…
- Публикувана: 17 апр. 2024, 16:34 ч.
- Последно мнение: 18 апр. 2024, 20:51 ч.
Караници през бременността
Искате нещо от него, което и вие не му давате - да се владее.
Ами, като ви кипне - излизате от стаята и след 5 мин се върнете, не се дракайте зорлем.
От друга страна, не му позволявайте да ви обижда по никакъв начин и повод. Слагате ръка за стоп пред лицето му и казвате "прекали, няма да търпя подобно нещо" и пак напускате стаята.
Ами, като ви кипне - излизате от стаята и след 5 мин се върнете, не се дракайте зорлем.
От друга страна, не му позволявайте да ви обижда по никакъв начин и повод. Слагате ръка за стоп пред лицето му и казвате "прекали, няма да търпя подобно нещо" и пак напускате стаята.
Е, то и ти не се владееш, а искаш той да го прави. Дай сега като си бременна всичко да ти е простено. С това говорене в множествено число… ясно, ползваш бременността като оправдание за всичко и искаш да те носи на ръце. Както ти повръщаш, така и той има право да не се чувства добре, защото е болен.
обещава че ще ме пази
Разбирам че може би му е трудно да приеме промяната в живота ни,но….
Не знам какво да направя за да променя нещата..
Разбирам че може би му е трудно да приеме промяната в живота ни,но….
Не знам какво да направя за да променя нещата..
Казваш му направо: кълбо от нерви съм и нямам сили да съм търпелива, разбираща или любяща с човек, който не ме разбира. Напомняш му, че не е дете, за което е въпос на чест да се репчи, че не си му майка и няма да му търпиш изтъпленията. Детето го е правил той и иска или не, ще трябва да свикне с промените. Натъртваш, че на теб ти е позволено предвид положението, в което се намираш, да проявяваш слабост. Ако си позволи да прекали отново, изнасяш се някъде без да се обясняваш. При майка си, при приятелка с приспиване, на хотел - някъде.
Да не те плаша, но като дойде бебето, ще бъде по-зле. Готви се психически, че ще го гледаш сама.
И не си пожелавай да си с температура. Едва ли има нужда да ти обяснявам защо. 
Не сте бременнИ, а ти си бременна. Държиш се като лигла. Естествено, че мъжът няма да ти търпи фасоните. Според мен се вземи в ръце и си преразгледай поведението, защото така дълго няма да изкарате.
Е, то и ти не се владееш, а искаш той да го прави. Дай сега като си бременна всичко да ти е простено. С това говорене в множествено число… ясно, ползваш бременността като оправдание за всичко и искаш да те носи на ръце. Както ти повръщаш, така и той има право да не се чувства добре, защото е болен.
Съвсем друго имах предвид под “бременни” и не цитирах че аз и той сме бременни
Просто така се изказах
Съжалявам ако ме разбирате погрешно
И въобще не искам да ми е простено всичко сама казвам че се сдържам за всичко
Казвам че когато не съм на кеф мълча и просто не ми се говори с него - за кое съм лигла ? Че мъжът когото съм избрала за бащи на децата ми не уважава факта че трябва да направи това което е редно
Явно само аз смятам, че мъжът трябва да е опора по време на бременността, а не да се държи бетер бременна. Ясно е, че бременността не се преживява само от жената, но огромната тежест е за нейното тяло, и малко повече усилия от мъжа няма да го увредят. Тепърва ги чакат изнервящи ситуации. Жената сега е хормонална бомба и най-малкото, което той може да направи, е да запази елементарно самообладание.
...Прави ме да се скъсам от рев и излиза, да не говорим за думите и пожеланията към мен и бебето. Колкото повече плача, толкова повече се тръшка той и смята, че като ме обижда ще спра...
Ако имаш възможност, не е лошо наистина да отидеш да живееш временно при родителите си, защото това участие в скандали и плач се отразяват на бебето определено.
За какво толкова спорите?
Какви думи и пожелания към теб и бебето?
Какви обиди ръси, когато плачеш?
П.П. Не съм минавала през нервен период като бременна, макар че повръщах и ми беше много лошо част от времето. Така че наистина не го разбирам напълно това с хормоните. По тази причина си мисля, че самата бременна би трябвало да се пази от неприятни вълнения и стрес, макар че същото се очаква и от околните.
Само като прочетох бременни "сме"... Горкият мъж. И сте бременни само в 12та седмица, до 40та не ми се мисли.
Изобщо нямах предвид ,че аз и той сме бременни. Така се изказах но ще го променя щом това провокира подобни мнения.
да не говорим за думите и пожеланията към мен и бебето.
Кво, кво? Я пак? Разкажи за тези пожелания, че ми стана интересно. Много така между другото го хвърли.
Само като прочетох бременни "сме"... Горкият мъж. И сте бременни само в 12та седмица, до 40та не ми се мисли.
Изобщо нямах предвид ,че аз и той сме бременни. Така се изказах но ще го променя щом това провокира подобни мнения.
Проблемът ти не е, че изразът „провокира подобни мнения“ във форума, а че провокира въпросното поведение у мъжа ти. Нищо чудно, че и той се държи като бременен.
Крайно време е да пораснете и двамата. Дете чакате и тепърва ще отглеждате и възпитавате. С такова инфантилно поведение как ще стане, как???
да не говорим за думите и пожеланията към мен и бебето.
Кво, кво? Я пак? Разкажи за тези пожелания, че ми стана интересно. Много така между другото го хвърли.
Явно бебето не е било планирано и "таткото" се надява на кофти стечения на обстоятелствата, за да се отърве от бремето да бъде баща. Аз по друг начин не мога да си го обясня. Щом сега е такъв напълно вероятно е да я разкара след като роди.
Защо сте толкова лоши не разбирам наистина , бъдете малко по добри . Ясно е ,че всеки се мисли за перфектен ама бъдете по смирени .Как я нападнахте , всички сме много перфектни в форуми и в социални мрежи, да не говорим реалността каква е . Бъдете по добри една към друга ние сме жени , ако една жена не може да разбере друга по добре нищо да не казва от колкото да я напада.
Авторке- ти по емоционален човек ли си по природа?
Питам те това, защото аз съм такава и моята бременност си беше напрегната от тази гледна точка. Разбира се, че мъжът ти трябва също да се съобразява с теб и да ти помага, особено като наближиш 7 месец и нагоре, защото тогава вече ще ти тежи доста корема и ще имаш нужда от повече подкрепа. Голята част от коментиращите са ти дали добър съвет, просто не го провокирай, особено ако става въпрос за някакви битовизми. Всяка жена преминава през този период различно, за това просто си се отпусни и гледай да си здрава. Излизай повече с приятелки, разходки и ще видиш, че повечето проблеми са ти само в главата. Едно дете си е голямо изпитания за едно семейство, защото именно заради него ще трябва и двамата да си тествате "егото".
Вече няма Аз или Ти, има НИЕ. Особено след като се роди бебето ще трябва много да приоритизирате ежедневието си спрямо малкото човече. Така че това ще е най-големият ви тест до колко наистина се интересувате един от друг и как работите като екип. Точно в този етап много двойки се разпадат, защото не могат да се сработят.
Питам те това, защото аз съм такава и моята бременност си беше напрегната от тази гледна точка. Разбира се, че мъжът ти трябва също да се съобразява с теб и да ти помага, особено като наближиш 7 месец и нагоре, защото тогава вече ще ти тежи доста корема и ще имаш нужда от повече подкрепа. Голята част от коментиращите са ти дали добър съвет, просто не го провокирай, особено ако става въпрос за някакви битовизми. Всяка жена преминава през този период различно, за това просто си се отпусни и гледай да си здрава. Излизай повече с приятелки, разходки и ще видиш, че повечето проблеми са ти само в главата. Едно дете си е голямо изпитания за едно семейство, защото именно заради него ще трябва и двамата да си тествате "егото".
Вече няма Аз или Ти, има НИЕ. Особено след като се роди бебето ще трябва много да приоритизирате ежедневието си спрямо малкото човече. Така че това ще е най-големият ви тест до колко наистина се интересувате един от друг и как работите като екип. Точно в този етап много двойки се разпадат, защото не могат да се сработят.
Само като прочетох бременни "сме"... Горкият мъж. И сте бременни само в 12та седмица, до 40та не ми се мисли.
Изобщо нямах предвид ,че аз и той сме бременни. Така се изказах но ще го променя щом това провокира подобни мнения.
Бременната си ти. И това с хормоните, оправдаващи дребнавост е пълна глупост.
Ако се притесняваш, че не ти отдават значимото като си бременна, това е тема на друг разговор.
Два пъти съм била бременна и не ги усетих тез хормони. Спри да си създаваш сама напрежения.
Скрит текст:
Казвам му като ме види нервна отговаряща троснато да замълчи да се направи, че не вижда, да се засмее просто Здравейте бъдещи и настоящи мами,
Искам да помоля тези който са преминали през “нервния етап” на бременноста си за някакъв съвет.
