посоки, нали? Значи един мъж ако иска жена му да го цени, трябва да изисква тя да влага много в него? Но тя пък ако влага, посестримите й ще почнат да одумват "защо му робуваш на тоя"... не знам къде е златната среда.

Не знам защо се нахвърлихте на жената, която просто приведе статистически данни. Но тълкуването им е умение. Тя вече ги разтълкува, и данните не казват "непременно", а "по-вероятно" - което си е точно така.
Бял баскетболист да се откаже ли да тренира ако прочете, че сред топ-баскетболистите повечето са черни? Ми не - те нека са си черни, но той ако иска да стане топ пак ще си тренира, нищо че е по-малко вероятно да успее, отколкото ако беше се родил черен.

Че то отношенията без взаимност не са отношения. Живеенето за това "какво ще кажат хората" също.

Относно баскетболистите - по-лесно е да излезеш от гетото със спортни постижения, отколкото със зубрене в кварталното училище. Не е въпрос на цвят.
"Екстраполирай".

Не, това важи основно за мъжете.
В общият случай, жените влагат много повече отколкото мъжете им заслужават.

Жените обичайно влагат обич, внимание, грижи, физически влагат повече с бременност и раждане, повече обгрижват. Някои мъже мислят, че е достатъчно да вложат седене вечер на дивана, докато пият бира и си чешат семейните украшения (кой каквито има, че някои се сдобиват и с по-богато разклонени при такова отношение).

Сългасна съм с Fever Ray, много мъже смятат, че е достатъчно само да носят пари в къщата и до там се изчерпват задълженията им.

Намерете си детегледачка и любовник✌️

Много жени го правят и без това.

Тая работа с вложенията намирисва на някаква банково-инвестиционна система.
Мушенгия на чист български.

Може би на някои мъже ще им стане по-ясно, ако се даде пример с автомобил. Кога ще оцените повече едно Ламборгини? Когато го намерите сутрин на мястото на вашата щайга, или когато му отделите нужното време, за да го си спечелите и заслужите?

Някои и пари не носят, да отбележа.

Ламборгинито винаги ще го оценят,даже ако е безплатно -повече.
За жената е друго.Ама и самите жени,трябва да си знаят цената.

Не, ако е безплатно, няма да бъде пазено, ще го форсират, драскат, няма да го щадят, каквото стане с него, такова, голяма работа, да не го е плащал той?
Друго ще е, ако се е потил години наред за него.

Неадекватни сравнения на ябълки с арматурно желязо. Сами се принизявате, после се сърдите.
Впрочем карам стар РАМ 1500, който се поти за мен, а не аз за него. Италиански бракми и харизани няма да взема.

Това е, защото търсиш само финансово изражение. А то е едва под 2%, но малко мъже го разбират.

Boderick Wowbagger, сравнението беше специално подбрано, за да го разбереш. Че по другият начин, не се получи...

Много добре го разбра, видно е. Прави се на ощипан и обиден. Завалията.

Ама моля ти се, вземи го това Ламборгини! Погледни през прозореца, насреща съм ти го паркирала!

От прозореца ми се вижда единствено драйв-уея ми а на пътя (не е улица), които е по-нататък, спирането и паркирането са забранени.
😈