Здравейте ! Извинявам се ако темата е в грешен раздел. Мъж на 25 години съм и имам някакви опасения, че май нещо ми има главно психически. Ще разкажа първо малко за мен и после към същинската част.
От малък исках да стана полицай/ военен, понеже в училище бях всекидневно тормозен от съучениците ми до 11 клас. Баща ми не ми помагаше особено много само гледаше как да смаже самочувствието ми, като ме обиждаше, биеше и обяснявайки ми как ако някой ме пребиел щял да ги черпи. Майка ми винаги е била добра и грижовна, винаги е гледала да ми помага максимално и от към нея нямам никакви проблеми. В училище както се подразбира никой не искаше да е приятел с мен и нямах доста дълго време приятели. Детството ми мина пред компютъра и единственото излизане което съм имал тогава беше с братовчед ми когато идваше в София. Когато бях седми клас почнах да отвръщам на агресията с агресия следователно бях изкаран не само от учителите като бандит, но и от другите деца. Тогава по настояване на директорката минах на самостоятелна форма на обучение до 11 клас, защото видиш ли съм бил станал изключително опасен и агресивен. Както и да е. Нещата вече се бяха подобрили към 12 клас, никой не смееше да ми се озъби в лицето, всички се страхуваха от мен, вече бях почнал да тренирам фитнес и Крав Мага / бойно изкуство практикувано от Спец Частите по света /.
След завършване на 12 клас мечтата ми да стана полицай/ военен и да помагам на беззащитните хора от тираните и диктаторите остана и реших да кандидатствам за полицай. Приеха ме, след това завърших академията и вече започва същинската част
Вече съм на 25 и от 18 годишна възраст станах изключително студен, не се майтапя никога, не се усмихвам и съм се втълпил само и единствено върху работата ми. На няколко пъти ми се случва някоя девойка да ме хареса, но съм станал толкова студен, че не ми прави и впечатление и просто любезно и казвам да си намери някой друг. Приятелите ми непрекъснато ми казват, че вече съм на 25, че вече трябва да си намеря и сериозна приятелка не само да съм женен за работата си. Но проблемът е, че не искам приятелка, семейство и прочие. Никога не съм имал приятелка / по мое желание /, и срам не срам никога не съм правил с*кс. Това последното е пак по мое желание, но и от части невъзможност понеже имам сериозен проблем с автомата и на 2 седмици един път става така, че да може да стреля / който разбрал, разбрал няма да изпадам в подробности на тази тема /. Не съм емоционален човек, не говоря за чувства и тем подобни цивилни работи. Когато някой ми спомене за връзки, любов и че трябва да си намеря приятелка просто ми прилошава и ми се иска да си тегля куршума . Свободното ми време като цяло го прекарвам с приятели от полицията, тренировки, излизаме да пийнем нещо или ако времето е хубаво отиваме на AirSoft игри.
От миналата година съм си наумил да замина за Френския Чуждестранен Легион и след месец заминавам. Причината да искам да отида там е екшъна, адреналина и вече да не живея като цивилен, понеже живота като цивилен не ми харесва много и се чувствам като ф@шкия.
Същинската част да си мисля, че нещо не ми е наред е частта със жените и връзките. Гледам го моите връстници едните са със деца вече, другите са пред брак а аз мисля за Френския Легион. Никога не ме е бивало в общуването със жени, не знам какво да си говорим и генерално ме напрягат като говорят за цикъл, маникюри, предишни връзки, чалготеки, екскурзии и прочие. Веднъж бях излезнал на среща с една девойка, но когато се беше опитала да ме прегърне се бях наплашиш на N-та степен и взех, че побягнах като Джак Спарау ( Буквално ). Както казах не говоря за чувства, не знам дали и имам такива, винаги съм сериозен, не се лигавя с две думи пълен бастуняга
Та въпроса ми според вас нормален ли съм защото аз вече имам чувството, че не съм.