На 26 години съм бременна 12 седмица съм, бебчо се развива много добре засега въпреки силно изявените ми симптоми, а след 4 дни сме на биохимичен скрининг. До тук добре..ясно е, че бременността е микс от емоции хубави и лоши, понякога всички знаем че преобладават неприятните такива. Въпросът ми е следния- как да накарам ММ да разбере, че нося бебе и трябва да промени малко или много отношението си и да стане по-търпелив.
Опитвам се, но хормоните ме мъчат и започнаха да ме дразнят някой дребни битови неща , въпреки това се опитвам да ги премълчавам но нервите явно се изписват на лицето ми.
Искам да помоля тези който са преминали през “нервния етап” на бременноста си за някакъв съвет.
На 26 години съм бременна 12 седмица съм, бебчо се развива много добре засега въпреки силно изявените ми симптоми, а след 4 дни сме на биохимичен скрининг. До тук добре..ясно е, че бременността е микс от емоции хубави и лоши, понякога всички знаем че преобладават неприятните такива. Въпросът ми е следния- как да накарам ММ да разбере, че нося бебе и трябва да промени малко или много отношението си и да стане по-търпелив.
Опитвам се, но хормоните ме мъчат и започнаха да ме дразнят някой дребни битови неща , въпреки това се опитвам да ги премълчавам но нервите явно се изписват на лицето ми.
Скрит текст:
и след 5 минути ще ми отмине.. напротив сякаш точно това чака. Не ми търпял фасоните. Все едно преминава в него напрежението и се започва и не спира да спори с мен . Стига се до момент да му се моля да спре защото аз трудно се овладявам-не.още по голям скандал става. Казвам хормоните ми бушуват- била съм луда. Той бил също нервен нямало да отстъпи и аз трябвало да се съобразявам.В момента кара вирус с лека температура и хрема- по голям ад не съм виждала. Имам чувството по думите му, че скоро ще умира .💁 Това ме изнервя жестоко защото като знам на мен какво ми е всекидневно с това повръщане и т.н направо си мечтая за хрема и температура.. Прави ме да се скъсам от рев и излиза, да не говорим за думите и пожеланията към мен и бебето. Колкото повече плача, толкова повече се тръшка той и смята, че като ме обижда ще спра. А като му мине все едно не е бил той, умилява се от ехографските снимки и обещава че ще ме пази. Работата му не е свързана с психическо или физическо напрежение.- не отдавам нервността му вследствие на това.
-Реално единственото пазене е да не вдигам тежко. Досега не е бил такъв, преди бебето имаше повече търпение в себе си не се държеше така сякаш дели нещо с мен. Аз винаги съм се старала да се разбираме и да му давам всичко от което има нужда - доверие, спокойствие изслушване.. но в сегашния ми момент ми е малко по трудно да съм като преди. Разбирам че може би му е трудно да приеме промяната в живота ни,но….
Не знам какво да направя за да променя нещата..
-Реално единственото пазене е да не вдигам тежко. Досега не е бил такъв, преди бебето имаше повече търпение в себе си не се държеше така сякаш дели нещо с мен. Аз винаги съм се старала да се разбираме и да му давам всичко от което има нужда - доверие, спокойствие изслушване.. но в сегашния ми момент ми е малко по трудно да съм като преди. Разбирам че може би му е трудно да приеме промяната в живота ни,но….
Не знам какво да направя за да променя нещата..
Аз не вярвам, че ей така изведнъж човек от възпитан става способен да обижда жена, а за не роденото си бебе няма да коментирам. Толкова му е бил акъла винаги, без значение осъзнавала ли си това или не.
Вероятно и ти имаш някакви по-магични представи до колко да ти съчувства, че повръщаш и ето ви конфликти. Честно казано има жени, които стават отвратително капризни и досадни, имам такава приятелка и аз вдигнах ръце от нея. 2 бременности имам с повръщане до самия край и знам какво е, но колкото и да ти съчувства, няма да се промени положението. Опитайте се и ти и той да сте по-умерени и разумни, ако в 12гс е такава драма, като почне да ти тежи корема и отичат краката в жегите, то ще трябва да се избиете. Не го налагай като изискване, просто показвай ти такова отношение, за да получиш същото.
Вероятно и ти имаш някакви по-магични представи до колко да ти съчувства, че повръщаш и ето ви конфликти. Честно казано има жени, които стават отвратително капризни и досадни, имам такава приятелка и аз вдигнах ръце от нея. 2 бременности имам с повръщане до самия край и знам какво е, но колкото и да ти съчувства, няма да се промени положението. Опитайте се и ти и той да сте по-умерени и разумни, ако в 12гс е такава драма, като почне да ти тежи корема и отичат краката в жегите, то ще трябва да се избиете. Не го налагай като изискване, просто показвай ти такова отношение, за да получиш същото.
Ми айде ще ти го кажа, въпреки че няма да го разбереш сега. Мъжът е насилник и комплексар. Ще страдаш, ще страда и бъдещото ти дете. Колкото по-рано се осъзнаеш, толкова по-добре и за двамата. Започвай да си планираш как ще си осигурил детето сама и нишоъне чакай от такъв. сори, ама това е истината. Изстрадана и преживяна. Айде бай на такъв, ти е най-добрия изход. Ще го разбереш след години мъка. Дано все пак се осъзнаеш.
Стигнахме ли до бягай с 200 или с тва започнахме?
Някои жени са наистина нетърпими през бременността, особено в началния етап. Моята през първата бременност беше чудо, скъса ми нервите, няколко пъти ми идваше да си я върна обратно на завода производител. А принципно съм търпелив и трудно паля, но тогава ми дойде в повече. Така че споко, ще мине, опитай се да се владееш до колкото е възможно и му ги обяснявай тия неща, но не като е запалил, а когато е в настроение. Търпение се иска и от него, щото тепърва като се роди бебето ще видите зора. Наистина не сте пораснали, но ще пораснете.
И недей слушай много мнения свързани с крайни решения, имай предвид че на голяма част от коментиращите тук личния им живот меко казано не е за пример, нито изборите на партньор и баща на децата им. Така че нормално във всяка тема за какъвто и да е проблем най-честия съвет е бягай с 200.
Някои жени са наистина нетърпими през бременността, особено в началния етап. Моята през първата бременност беше чудо, скъса ми нервите, няколко пъти ми идваше да си я върна обратно на завода производител. А принципно съм търпелив и трудно паля, но тогава ми дойде в повече. Така че споко, ще мине, опитай се да се владееш до колкото е възможно и му ги обяснявай тия неща, но не като е запалил, а когато е в настроение. Търпение се иска и от него, щото тепърва като се роди бебето ще видите зора. Наистина не сте пораснали, но ще пораснете.
И недей слушай много мнения свързани с крайни решения, имай предвид че на голяма част от коментиращите тук личния им живот меко казано не е за пример, нито изборите на партньор и баща на децата им. Така че нормално във всяка тема за какъвто и да е проблем най-честия съвет е бягай с 200.
Не съм прочела коментарите преди мен..
Моята бременност мина през скандали,рев,караници дори 2 седмици след раждането едва не се разделихме с моя ,,възлюбен" , не мога да ти дам съвет ,опитай се ако мислиш,че прекаляваш да не го правиш,а ако не твоя вината ,амии ,не може да направиш нищо,такива сме си ги избрали или ще търпим или хващаме пътя,вземи ти твоето решение !
Моята бременност мина през скандали,рев,караници дори 2 седмици след раждането едва не се разделихме с моя ,,възлюбен" , не мога да ти дам съвет ,опитай се ако мислиш,че прекаляваш да не го правиш,а ако не твоя вината ,амии ,не може да направиш нищо,такива сме си ги избрали или ще търпим или хващаме пътя,вземи ти твоето решение !
Какво да ти кажа ,авторке, такъв си си избрала, който не може да прояви благородство и емпатия, а намира най-удачно да дели мегдан с бременната си жена и да обижда нероденото си дете. Но сега не е най-подходящото време за преосмисляне на тоя избор, макар че никога не е късно, защото тепърва те чакат тежки чисто физически месеци и ще ти трябва помощ и подкрепа . Впрягай го там да върши някакви неща, покупки, подготовки, ако правите и по възможност без да се избиете за глупости. Дано поне някакви други качества да има.
Ти също гледай да се овладяваш, то и за теб и детето не е полезно да затъваш в истерии и ревове. На кого ще навредиш - на себе си най-вече.
Не обръщай толкова внимание , сигурно за някакви глупости се разправяте и мъжът ти като е дребнав... Но повечето хора са много дребнави, гледай за една дума какво става.
Излизай от стаята преди да стане скандал, дишай дълбоко,, ако трябва потърси и професионален съвет, сподели на консултацията, за да те насочат.
Ти също гледай да се овладяваш, то и за теб и детето не е полезно да затъваш в истерии и ревове. На кого ще навредиш - на себе си най-вече.
Не обръщай толкова внимание , сигурно за някакви глупости се разправяте и мъжът ти като е дребнав... Но повечето хора са много дребнави, гледай за една дума какво става.
