Здравейте,
Регистрирах се днес, защото виждам как понякога шамарът на трезвото мислене помага...това, четейки отговорите ви в други теми.
Реших се и аз да споделя.
От 4 месеца имам връзка с бивш колега...или поне аз така си мисля.
Уж няма проблем, че сме заедно, а пък ме крие от бившите ни вече колеги. Питали го дали ме е виждал. Той отговорил отрицателно, а пък реално същата сутрин бяхме заедно.
Като го попитах защо го прави - започна да ми крещи. Веднага запали моторетката така да се каже.
Както и да е - направих се, че не ми е важно.
Друго - преди Великден бяхме в моя апартамент и му звънна приятел. Неволно чух, че ми се пращат поздрави и че поканата за неделя остава. Тоест явно приятелите му са искали да ме поканят на събирането, само че той нищо не спомена.
И за това си премълчах, за да не стане конфликт. Той пали много бързо и си изкарва гнева на мен.
Държа да споделя, че той идва у нас, но аз у тях никога, защото живее надалеч и пътува.
По принцип затова и трудно се разделяме. Не ми се иска той да тръгва.
Винаги се сърди като си поискам още една целувка или го задържа малко повече. Почти ме изблъска от вратата на колата...все едно съм дошла да му давам златен скункс.
Вчера дори се скарахме по този повод. Закъснял за тренировка заради мен и днес каза, че отменя срещата ни.
Да съм си починела малко. Изнервяла съм го.
По пирнцип не бих търпяла това отношение, но не знам сега какво ми става. Хората около мен не мога да ме познаят.
Регистрирах се днес, защото виждам как понякога шамарът на трезвото мислене помага...това, четейки отговорите ви в други теми.
Реших се и аз да споделя.
От 4 месеца имам връзка с бивш колега...или поне аз така си мисля.
Уж няма проблем, че сме заедно, а пък ме крие от бившите ни вече колеги. Питали го дали ме е виждал. Той отговорил отрицателно, а пък реално същата сутрин бяхме заедно.
Като го попитах защо го прави - започна да ми крещи. Веднага запали моторетката така да се каже.
Както и да е - направих се, че не ми е важно.
Друго - преди Великден бяхме в моя апартамент и му звънна приятел. Неволно чух, че ми се пращат поздрави и че поканата за неделя остава. Тоест явно приятелите му са искали да ме поканят на събирането, само че той нищо не спомена.
И за това си премълчах, за да не стане конфликт. Той пали много бързо и си изкарва гнева на мен.
Държа да споделя, че той идва у нас, но аз у тях никога, защото живее надалеч и пътува.
По принцип затова и трудно се разделяме. Не ми се иска той да тръгва.
Винаги се сърди като си поискам още една целувка или го задържа малко повече. Почти ме изблъска от вратата на колата...все едно съм дошла да му давам златен скункс.
Вчера дори се скарахме по този повод. Закъснял за тренировка заради мен и днес каза, че отменя срещата ни.
Да съм си починела малко. Изнервяла съм го.
По пирнцип не бих търпяла това отношение, но не знам сега какво ми става. Хората около мен не мога да ме познаят.