Благодаря на всички предварително за отделеното време и ще се радвам ако историята ми бъде публикувана.
От малък исках да стана полицай/ военен, понеже в училище бях всекидневно тормозен от съучениците ми до 11 клас. Баща ми не ми помагаше особено много само гледаше как да смаже самочувствието ми, като ме обиждаше, биеше и обяснявайки ми как ако някой ме пребиел щял да ги черпи. Майка ми винаги е била добра и грижовна, винаги е гледала да ми помага максимално и от към нея нямам никакви проблеми. В училище както се подразбира никой не искаше да е приятел с мен и нямах доста дълго време приятели. Детството ми мина пред компютъра и единственото излизане което съм имал тогава беше с братовчед ми когато идваше в София. Когато бях седми клас почнах да отвръщам на агресията с агресия следователно бях изкаран не само от учителите като бандит, но и от другите деца. Тогава по настояване на директорката минах на самостоятелна форма на обучение до 11 клас, защото видиш ли съм бил станал изключително опасен и агресивен. Както и да е. Нещата вече се бяха подобрили към 12 клас, никой не смееше да ми се озъби в лицето, всички се страхуваха от мен, вече бях почнал да тренирам фитнес и Крав Мага / бойно изкуство практикувано от Спец Частите по света /.
След завършване на 12 клас мечтата ми да стана полицай/ военен и да помагам на беззащитните хора от тираните и диктаторите остана и реших да кандидатствам за полицай. Приеха ме, след това завърших академията и вече започва същинската част
Вече съм на 25 и от 18 годишна възраст станах изключително студен, не се майтапя никога, не се усмихвам и съм се втълпил само и единствено върху работата ми. На няколко пъти ми се случва някоя девойка да ме хареса, но съм станал толкова студен, че не ми прави и впечатление и просто любезно и казвам да си намери някой друг. Приятелите ми непрекъснато ми казват, че вече съм на 25, че вече трябва да си намеря и сериозна приятелка не само да съм женен за работата си. Но проблемът е, че не искам приятелка, семейство и прочие. Никога не съм имал приятелка / по мое желание /, и срам не срам никога не съм правил с*кс. Това последното е пак по мое желание, но и от части невъзможност понеже имам сериозен проблем с автомата и на 2 седмици един път става така, че да може да стреля
/ който разбрал, разбрал няма да изпадам в подробности на тази тема /. Не съм емоционален човек, не говоря за чувства и тем подобни цивилни работи. Когато някой ми спомене за връзки, любов и че трябва да си намеря приятелка просто ми прилошава и ми се иска да си тегля куршума . Свободното ми време като цяло го прекарвам с приятели от полицията, тренировки, излизаме да пийнем нещо или ако времето е хубаво отиваме на AirSoft игри. От миналата година съм си наумил да замина за Френския Чуждестранен Легион и след месец заминавам. Причината да искам да отида там е екшъна, адреналина и вече да не живея като цивилен, понеже живота като цивилен не ми харесва много и се чувствам като ф@шкия.
Същинската част да си мисля, че нещо не ми е наред е частта със жените и връзките. Гледам го моите връстници едните са със деца вече, другите са пред брак а аз мисля за Френския Легион. Никога не ме е бивало в общуването със жени, не знам какво да си говорим и генерално ме напрягат като говорят за цикъл, маникюри, предишни връзки, чалготеки, екскурзии и прочие. Веднъж бях излезнал на среща с една девойка, но когато се беше опитала да ме прегърне се бях наплашиш на N-та степен и взех, че побягнах като Джак Спарау ( Буквално ). Както казах не говоря за чувства, не знам дали и имам такива, винаги съм сериозен, не се лигавя с две думи пълен бастуняга
Та въпроса ми според вас нормален ли съм защото аз вече имам чувството, че не съм.
Благодаря на всички предварително за отделеното време и ще се радвам ако историята ми бъде публикувана.