Излизай от стаята преди да стане скандал, дишай дълбоко,, ако трябва потърси и професионален съвет, сподели на консултацията, за да те насочат.
... Казвам му като ме види нервна отговаряща троснато да замълчи да се направи, че не вижда, да се засмее просто и след 5 минути ще ми отмине..
Точно тази реплика може да я чуеш от жени дето са били бременни преди 1-2-10-30-50 години, от тези дето никога не са били бременни, от неомъжени, от необвързани, и даже от девствени.
Един път влезе ли мъжа в тоз капан - край. Ама сега имало хормони-мормони, после какви неща има - още на са ги открили в биологията, ама нямат свършване.
Засмяваме се и след 5 минути щяло да мине. Фокус-мокус барба-фокус.
Ама за това "да се направим, че не виждаме" го научваме рано или късно. Обаче без да се засмяваме. Финта с "петте минути" - не съм ставал свидетел на този феномен.
Здравейте бъдещи и настоящи мами,
Искам да помоля тези който са преминали през “нервния етап” на бременноста си за някакъв съвет.
На 26 години съм бременна 12 седмица съм, бебчо се развива много добре засега въпреки силно изявените ми симптоми, а след 4 дни сме на биохимичен скрининг. До тук добре..ясно е, че бременността е микс от емоции хубави и лоши, понякога всички знаем че преобладават неприятните такива. Въпросът ми е следния- как да накарам ММ да разбере, че нося бебе и трябва да промени малко или много отношението си и да стане по-търпелив.
Опитвам се, но хормоните ме мъчат и започнаха да ме дразнят някой дребни битови неща , въпреки това се опитвам да ги премълчавам но нервите явно се изписват на лицето ми. Казвам му като ме види нервна отговаряща троснато да замълчи да се направи, че не вижда, да се засмее просто и след 5 минути ще ми отмине.. напротив сякаш точно това чака. Не ми търпял фасоните. Все едно преминава в него напрежението и се започва и не спира да спори с мен . Стига се до момент да му се моля да спре защото аз трудно се овладявам-не.още по голям скандал става. Казвам хормоните ми бушуват- била съм луда. Той бил също нервен нямало да отстъпи и аз трябвало да се съобразявам.В момента кара вирус с лека температура и хрема- по голям ад не съм виждала. Имам чувството по думите му, че скоро ще умира .💁 Това ме изнервя жестоко защото като знам на мен какво ми е всекидневно с това повръщане и т.н направо си мечтая за хрема и температура.. Прави ме да се скъсам от рев и излиза, да не говорим за думите и пожеланията към мен и бебето. Колкото повече плача, толкова повече се тръшка той и смята, че като ме обижда ще спра. А като му мине все едно не е бил той, умилява се от ехографските снимки и обещава че ще ме пази. Работата му не е свързана с психическо или физическо напрежение.- не отдавам нервността му вследствие на това.
-Реално единственото пазене е да не вдигам тежко. Досега не е бил такъв, преди бебето имаше повече търпение в себе си не се държеше така сякаш дели нещо с мен. Аз винаги съм се старала да се разбираме и да му давам всичко от което има нужда - доверие, спокойствие изслушване.. но в сегашния ми момент ми е малко по трудно да съм като преди. Разбирам че може би му е трудно да приеме промяната в живота ни,но….
Не знам какво да направя за да променя нещата..
Искам да помоля тези който са преминали през “нервния етап” на бременноста си за някакъв съвет.
На 26 години съм бременна 12 седмица съм, бебчо се развива много добре засега въпреки силно изявените ми симптоми, а след 4 дни сме на биохимичен скрининг. До тук добре..ясно е, че бременността е микс от емоции хубави и лоши, понякога всички знаем че преобладават неприятните такива. Въпросът ми е следния- как да накарам ММ да разбере, че нося бебе и трябва да промени малко или много отношението си и да стане по-търпелив.
Опитвам се, но хормоните ме мъчат и започнаха да ме дразнят някой дребни битови неща , въпреки това се опитвам да ги премълчавам но нервите явно се изписват на лицето ми. Казвам му като ме види нервна отговаряща троснато да замълчи да се направи, че не вижда, да се засмее просто и след 5 минути ще ми отмине.. напротив сякаш точно това чака. Не ми търпял фасоните. Все едно преминава в него напрежението и се започва и не спира да спори с мен . Стига се до момент да му се моля да спре защото аз трудно се овладявам-не.още по голям скандал става. Казвам хормоните ми бушуват- била съм луда. Той бил също нервен нямало да отстъпи и аз трябвало да се съобразявам.В момента кара вирус с лека температура и хрема- по голям ад не съм виждала. Имам чувството по думите му, че скоро ще умира .💁 Това ме изнервя жестоко защото като знам на мен какво ми е всекидневно с това повръщане и т.н направо си мечтая за хрема и температура.. Прави ме да се скъсам от рев и излиза, да не говорим за думите и пожеланията към мен и бебето. Колкото повече плача, толкова повече се тръшка той и смята, че като ме обижда ще спра. А като му мине все едно не е бил той, умилява се от ехографските снимки и обещава че ще ме пази. Работата му не е свързана с психическо или физическо напрежение.- не отдавам нервността му вследствие на това.
-Реално единственото пазене е да не вдигам тежко. Досега не е бил такъв, преди бебето имаше повече търпение в себе си не се държеше така сякаш дели нещо с мен. Аз винаги съм се старала да се разбираме и да му давам всичко от което има нужда - доверие, спокойствие изслушване.. но в сегашния ми момент ми е малко по трудно да съм като преди. Разбирам че може би му е трудно да приеме промяната в живота ни,но….
Не знам какво да направя за да променя нещата..
Макар че такива хора като мъжа ти трудно разбират отсрещния, защото не искат да го разберат. На него му е много удобно да бъде обгрижвания, а сега му идва нанагорнище, че трябва да си мръдне малко дупето.
Мисля, че те разбирам, не си сама, има много такива двойки. Но виновните сме ние самите, че сме позволили да се държат така с нас. И не казвам, че трябва да има скандали, обиди, а просто да се научим да отстояваме себеси. Кротко.
Понякога се изненадвам, защо изобщо се събирате с даден човек, да слушал, да мълчал, да не се оплаквал че е болен, да го изкарвал на майтап въпреки че му е нервно...ехоооо....осъзнайте се! Не сте си взели куче да прави това, което очаквате. Това е бащата на детето и има същите чувства като майката. Айде хормоните да си ги владеем, че после ще дойдат коликите, пък зъбите, болестите, детската градина....тогава кои хормони ще ползваме за оправдание?
Имай в предвид, че всяка една караница ви отдръпва един от друг. После като дойде бебето ще ви е още по трудно и в един момент ще искате да се разделите, защото не се живее в постоянни караници. Преди да очакваш той да премълчава и да преглъща всичко първо ти трябва да опиташ да го направиш.
Според мене този в решил да я дисциплинира и да и покаже, че няма пък да и търпи нейните хормони, какво като е бременна, Няма да и отстъпва, да се учи лошо.. И той има право да киселее и обижда и си държи на него, така подразбирам....
Е да, има си право, какво като е бременна, голям праз.
Но все пак е гадняр.
Е да, има си право, какво като е бременна, голям праз.
Но все пак е гадняр.
Понякога се изненадвам, защо изобщо се събирате с даден човек, да слушал, да мълчал, да не се оплаквал че е болен, да го изкарвал на майтап въпреки че му е нервно...ехоооо....осъзнайте се! Не сте си взели куче да прави това, което очаквате.
Това не важи ли и за нея, обаче (смени болен с бременна)? Тя трябва да си сдържа хормоните, за да не го дразни, но той милият, без да го тресат хормони, не е куче.
Понякога се изненадвам, защо изобщо се събирате с даден човек, да слушал, да мълчал, да не се оплаквал че е болен, да го изкарвал на майтап въпреки че му е нервно...ехоооо....осъзнайте се! Не сте си взели куче да прави това, което очаквате. Това е бащата на детето и има същите чувства като майката. Айде хормоните да си ги владеем, че после ще дойдат коликите, пък зъбите, болестите, детската градина....тогава кои хормони ще ползваме за оправдание?
А жената куче ли е в случая?
Години наред става на неговото, всичките задължения вкъщи са моя работа, а в случая когато аз не съм добре няма на мен кой да ми помогне и дори малко да ме разбере.
Помислете над ситуацията
Те затова хората имат курсове за бременни, на които ходят и двамата родители, не знам, може и тука да има вече. Окачват им да мъкнат бременни кореми, имитират им разни симптоми, та да схванат в пълнота за какво става въпрос.Чудила съм се толкова ли са глупави, та имат нужда някой на курс да им покаже, но явно има, а за други и курс няма да свърши работа.
При това отношение, което продължава години наред, защо забременяваш от него, а не си прекратила връзката?
Помислете над ситуацията
Какво има да му мислим ние над ситуация, в която се намираш ти? Ти му мисли.
Никой от нас не те е вкарвал в нея насила, нали? Нито някой от нас може да те измъкне оттам.
