В дома във Виница, където са най-мъничките – бебешори от 0 до 3 годинки са 160 деца. 160 сирачета чакащи своите мама и татко. Дечицата са на топло, цветно, уютно и добре оборудвано местенце. Видимо е, че домът е поддържан добре и децата са облечени и нахранени. Не можахме да видим всички дечица, защото отидохме към обяд и повечето мъничета вече спяха. Все пак вързахме мартеничките на лъчезарните бебенца, които тъкмо хапваха, и оставихме другите на учителките им.
В дом „Другарче” са дечица без родители, смесени с такива (в ясла и градина), които мама и тати идват и си прибират събота, неделя и по празниците. Като отидохме заварихме само дечицата които си нямаха никой. Завързахме мартенички на мъничките им протегнати ръчички и ги напрегръщахме. Посрещнаха ни с усмивки и думичката „почерпка, почерпка, почерпка”. Почувствахме се адски неудобно, защото нищо сладичко не бяхме взели за малките им душици. Другия път ще компенсираме. И техният дом ни се стори топъл, обсипан с играчки, шарен и приветлив.
В дом „Гаврош” (където са само ромчета) никой не ни обърна внимание като разбраха, че идваме само с мартеници. Постояхме, поогледахме се и си тръгнахме… Видимо бе, че в този дом се грижат добре за интеграцията на ромите. Имаше хора от някаква фондация, които с пълни торби бяха дошли на свиждане на децата…
В дом „Княгиня Надежда” са най-големите деца – от 7 до 18 г. Домът е само с момчета. Останахме с впечатление, че на тези деца можем най-пълноценно да помогнем. Децата имат нужда от чорапи, бельо, химикали, дискове за запълване на свободното време, което при тях е в изобилие. Дечицата са страхотни, добре възпитани и любезни. Посрещнаха ни с усмивки и ни изпратиха с уговорката пак да ги посетим. Ще го сторим със сигурност.
Иска ми се, другия път да се организираме и да отидем до домовете в близките села, където се надявам да заварим същите цветни, уютни и топли кътчета за децата, въпреки че малко се съмнявам… Дано греша!
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!