Напоследък ми е много болно, че светът е толкова несправедлив. В живота не получаваме това, което заслужаваме. Често виждаме добри хора да страдат, а лоши да бъдат на върха и да разполагат с всичко необходимо, здраве и просперитет. За личен пример имам собствената ми майчица, която сам самичка ме отгледа, не искайки от никого помощ и подкрепа. Тя е прекрасен човек, а е страдала толкова много. В същото време виждам зли жени, които са носени на ръце. Някъде ми се губи смисъла и справедливостта. Моят въпрос е как намирате смисъл в този хаотичен свят? Какво ви крепи? Какво ви кара да продължавате напред, въпреки нагледните примери на живота, че няма справедливост? Ще има ли справедливост някой ден изобщо?
- Публикувана: 16 апр. 2024, 19:27 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2024, 00:41 ч.
Как намирате смисъл в несправедливия свят?
А кой казва какво заслужаваме и човек дали винаги разбира колко много има? Ето, майка ти няма нещо, но има дете което я обича.
Животът не беше честен с мен, но опитвам да мисля, че не е честен с всички. Просто сме склонни да гледаме повече чуждата кокошка, която винаги е гъска.
Всеки вижда какво другия има, а не какво другия няма. И не казвам, че светът е честен, напротив, не е. Аз също не мисля, че животът е честен с мен, но няма какво да променя, благодарна съм, за това което имам.
Ти бъди благодарен, че имаш майка си, защото някои нямат майки, а други имаме такива, дето все едно ги няма.
Всеки вижда какво другия има, а не какво другия няма. И не казвам, че светът е честен, напротив, не е. Аз също не мисля, че животът е честен с мен, но няма какво да променя, благодарна съм, за това което имам.
Ти бъди благодарен, че имаш майка си, защото някои нямат майки, а други имаме такива, дето все едно ги няма.
За нормалните хора ( стабилни психически и здрави физически) намират начини,причини,стимул,да планират всеки следващ ден. Не се предават на ударите на тъгата и трудности те,които се срещат по пътя си. Всеки заслужава хубав живот и повечето се стараят да имат такъв. Надграждат уменията си,учат нови неща. На никой не е лесен живота,дори да изглежда така отстрани. Както в спорта са нужни тренировки и стимул за борба,така е и в живота. Трябва да се бори човек. При всяка победа да кажем,силата нараства. Но трябва и да се преодоляват загуби. Има връх и дъно. Душевно като си здрав,по добре се получават нещата
Както е казано, никой не ни е обещавал, че животът ще е справедлив 
Трябва да живеем с това.
Докато си млад се надяваш.
После се примиряваш.
И все пак, може и да откриеш нещо хубаво
Трябва да живеем с това.
Докато си млад се надяваш.
После се примиряваш.
И все пак, може и да откриеш нещо хубаво
кой определя кое е справедливо и кое не и кой въздава справедливостТА?
и всъщност чия справедливост? 'щото моята справедливост не е задължително да е твоята
и всъщност чия справедливост? 'щото моята справедливост не е задължително да е твоята
щото моята справедливост не е задължително да е твоята
Ако разглеждате света и случващото се от позицията на жертва, смятате, че вие или някой друг заслужава повече, никога няма да намерите смисъл.
Смисълът за всеки е различен и всеки го намира за Себе си в различни неща.
И какво значи справедливост. Вие виждате отстрани нещата и решавате, че еди кой се е добре, а майка ви не е.
Може така наречената от вас "зла жена", която някой носи на ръце, да има много по-дълбоки проблеми (и вероятно е така), които вие не виждате.
Въобще, това са разсъждения на дете в осми клас. На колко сте?
Смисълът за всеки е различен и всеки го намира за Себе си в различни неща.
И какво значи справедливост. Вие виждате отстрани нещата и решавате, че еди кой се е добре, а майка ви не е.
Може така наречената от вас "зла жена", която някой носи на ръце, да има много по-дълбоки проблеми (и вероятно е така), които вие не виждате.
Въобще, това са разсъждения на дете в осми клас. На колко сте?
Не намирам смисъл. Натъжава ме светът, направо лошо ми става понякога от това, което чета, от някои жестокости...
Намирам смисъл като не гледам чуждите животи и не се сравнявам с другите хора.
Всеки има своя път и си върви по него.
Имаме си съдба, имаме си карма, имаме си багажи от минали животи и уроци за научаване.
Всеки има своя път и си върви по него.
Имаме си съдба, имаме си карма, имаме си багажи от минали животи и уроци за научаване.
От генерализация в заглавието преминавате хаотично към конкретен, но доста базово представен пример с майка ви.
Отговорете си сама какво е получила от живота и какво според вас е заслужавала. После можете и да видите светлина в тунела на “несправедливия” (по чии ли критерии) свят.
Отговорете си сама какво е получила от живота и какво според вас е заслужавала. После можете и да видите светлина в тунела на “несправедливия” (по чии ли критерии) свят.
Аз мисля, че в общи линии е ясно какво е справедливост, не е толкова субективно.
Проблемът е, че на живота не му пука за нея. Остава ни да се надяваме, че на принципа на статистиката повечето от нас при натрупване на събития в живота средно нито много печелят, нито много губят. Не виждам друго успокоение.
За съжаление за някои, малка част, късметът е много лош, други са галеници.
Проблемът е, че на живота не му пука за нея. Остава ни да се надяваме, че на принципа на статистиката повечето от нас при натрупване на събития в живота средно нито много печелят, нито много губят. Не виждам друго успокоение.
За съжаление за някои, малка част, късметът е много лош, други са галеници.
За мен няма никакво значение кой колко е успешен, колко пари има, колко мъже/жени има, колко деца и т.н. или пък дали заслужава благата, които притежава. Може да звучи наивно, но си живея в моя си балон, интересувам се само от неща, от които искам, имам си моите хобита, работа, семейство, гледам си детето и така.
Наскоро в семейството ми загубихме човек по много мъчителен начин, което ме накара да се замисля точно по тази тема, има ли смисъл, има ли справедливост, защото някои хора живеят по 100 години или умират спокойно в съня си, а в живота си са сторили много злини, а други (както нашия близък), който цял живот е давал мило и драго за всички, си отиде трудно. Стигнах до извода обаче, че няма връзка между един човек и друг в това отношение. Всичко е низ от събития, някои го наричат съдба, аз съм атеист и не подкрепям мнението, но други пък мислят че Бог е предначертал всичко (тези хора вероятно и по-често се питат “ама защо така?!”). Просто човек трябва да си гледа неговия си път и дори да бъде пресрещнат от несправедливости, да подмине, особено ако не зависят от него.
Наскоро в семейството ми загубихме човек по много мъчителен начин, което ме накара да се замисля точно по тази тема, има ли смисъл, има ли справедливост, защото някои хора живеят по 100 години или умират спокойно в съня си, а в живота си са сторили много злини, а други (както нашия близък), който цял живот е давал мило и драго за всички, си отиде трудно. Стигнах до извода обаче, че няма връзка между един човек и друг в това отношение. Всичко е низ от събития, някои го наричат съдба, аз съм атеист и не подкрепям мнението, но други пък мислят че Бог е предначертал всичко (тези хора вероятно и по-често се питат “ама защо така?!”). Просто човек трябва да си гледа неговия си път и дори да бъде пресрещнат от несправедливости, да подмине, особено ако не зависят от него.