Посъбери си малко хормоните и се опитай да мислиш с главата си, защото това положение не трябва да продължава.
Понякога се изненадвам, защо изобщо се събирате с даден човек, да слушал, да мълчал, да не се оплаквал че е болен, да го изкарвал на майтап въпреки че му е нервно...ехоооо....осъзнайте се! Не сте си взели куче да прави това, което очаквате. Това е бащата на детето и има същите чувства като майката. Айде хормоните да си ги владеем, че после ще дойдат коликите, пък зъбите, болестите, детската градина....тогава кои хормони ще ползваме за оправдание?
А жената куче ли е в случая?
Години наред става на неговото, всичките задължения вкъщи са моя работа, а в случая когато аз не съм добре няма на мен кой да ми помогне и дори малко да ме разбере.
Помислете над ситуацията
Какво точно не ти е добре-то? В третия месец някои жени олимпиади печелят. Точно като е болен с температура ли трябва да си изясняване отношенията и да го юркаш да домакинства, при положение, че преди това с години не сте се изяснили? Изчакай го да оздравее.
Няма да ви бъде, после с пеленачето е страшно, напрежението е убийствено, в повечето случаи липсата на сън е с години. Щом още в най-хубавото и спокойно време не се разбирате… Не е от хормоните, неговият характер е кофти - не получавате уважение. Вече много хубаво е написано в един коментар, аз само ще го повторя. Гответе се да си отгледате детето сама, това не е нормален, обичащ мъж, който ви цени като жена и бъдеща мама.
И двамата не са стока, но тя тук само него го очерня. Бившият ми беше същият като твоят - настояваше всичката домакинска работа да пада на мен въпреки, че работехме на равно (нали щото съм жена). Ако бях забременяла това щеше да продължи.
Въпросът е като си го виждала, че не е стока защо си забременяла от него или сега смяташ, че това е удобна причина да го манипулираш и да му дуднеш докато е болен? Такъв си си го избрала - тука никоя от нас не може да ти помогне.
Въпросът е като си го виждала, че не е стока защо си забременяла от него или сега смяташ, че това е удобна причина да го манипулираш и да му дуднеш докато е болен? Такъв си си го избрала - тука никоя от нас не може да ти помогне.
Като не ти е харесвало отношението му, защо забременя?
Понякога се изненадвам, защо изобщо се събирате с даден човек, да слушал, да мълчал, да не се оплаквал че е болен, да го изкарвал на майтап въпреки че му е нервно...ехоооо....осъзнайте се! Не сте си взели куче да прави това, което очаквате.
Това не важи ли и за нея, обаче (смени болен с бременна)? Тя трябва да си сдържа хормоните, за да не го дразни, но той милият, без да го тресат хормони, не е куче.
Tя има изисквания, тя свива уста и прави фзиономи.
Само който няма мъж, не е наясно каква драма е при тях боледуването
Както ги тресне хормона някой жени почват с хиядите претенции:
1.дразнят някой дребни битови неща
2.Казвам му като ме види нервна отговаряща троснато да замълчи да се направи,
3.че не вижда, да се засмее просто и след 5 минути ще ми отмине.
4.Стига се до момент да му се моля да спре защото аз трудно се овладявам
5.е скоро ще умира .💁 Това ме изнервя жестоко
6.Колкото повече плача
7. обещава че ще ме пази.
Все неща които мъжете (всички, питайте вашите ако не ми вярвате
) не понасят. Нон стоп недоволна жена от бигтовите неща, която тростнато му се зъби. А той трябва да мълчи и да се усмихва, да се прави че не вижда. Тя да не може да се овладее да се изнервя жестоко. щото видиш ли той нарочно е болен и да реве за всяко нещо. А и трябва от нещо да я пази, но не знае от какво - най вероятно от самата нея Абе купон!
Помислете над ситуацията
Какво има да му мислим ние над ситуация, в която се намираш ти? Ти му мисли.
Никой от нас не те е вкарвал в нея насила, нали? Нито някой от нас може да те измъкне оттам.
Посъбери си малко хормоните и се опитай да мислиш с главата си, защото това положение не трябва да продължава.
Така се изказах защото някой дами така се разпалиха сякаш е лично 😄
Въпроса беше как да накарам съпруга ми да свикне с мисълта че има бебе , и да помага малко повече в задълженията защото една жена сега ако не си иска малко подкрепа то кога в живота ще бъде това. Все пак и аз ходя на работа, върша си всичко но нервите са ми заради това че нямам малко повече помощ в домакинството и подобни.а знам че като започне да живее с тази мисъл ще прави и това. Чак пък драма куйн не, но на никоя жена няма да и е приятно да и врещят на главата докато и се гади или я треска главата
По Вашата логика на жената каквото и да е трябва да мълчи и да не го показва , ако си го каже и поиска от мъжа значи драматизира и е лигла
Той разбира се не е длъжен но е хубаво да го направи нали когато неговото свободно време е повече
В едно домакинство все пак са двама!
Ето какво пишеш в първия пост:
А ето какво пишеш сега:
Тоест, не е съвсем така, както си го написала в първия пост. Години наред е ставало неговото, пишеш.
Човекът си е свикнал, сега изведнъж (според него неоснователно) имаш претенции.
Ами, няма да стане с рев и тръшкане, сама виждаш. Късаш си нервите, вредиш на детето, всеки ден драми.
Според мен, ще стане с дистанциране от този мъж, ама максимално. Събираш си се в себе си, грижиш се за себе си и това е. Той не е в картинката. Сори, не се превъзпитават зрели хора с рев и демонстративни сцени. После с бебето ще стане по-лошо, повярвай. Той е свикнал ти да правиш всичко, няма да се даде и няма да се трогне.
Можеш да разчиташ само на себе си с така описания мъж, това се опитвам да ти кажа.
Цитат
Досега не е бил такъв, преди бебето имаше повече търпение в себе си не се държеше така сякаш дели нещо с мен.
А жената куче ли е в случая?
Години наред става на неговото, всичките задължения вкъщи са моя работа, а в случая когато аз не съм добре няма на мен кой да ми помогне и дори малко да ме разбере.
Помислете над ситуацията
Години наред става на неговото, всичките задължения вкъщи са моя работа, а в случая когато аз не съм добре няма на мен кой да ми помогне и дори малко да ме разбере.
Помислете над ситуацията
Тоест, не е съвсем така, както си го написала в първия пост. Години наред е ставало неговото, пишеш.
Човекът си е свикнал, сега изведнъж (според него неоснователно) имаш претенции.
Ами, няма да стане с рев и тръшкане, сама виждаш. Късаш си нервите, вредиш на детето, всеки ден драми.
Според мен, ще стане с дистанциране от този мъж, ама максимално. Събираш си се в себе си, грижиш се за себе си и това е. Той не е в картинката. Сори, не се превъзпитават зрели хора с рев и демонстративни сцени. После с бебето ще стане по-лошо, повярвай. Той е свикнал ти да правиш всичко, няма да се даде и няма да се трогне.
Можеш да разчиташ само на себе си с така описания мъж, това се опитвам да ти кажа.
Помислете над ситуацията
Какво има да му мислим ние над ситуация, в която се намираш ти? Ти му мисли.
Никой от нас не те е вкарвал в нея насила, нали? Нито някой от нас може да те измъкне оттам.
Посъбери си малко хормоните и се опитай да мислиш с главата си, защото това положение не трябва да продължава.
Така се изказах защото някой дами така се разпалиха сякаш е лично 😄
Въпроса беше как да накарам съпруга ми да свикне с мисълта че има бебе , и да помага малко повече в задълженията защото една жена сега ако не си иска малко подкрепа то кога в живота ще бъде това. Все пак и аз ходя на работа, върша си всичко но нервите са ми заради това че нямам малко повече помощ в домакинството и подобни.а знам че като започне да живее с тази мисъл ще прави и това. Чак пък драма куйн не, но на никоя жена няма да и е приятно да и врещят на главата докато и се гади или я треска главата
По Вашата логика на жената каквото и да е трябва да мълчи и да не го показва , ако си го каже и поиска от мъжа значи драматизира и е лигла
Той разбира се не е длъжен но е хубаво да го направи нали когато неговото свободно време е повече
В едно домакинство все пак са двама!
А като не се чувстваш добре защо ходиш на работа, а не си вземеш болничен?!
Имам чувството, че ти доставя голямо удоволствие да се правиш на жертва и вътрешно полудяваш, че не можеш да манипулираш мъжа си с детето.
Имам чувството, че ти доставя голямо удоволствие да се правиш на жертва и вътрешно полудяваш, че не можеш да манипулираш мъжа си с детето.
Защото не всички сме милионери и някой чакаме на заплата.
Ох, като чуя за мъж, който помагал в чистенето на собствения си дом или в гледането на собственото си дете... Да не е гост, че да помага?
По Вашата логика на жената каквото и да е трябва да мълчи и да не го показва , ако си го каже и поиска от мъжа значи драматизира и е лигла
И аз същата логика хванах. Мъжете не понасяли някакви неща, но жената трябва всичко да понася и да се съобразява. Мъжът не е драма куин, че два сопола за него са предсмъртното състояние, ама бременната жена трябва да се съобразява. Много вреден начин на мислене, пък после се сърдим на авторката, че го била търпяла досега.
Аха, и е далеч по-добре да излагаш себе си и бебето на риск?
Ами пусни си болничен за една седмица тогава - остани си вкъщи да ти се подредят малко мислите и да си починеш и пак се върни на работа.
Ако обаче ти е по-важно да се правиш на жертва мъчи се и се товари като магаре...
Ами пусни си болничен за една седмица тогава - остани си вкъщи да ти се подредят малко мислите и да си починеш и пак се върни на работа.
Ако обаче ти е по-важно да се правиш на жертва мъчи се и се товари като магаре...
Това, което всички се опитват да ти кажат, е че мъжът ти няма да се промени. Или ще се промени, но към по лошо. Такъв му е манталитета - да си вземе жена да му чисти и да му гледа децата. Защото ако искаше да ти помага щеше да го прави от преди бременността. Живели сте Х време заедно, правила си всичко и сега той очаква пак всичко да правиш, какво като си бременна. После ти ще си си в къщи по майчинство и пак ти ще правиш всичко по детето и домакинството.
Може разбира се, да се направиш на силна и независима жена и да се върнеш при мама и тате и те да те гледат барабар с бебето.
Само едно ще ти кажа - внимавай да не направите второ, много се пази след раждането. Млада си още има време да изчакаш, ако искаш второ. Огледай си нещата и виж как ще вървите занапред.
Може разбира се, да се направиш на силна и независима жена и да се върнеш при мама и тате и те да те гледат барабар с бебето.
Само едно ще ти кажа - внимавай да не направите второ, много се пази след раждането. Млада си още има време да изчакаш, ако искаш второ. Огледай си нещата и виж как ще вървите занапред.
При това отношение, което продължава години наред, защо забременяваш от него, а не си прекратила връзката?
Не всяко забременяване става по план.
Това е Божа работа и дори да се пазиш ще се случи, ако е писано.. и щом е станало добре дошло.
Т
При това отношение, което продължава години наред, защо забременяваш от него, а не си прекратила връзката?
Не всяко забременяване става по план.
Това е Божа работа и дори да се пазиш ще се случи, ако е писано.. и щом е станало добре дошло.
Т
Искано е това бебе, с Божията помощ не става, с необезопасен секс става. И няма лошо, нека.
Практически съвети - говориш с него какви задължения има. И не ги вършиш никога повече. Когато ти е лошо лежиш, когато трябва спиш, когато скандала ти е на езика - напускаш стаята.
Искаш си, но спокойно и човешки, не с пяна на уста. И му кажи, че трябва ВЕЧЕ сам да се сеща, било квот било.
Аре, стига и ти. Той като да не е бил там.
Практически съвети - говориш с него какви задължения има. И не ги вършиш никога повече. Когато ти е лошо лежиш, когато трябва спиш, когато скандала ти е на езика - напускаш стаята.
Искаш си, но спокойно и човешки, не с пяна на уста. И му кажи, че трябва ВЕЧЕ сам да се сеща, било квот било.
И ето авторката най-накрая изплю камъчето, че бебето не е било планирано и мъжът й е виновен, че не се радва, че ще го впримчат 18 години да плаща.
Ако съм на нея ще съм по-ниска от тревата, че да не ме изгони - тя тръгнала да му се репчи. И разбира се пак той виновен.
Ако съм на нея ще съм по-ниска от тревата, че да не ме изгони - тя тръгнала да му се репчи. И разбира се пак той виновен.
И ето авторката най-накрая изплю камъчето, че бебето не е било планирано и мъжът й е виновен, че не се радва, че ще го впримчат 18 години да плаща.
Ако съм на нея ще съм по-ниска от тревата, че да не ме изгони - тя тръгнала да му се репчи. И разбира се пак той виновен.
Ако съм на нея ще съм по-ниска от тревата, че да не ме изгони - тя тръгнала да му се репчи. И разбира се пак той виновен.
Голяма злоба, голямо нещо. Не знам как да изтрия пустата тема 😀
Не е виновен мъжа, няма как вие да знаете дали се радва или не. Разбирам че на мъжете им е по трудно да го приемат и нервите са му повече заради тази промяна и въпроса ми беше точно това, но още в началото получих правилния отговор вече.
И ето авторката най-накрая изплю камъчето, че бебето не е било планирано и мъжът й е виновен, че не се радва, че ще го впримчат 18 години да плаща.
Ако съм на нея ще съм по-ниска от тревата, че да не ме изгони - тя тръгнала да му се репчи. И разбира се пак той виновен.
Ако съм на нея ще съм по-ниска от тревата, че да не ме изгони - тя тръгнала да му се репчи. И разбира се пак той виновен.
Голяма злоба, голямо нещо. Не знам как да изтрия пустата тема 😀
Не е виновен мъжа, няма как вие да знаете дали се радва или не. Разбирам че на мъжете им е по трудно да го приемат и нервите са му повече заради тази промяна и въпроса ми беше точно това, но още в началото получих правилния отговор вече.
Предполагам, че и тук не успяваш да владееш хормоните
Не си успяла да достигнеш емоционалното израстване за тази възраст и положение.
Ако не си готова да чуеш различни мнения, да отнесеш нападки или злоба - просто не пускаш тема.
Изобщо мъжете не приемат новото положение по-трудно от жените, това е някакъв мит. Не приемат психопатичните промени у жената - може би.
А кой е правилният отговор на твоите въпроси - бъдещето ще покаже.
Помоли модератор да заключи темата.
Желая ти здраво бебе на финала!
Да, да, ама разбира се, тя нали сирак от улицата!
Ариел, страшни глупости говориш, разбирам изкривени през твоето съзнание.
Ариел, страшни глупости говориш, разбирам изкривени през твоето съзнание.
Ми нека да продължава да му пали фитилите от скука и от мъжа си може на родителите си да се прехвърли и там да мрънка, ама с бебе. Още по-добре за него - и разбира се тя ще е невинната, а той злодеят.
Не знам защо подкрепата от родители в труден момент все се изкарва като нещо лошо и ужасно. Напротив! Да имаш подкрепата на близките си е една опора, която може да те изкара от батака. А читавите родители никога няма да оставят дъщеря си да страда от някой тъпанар! И да, ще си я приберат и сама, и с бебе, и две-три ако се налага. Защото така постъпват достойните хора! Всичко останало са просто други тъпанари.
То не е от скука, ама от хормоните съчетани с по лабилен или остър характер по начало става голямо мазало.
Изключително дразнещо е с пяна на устата, както се изрази някой, да ти се искат някакви неща, ако същото го изговори спокойно какво се изисква от него с оглед бременност и предстоящо гледане на бебе, има далеч по големи шансове за успех. Не случайно много връзки се разпадат точно в периода на бременност или скоро след раждането на детето. На хахо хихито всеки знае, но при трудностите тогава си проличава дали двойката ще я бъде или не
Изключително дразнещо е с пяна на устата, както се изрази някой, да ти се искат някакви неща, ако същото го изговори спокойно какво се изисква от него с оглед бременност и предстоящо гледане на бебе, има далеч по големи шансове за успех. Не случайно много връзки се разпадат точно в периода на бременност или скоро след раждането на детето. На хахо хихито всеки знае, но при трудностите тогава си проличава дали двойката ще я бъде или не
Мая, естествено, че родителите ще помогнат. Но има и хора, които правят батак след батак и там няма оправия. този случай е пример - авторката сама си забатачва работите, вместо да опита с добро. И после все някой друг е виновен, я Бог направил бебе, я хормони, я бременност, я мъжа хванал вирус... Вина в нея няма за нищо.
Мая, естествено, че родителите ще помогнат.
Скрит текст:
Но има и хора, които правят батак след батак и там няма оправия. този случай е пример - авторката сама си забатачва работите, вместо да опита с добро. И после все някой друг е виновен, я Бог направил бебе, я хормони, я бременност, я мъжа хванал вирус... Вина в нея няма за нищо.
Скрит текст:
Преди няколко седмици излизахме с роднини, имат две дъщери, големи, студентки в чужбина (в различни държави). Говорим си двете с майката, по едно време тя ми казва, че по-голямата дъщеря скъсала с гаджето си. А той беше идиот. Веднъж съм го виждала, не ми направи никак добро впечатление, отделно родителите разказваха доста кофти неща за отношението му към дъщеря им и като чух, че е скъсала, се зарадвах съвсем искрено. Майката, обаче, само дето не се разплака. Съдбата ѝ била да бъде с този, така ѝ било писано, бог така бил решил, тя ѝ била казала, че не можело така... Тогава останах без думи. Добре че момичето има разум (за разлика от родителката си) и воля да прекрати такива отношения. И не се налага да разчита на родителите си, защото след видяното, никак не съм убедена, че щеше да получи подкрепа.
Не божа работа, а чисто невежество е да се забременее случайно. Децата се планират кога да се появят и се нарича отговорност. Сума ти деца не получават нормално и щастливо детство, защото са се появили случайно, а капацитетът на родителите често го няма и за едно дете само, камо ли за повече.
Само дето авторката не го изкарва това, което някои филмирани потребителки, нито смята да го напуска, нито да се връща при родителите си, нито да прави аборт.
Надявам се си е взела полезното от мненията и другото да не си го слага на сърце. Ще се наместят и ще потръгнат нещата.
Надявам се си е взела полезното от мненията и другото да не си го слага на сърце. Ще се наместят и ще потръгнат нещата.
Много детинско, авторке.
Като си изтриеш поста, нали виждаш, че аз а и други сме те цитирали...
Всъщност съм цитирала целия първи пост, виждам.
Като си изтриеш поста, нали виждаш, че аз а и други сме те цитирали...
Всъщност съм цитирала целия първи пост, виждам.
Е няма лошо, аз се опитвах да изтрия целия пост но ми е за пръв път в този сайт и сега разбрах че трябва модератор
Кой е казал че не съм виновна
Не мога да споря повече май вас ви тресат повече хормоните 😀
Съжалявам станах пишман че пуснах една тема
Получих доста адекватни съвети,но пък то преминава вече в спорене 😀
Може да има и грешка в мен че явно искам нещо непосилно на човека до мен но аз не бих хейтила така
Едно е да дадеш мнение било то и по грубо друго е да се заяждаш 😄
Искаш да кажеш цялата тема си се опитвала да изтриеш.
Не може.
А "има лошо" да се трият първите постове, защото после останалите писали изглеждат като луди, които си говорят сами.
Много детинско както казах.
Не може.
А "има лошо" да се трият първите постове, защото после останалите писали изглеждат като луди, които си говорят сами.
Много детинско както казах.
Е щом е цитирана няколко пъти никой не изглежда луд 😀
Въпроса беше как да накарам съпруга ми да свикне с мисълта че има бебе , и да помага малко повече в задълженията защото една жена сега ако не си иска малко подкрепа то кога в живота ще бъде това.
А защо изобщо пусна темата? Да нахока мъжа си анонимно, че ако продължава да му се репчи да не я разкара?
И пак всички по веригата са виновни без нея.
И пак всички по веригата са виновни без нея.
Защо държите на това че мъжът ми трябва да ме разкара 😄
...Говорим си двете с майката, по едно време тя ми казва, че по-голямата дъщеря скъсала с гаджето си. А той беше идиот. Веднъж съм го виждала, не ми направи никак добро впечатление, отделно родителите разказваха доста кофти неща за отношението му към дъщеря им и като чух, че е скъсала, се зарадвах съвсем искрено. Майката, обаче, само дето не се разплака. Съдбата ѝ била да бъде с този, така ѝ било писано, бог така бил решил, тя ѝ била казала, че не можело така... Тогава останах без думи. Добре че момичето има разум (за разлика от родителката си) и воля да прекрати такива отношения. И не се налага да разчита на родителите си, защото след видяното, никак не съм убедена, че щеше да получи подкрепа.
Защото се били срещнали. Щом се срещнали, значи така трябвало и няма мърдане 
Ами едно дете не е ли Божа работа дали ще стане или не? Бог го бил направил каза една дама- не хаха Но никога нямаш гаранция колкото и да опитваш дали ще стане- затова наистина това си е съдба 🙂 живота е решил да ти го даде сега а нещата ще се наредят от самосебе си
Под Божа работа имам предвид “неизвестна работа” да се поясня
И отново да отговаря на една друга дама, че деца се правили само планирано напротив… айде сега че не съм го очаквала да го махнем нали най-лесното и да изчакаме определени години и обстоятелства да го направим пак- ми не нещата не стават по този начин поне според мен. Представи си да преценя че сега не е момента, човека не правилен и да го махна, да чакам по-добро финансово състояние и т.н и хоп другата година ми се появи някоя болест и аз деца не мога да имам-била съм свидетел и на такива случай
А това за връзките че било писано или не не съм съгласна, това вече е съвсем различно
Защото се били срещнали. Щом се срещнали, значи така трябвало и няма мърдане
Това като по времето на Инквизицията. Щом са те обвинили, значи си виновен. Ако не си бил, Господ нямало да го позволи.
Пламена, не се излагай повече, а вземи се информирай как наистина се предпазва от бременност
Защото се били срещнали. Щом се срещнали, значи така трябвало и няма мърдане
Това като по времето на Инквизицията. Щом са те обвинили, значи си виновен. Ако не си бил, Господ нямало да го позволи.
Пламена, не се излагай повече, а вземи се информирай как наистина се предпазва от бременност
Кой е казал че не иска да има деца за да се предпазвам 😀
Казвам как стават нещата според мен
Бременността е оправдание за много неща по принцип
Да оплаквам се не гледам да прекратя връзката си а гледам как да променя нещо дали в себе си или в него
Директните коментари не са злобни за мен
Директните обиди са злобни има малко разлика
Щеше да е хубаво и да сте пораснали малко.
Много хора дори над 40 са емоционални малко повече и са лесно запалими.така че това е до характер
Тогава какво се оплакваш от бъдещия баща? Такъв му бил характерът!
Еми оплаквам се защото търся начин да променя малко нещата
Не усещаш ли, че си противоречиш?
Еми възможно е то аз си забравих мисълта вече да отговарям на 10 различни неща
Как си противореча като казвам че искам де променя нещата в отношенията си
Тогава какво се оплакваш от бъдещия баща? Такъв му бил характерът!
Еми оплаквам се защото търся начин да променя малко нещата
Казваш, че си с него от години и той от години не се държи добре и сега изведнъж очакваш/искаш да се промени като с магическа пръчка? Няма да стане. Ако се промени, ще бъде към по-лошо.
Децата са катализатор на това, което е било преди тях. Ако е било хубаво, вероятно ще стане още по-хубаво. Ако е било лошо, ще стане още по-лошо. Прецени дали това те устройва.
Искаш да промениш само бащата на бъдещето ти дете!
Всяко търпение си има граници,вместо да търсиш солидарност,вземи си контролирай нервите,ако искаш да си с този човек занапред.
Всяко търпение си има граници,вместо да търсиш солидарност,вземи си контролирай нервите,ако искаш да си с този човек занапред.
Еми именно де и аз да се променя и той също не казвам само единия
Трябваше мнооого по-рано да го впрегнеш да върши домашни задължения (или да го разкараш, ако е Бай Ганьо), не да му размахаш вчера теста за бременност пред лицето и днес да му връчиш парцала.
Не че не е справедливо и морално мъжът да се впрегне, когато жена му е бременна, просто е нереалистично, не виждам как ще стане от днес за утре.
Можеш да започнеш мило и нежно, без караници, без цупене, да му даваш някакви задължения - да изчисти филтрите на климатика, прахосмукачката, робота, кафемашината, защото ти е трудно, тежко, високо, ниско, а това е мъжка работа... После да изхвърли боклука, да направи скара днес, вместо ти да готвиш, защото това е мъжка работа.
Въобще действай малко по-умно, защото мъжът ти ми се струва неособено емпатичен и съпричастен, и с това непланирано бебе може да се окаже, че ако го впрягаш със скандали и сръдни ще вземе да духне.
Не че не е справедливо и морално мъжът да се впрегне, когато жена му е бременна, просто е нереалистично, не виждам как ще стане от днес за утре.
Можеш да започнеш мило и нежно, без караници, без цупене, да му даваш някакви задължения - да изчисти филтрите на климатика, прахосмукачката, робота, кафемашината, защото ти е трудно, тежко, високо, ниско, а това е мъжка работа... После да изхвърли боклука, да направи скара днес, вместо ти да готвиш, защото това е мъжка работа.
Въобще действай малко по-умно, защото мъжът ти ми се струва неособено емпатичен и съпричастен, и с това непланирано бебе може да се окаже, че ако го впрягаш със скандали и сръдни ще вземе да духне.
Скрит текст: Леле
Това като по времето на Инквизицията. Щом са те обвинили, значи си виновен. Ако не си бил, Господ нямало да го позволи.
Пламена, не се излагай повече, а вземи се информирай как наистина се предпазва от бременност
Кой е казал че не иска да има деца за да се предпазвам 😀Защото се били срещнали. Щом се срещнали, значи така трябвало и няма мърдане
Това като по времето на Инквизицията. Щом са те обвинили, значи си виновен. Ако не си бил, Господ нямало да го позволи.
Пламена, не се излагай повече, а вземи се информирай как наистина се предпазва от бременност
Казвам как стават нещата според мен
Бременността е оправдание за много неща по принцип
Да оплаквам се не гледам да прекратя връзката си а гледам как да променя нещо дали в себе си или в него
Директните коментари не са злобни за мен
Директните обиди са злобни има малко разлика
Тренирай тука за довечера, като си дойде мъжа ти.
Ето как виждам нещата - досега динамиката в семейстовото е следната, жената върши повечето неща, а мъжът си живее спокойно без особени дертове, но понеже са безкрайно млади и нямат кой знае какво, нито като домашни ангажименти, нито като болежки и други проблеми, на нея не и тежи и не го прави на въпрос (което е грешка). Сега обаче тя претърпява сериозна телесна и психическа трансформация, за която и трябва пълна мобилизация, съчетана с достатъчно време за релакс и позитивни изживявания. Какво имаме обаче насреща си - нашият безгрижен до този момент инфантил не иска да си пусне удобната територия на обгрижван, или поне не принуждаван да върши някакви неща около общия бит човек, и изведнъж се оказва, че не става без подвикване, нервничене, леки до средни разправии и при това, о, изненада, той не желае да отстъпи, а се бие до кръв (в преносен смисъл)и оскръбление. Е това ли е мъж, извинете... чакащ дете... Хората носят на ръце бременните си жени, или поне се държат с тях като с човек, а не като с товарно добиче, което заедно с износването трябва да си извлече и всички други задължения , при това с любезна усмивка на уста.
Човек се пита за какво му е въобще такъв, но всъщност му трябва. Има много тежки неща да се вдигат, влачат, купуват, да се ходи до тук и там, после трябва да има някой на разположение в случай на спешност и така ще бъде дълги години занапред.
Така че, авторке, опитай там каквото се сещаш и най вече запази спокойствие, защото явно ще имаш второ дете, а не съпруг, който да ти е опора. История , стара като света.
Само уточнявам, че явно досега мъжът на авторката не е боледувал. Много мъже при настинка и грип си мислят, че ще умират. Карат ги тежко и напълно е възможно твоят да смята, че неговата болест е поне равна на твоето повръщане всяка сутрин. Не му се ядосвай за това. Просто го приеми и продължи напред.
Само че сега като бременна стой далеч от него, че ти сега не всяка лекарство можеш да пиеш, да не кажа почти никакво в твоето състояние.
Само че сега като бременна стой далеч от него, че ти сега не всяка лекарство можеш да пиеш, да не кажа почти никакво в твоето състояние.
Авторката не казва на колко години са двамата.
Вероятно са много много млади. И много незрели.
Деца, бих казала.. Във възрастта, когато се срещат, палят се, обиждат се, обичат си се по някакъв свой начин, "забременяват", но пак се карат, отново се обиждат..
Постоянният фактор е, че от години е така, променливият фактор - бременността.
Дали нещо ще се промени? Има двойки, за които подобно поведение е жизнено необходим въздух. Токсичен и неразбираем само за околните.
Вероятно са много много млади. И много незрели.
Деца, бих казала.. Във възрастта, когато се срещат, палят се, обиждат се, обичат си се по някакъв свой начин, "забременяват", но пак се карат, отново се обиждат..
Постоянният фактор е, че от години е така, променливият фактор - бременността.
Дали нещо ще се промени? Има двойки, за които подобно поведение е жизнено необходим въздух. Токсичен и неразбираем само за околните.
Авторката не казва на колко години са двамата.
Вероятно са много много млади. И много незрели.
Деца, бих казала.. Във възрастта, когато се срещат, палят се, обиждат се, обичат си се по някакъв свой начин, "забременяват", но пак се карат, отново се обиждат..
Постоянният фактор е, че от години е така, променливият фактор - бременността.
Дали нещо ще се промени? Има двойки, за които подобно поведение е жизнено необходим въздух. Токсичен и неразбираем само за околните.
Вероятно са много много млади. И много незрели.
Деца, бих казала.. Във възрастта, когато се срещат, палят се, обиждат се, обичат си се по някакъв свой начин, "забременяват", но пак се карат, отново се обиждат..
Постоянният фактор е, че от години е така, променливият фактор - бременността.
Дали нещо ще се промени? Има двойки, за които подобно поведение е жизнено необходим въздух. Токсичен и неразбираем само за околните.
Казвам че аз съм на 26.
Неговата възраст е 29.
Възрастта не е оправдание!
Аз и мъжа ми бяхме много по-малки от тях когато се запознахме,бях с бурен характер,исках всичко да става на моето...
В един слънчев ден палачинката се обърна,тогава осъзнах,че моето е било под всякаква критика.
Осъзнах грешката си,като се поставих на мястото на другия,но по трудния начин.
Аз и мъжа ми бяхме много по-малки от тях когато се запознахме,бях с бурен характер,исках всичко да става на моето...
В един слънчев ден палачинката се обърна,тогава осъзнах,че моето е било под всякаква критика.
Осъзнах грешката си,като се поставих на мястото на другия,но по трудния начин.
Авторката не казва на колко години са двамата.
Вероятно са много много млади. И много незрели.
Деца, бих казала.. Във възрастта, когато се срещат, палят се, обиждат се, обичат си се по някакъв свой начин, "забременяват", но пак се карат, отново се обиждат..
Постоянният фактор е, че от години е така, променливият фактор - бременността.
Дали нещо ще се промени? Има двойки, за които подобно поведение е жизнено необходим въздух. Токсичен и неразбираем само за околните.
Вероятно са много много млади. И много незрели.
Деца, бих казала.. Във възрастта, когато се срещат, палят се, обиждат се, обичат си се по някакъв свой начин, "забременяват", но пак се карат, отново се обиждат..
Постоянният фактор е, че от години е така, променливият фактор - бременността.
Дали нещо ще се промени? Има двойки, за които подобно поведение е жизнено необходим въздух. Токсичен и неразбираем само за околните.
Казвам че аз съм на 26.
Неговата възраст е 29.
Добре. 26 е чудесна възраст за бебе.
На 26 една жена вече има знания, не само за бременността, но и за живота.
Дайте предимство на хубавия и спокоен живот, изградете го с партньора си, поне по време на бременността, сега се формира вашето детенце. От това как се формира, ще определи здравето и живота му по-нататък.
Старите хора са казали - на бременна жена да не се говори за лоши неща, за тъжни неща, трябва да гледа хубави картинки, да е спокойна.
Ако отвън не е добре да идва напрежение и стрес, представете си отвътре, в самото семейство, когато двамата го създават.
Работете за спокойствието поне вие, после с времето, ако партньорът не иска изобщо да се промени, тогава ще разсъждавате кое как..
Но сега това, което е във ваше ръце и можете да промените с благо, а то е много, направете го.
Възрастта не е оправдание!
Аз и мъжа ми бяхме много по-малки от тях когато се запознахме,бях с бурен характер,исках всичко да става на моето...
В един слънчев ден палачинката се обърна,тогава осъзнах,че моето е било под всякаква критика.
Осъзнах грешката си,като се поставих на мястото на другия,но по трудния начин.
Аз и мъжа ми бяхме много по-малки от тях когато се запознахме,бях с бурен характер,исках всичко да става на моето...
В един слънчев ден палачинката се обърна,тогава осъзнах,че моето е било под всякаква критика.
Осъзнах грешката си,като се поставих на мястото на другия,но по трудния начин.
Със сигурност в поведението ми има грешка, знам го и съм сигурна и тя е там, че задълбочавам нещата карайки се.
Нормално е да се ядосвам за битовизмите и пак съм написала че си мълча докато ми поотмине, защото на моменти ми се иска малко повече помощ защото малко ми тежи,вярно досега не съм го карала но има моменти когато е хубаво да я има. но той усети ли енергията ми започва да се тръшка и от там става проблема и не мога да го разбера защо. Една жена не може винаги да е ок като мислиш за много неща наведнъж и то избива все. Трябва да опитам и аз може би с добро.
Не казвам да се махне детето, а този мъж да си поеме отговорността, да се опита да бъде добър мъж и баща, а не да ви обвинява постоянно, да не ви помага, да разчита да го обгрижвате като малко бебенце, защото във всяка връзка/ визирам не само партньорската, но и родителската, която ви предстои/ всеки би трябвало да е склонен на някакви компромиси. А той още отсега мрънка. После отглеждането на детенцето е свързано с какви ли не трудности, с които той също трябва да се съобразява, не само да ви ги прехвърля на вас, да си го изкарва на вас, когато на него му е нанагорно и е уморен и изнервен. Каквото било с егото, лиготиите, несериозното поведение… било, дотук. Оттук нататък ясно трябва да му го покажете и той някак си да го осъзнае, че семейството е голяма отговорност и не става с мрънкане и обвинения. Ставате от леглото и се борите всеки ден заедно - един път за вас лично, за партньорската връзка, и втори път за детето, за да сте успешни и като родители. Няма място за егоизъм, вие сте бременна, не е лесно. Не може да изисква да сте личната му робиня; нали е и опасно в това по-особено състояние, трябва да се съобразява и да ви помага много. Вече всичко е различно и трябва да го осъзнае.
Скрит текст:
Със сигурност в поведението ми има грешка, знам го и съм сигурна и тя е там, че задълбочавам нещата карайки се.
Нормално е да се ядосвам за битовизмите и пак съм написала че си мълча докато ми поотмине,
защото на моменти ми се иска малко повече помощ защото малко ми тежи,вярно досега не съм го карала Възрастта не е оправдание!
Аз и мъжа ми бяхме много по-малки от тях когато се запознахме,бях с бурен характер,исках всичко да става на моето...
В един слънчев ден палачинката се обърна,тогава осъзнах,че моето е било под всякаква критика.
Осъзнах грешката си,като се поставих на мястото на другия,но по трудния начин.
Аз и мъжа ми бяхме много по-малки от тях когато се запознахме,бях с бурен характер,исках всичко да става на моето...
В един слънчев ден палачинката се обърна,тогава осъзнах,че моето е било под всякаква критика.
Осъзнах грешката си,като се поставих на мястото на другия,но по трудния начин.
Със сигурност в поведението ми има грешка, знам го и съм сигурна и тя е там, че задълбочавам нещата карайки се.
Нормално е да се ядосвам за битовизмите и пак съм написала че си мълча докато ми поотмине,
Скрит текст:
но има моменти когато е хубаво да я има. но той усети ли енергията ми започва да се тръшка и от там става проблема и не мога да го разбера защо.Скрит текст:
Една жена не може винаги да е ок като мислиш за много неща наведнъж и то избива все. Трябва да опитам и аз може би с добро.
Защото така е възпитан.
Пак казвам, защото това "помага" ми бърка в здравето.
Не е работа на един мъж да помага на жена си в поддръжката на дома им, в гледането на детето им... Той участва наравно с нея. Ако той готви след работа, тя ще изчисти примерно. Може и обратното. Ако единият е изкъпал детето, другият ще го приспи. Давам само пример.
Не казвам да се махне детето, а този мъж да си поеме отговорността, да се опита да бъде добър мъж и баща, а не да ви обвинява постоянно, да не ви помага, да разчита да го обгрижвате като малко бебенце, защото във всяка връзка/ визирам не само партньорската, но и родителската, която ви предстои/ всеки би трябвало да е склонен на някакви компромиси. А той още отсега мрънка.
Мрънка, защото не е искал детето. Авторката си го каза, като й извадихме цитати почна да подскача и да трие.
Те някои мрънкат и като са настоявали за дете, когато се сблъскат челно с хормоните на жената, разходите, после недоспиването, домашните задължения, прегледи, лекари, болници, ангажименти... Пък ако не е настоявал съвсем.
Затова съветът ми е по-меко и по-деликатно, защото авторката не е в най-добрата позиция, въпреки че си мисли, че сега е моментът да промени дългогодишното статукво, всъщност изобщо не е.
Затова съветът ми е по-меко и по-деликатно, защото авторката не е в най-добрата позиция, въпреки че си мисли, че сега е моментът да промени дългогодишното статукво, всъщност изобщо не е.
Мммда,някои си мислят, че като ходят на работа и изкарват пари и до там им се изчерпват ангажиментите. Нищо, че и жената ходи на работа, де. То нейното ква работа е изобщо... никаква... После като им биеш шута "ама кво станА, що така ме изгони тази неблагодарница"... Хахахах 
Нормално е да се ядосвам за битовизмите и пак съм написала че си мълча докато ми поотмине,
Нормално е да се ядосвам за битовизмите и пак съм написала че си мълча докато ми поотмине,
Wtf
Как да не създава битовизми?!?
Да не се къпят, за да не чистят банята?!
Да не носят дрехи, за да не се перат?!?
Да пръчва ежедневно готова храна,за да не готвят и пазаруват?!
Да ядат в пластмасови чинии, за да не мият?!
Да не дишат, за да не бършат прах?!
Да не вървят, за да не пускат прахосмукачка и моп?!?
Да не излизат, за да не си мият обувките?!?
Да не вали, щото да не си мият прозорците?!?
Да не акат, за да не си мият тоалетната?!
Да спят на земята, щото да не си сменят чаршафите?!?
Да продължавам ли ...?!
Айде казвай как не се създават битовизми?! Чакам!
Пък после като имат и бебе, не ми се мисли, щото там "битовизмите" са на н-та степен. Или то бебето само ще спи и гука... Хахахах
Не казвам да се махне детето, а този мъж да си поеме отговорността, да се опита да бъде добър мъж и баща, а не да ви обвинява постоянно, да не ви помага, да разчита да го обгрижвате като малко бебенце, защото във всяка връзка/ визирам не само партньорската, но и родителската, която ви предстои/ всеки би трябвало да е склонен на някакви компромиси. А той още отсега мрънка.
Мрънка, защото не е искал детето. Авторката си го каза, като й извадихме цитати почна да подскача и да трие.
Добре!
Авторке, Ариел я заобикаляй, знаем къде я стяга чепика.
Кажи сега, какво реши, ще говориш ли с него?
Кажи сега, какво реши, ще говориш ли с него?
Ще говоря за да знам че аз съм направила това което е редно и необходимо..
Пък ще видим.. разбира се, че имам и аз грешки. На свежа глава всичко се обсъжда с добро и така това е изхода. Както ми каза друга дама лека по-лека към успеха. Трябва да дойде с мен на прегледи да чуе и да види нещата и тогава пък ще е още по склонен да сключи сделка с мен😀
Наемаш прислуга и битовизмите остават за нея. Чиста работа.
как?!?? Чакам още, че ми е мног важно да знам...
Мммда,някои си мислят, че като ходят на работа и изкарват пари и до там им се изчерпват ангажиментите. Нищо, че и жената ходи на работа, де. То нейното ква работа е изобщо... никаква... После като им биеш шута "ама кво станА, що така ме изгони тази неблагодарница"... Хахахах
Няколко потребителки предложихме да излезе в болничен щом кара тежка бременност - пак ни наскача, че парите не стигали. Представям си на мъжа си как му се репчи, за дето не си е хвърлил след работа чорапите в пералнята.
Ако беше такова чудовище както го описва авторката щеше да я завлече да прави аборт, да я изхвърли и какво ли не.
Обаче той решава да си поеме отговорността и разбира се пак е крив.
Имам чувството, че тя изобщо не осъзнава как той е можел да постъпи.
Пък нека да е злоба...
Обаче той решава да си поеме отговорността и разбира се пак е крив.
Имам чувството, че тя изобщо не осъзнава как той е можел да постъпи.
Пък нека да е злоба...
Е, как ще я завлече да прави аборт, ако тя не иска? Да не е някой бос на мафията? Решението за аборт си е общо-взето у жената и мъжът няма какво да направи. Да не говорим, че на много мъже изобщо не им пречи, че имат там някакво дете, за което нямат разходи и грижи. Ако им потрябва в даден момент, може и да го потърсят.
Авторке, Ариел я заобикаляй, знаем къде я стяга чепика.
Кажи сега, какво реши, ще говориш ли с него?
Кажи сега, какво реши, ще говориш ли с него?
Ще говоря за да знам че аз съм направила това което е редно и необходимо..
Пък ще видим.. разбира се, че имам и аз грешки. На свежа глава всичко се обсъжда с добро и така това е изхода. Както ми каза друга дама лека по-лека към успеха. Трябва да дойде с мен на прегледи да чуе и да види нещата и тогава пък ще е още по склонен да сключи сделка с мен😀
Недей да изхождаш от презумпцията, че ще снесеш златното яйце и си в положение да използваш детето за сделки, че ще ти търпи нервните кризи и хормоните и т.н.. При някои жени това работи, когато детето е много желано от бащата и свекърите, но твоят случай не изглежда такъв, поне засега. Може и да се променят нещата след раждането на детето, но поне засега по-добре опитай да му показваш положителните страни на това, че си бременна и ще имате дете. То реално в момента и нямате кой знае какви проблеми, нито имаш нужда от някаква помощ за това, че си бременна. Здрава си, ходиш на работа, ако имаше проблеми, щеше да си в болничен.
Авторке, Ариел я заобикаляй, знаем къде я стяга чепика.
Кажи сега, какво реши, ще говориш ли с него?
Кажи сега, какво реши, ще говориш ли с него?
Ще говоря за да знам че аз съм направила това което е редно и необходимо..
Пък ще видим.. разбира се, че имам и аз грешки. На свежа глава всичко се обсъжда с добро и така това е изхода. Както ми каза друга дама лека по-лека към успеха. Трябва да дойде с мен на прегледи да чуе и да види нещата и тогава пък ще е още по склонен да сключи сделка с мен😀
Недей да изхождаш от презумпцията, че ще снесеш златното яйце и си в положение да използваш детето за сделки, че ще ти търпи нервните кризи и хормоните и т.н.. При някои жени това работи, когато детето е много желано от бащата и свекърите, но твоят случай не изглежда такъв, поне засега. Може и да се променят нещата след раждането на детето, но поне засега по-добре опитай да му показваш положителните страни на това, че си бременна и ще имате дете. То реално в момента и нямате кой знае какви проблеми, нито имаш нужда от някаква помощ за това, че си бременна. Здрава си, ходиш на работа, ако имаше проблеми, щеше да си в болничен.
Имам предвид на шега съвсем друга сделка да не се караме, а не да ми търпи изблиците но благодаря все пак за съвета
