Снощи открих случайно този форум и съм много щастлива! Искам на кратко да разкажа за мен и ако може някой да ми даде съвет, ще съм много благодарна! Аз съм на 33 години, имам щастлив брак и една прекрасна дъщеричка на 4 и половина години. В началото на тази година решихме да станем четирима и за моя голяма изненада още на първия месец успяхме. Бях толкова щастлива... Но... щастието ми беше кратко. В средата на третия месец се оказа, че бебето няма сърдечна дейност и докторката каза, че е категорична - трябваше да го махнем. Има съмнения за някаква болест или синдром, не съм сигурна как го нарече (бях толкова объркана). Било заболяване на плацентата и се нарича "мола". След месец ще правя втори изследвания, за да видим, дали наистина става въпрос за здравословен проблем или е нещо "нормално". Вече минаха близо 12 дни откакто приключи всичко. Преди операцията ужасно се страхувах. След известно време се чувствах добре сравнително, гледах хубавото време, гледах дъщеря си и се успокоявах, че имам нея. Но страхът ми започна да се връща със страхотна сила. Най-лошото е, че няма с кой да споделя. В къщи се държа така, сякаш нищо ми няма (сама се изненадвам от себе си!), а всъщност само аз си знам какво ми е. Не искам да притеснявам хората, които най-много обичам. Мъжът ми достатъчно се притесни когато му казах и преживявяше всичко заедно с мен. Опитваше се да ми внуши, че нищо толкова не се е случило, купуваше ми подаръци и ми угаждаше, само и само да не мисля за това. Утре дори отиваме на почивка само двамата. Но това само ме кара да се чувствам още по- зле. Все си мисля, че не заслужавам да се държи така добре с мен. С маика ми също не мога да поговоря ( нали знаете, че майките винаги се притесняват повече отколкото е необходимо!).И се чувствам като някакъв клоун, който не слиза от сцената. Няма къде да си поплача, и на кого да кажа как всъщност се чувствам?! Сърцето ми се разкъсва . Дори сега пишейки немога да спра сълзите си. А те така напъват, че понякога не виждам клавиатурата! Сигурно изглеждам ужасно смешно .Страхувам се, че писмото ми заприличва на един от онези сълзливи сериали, дето ги дават по телевизията, затова ще спра. Но много ви моля, ако някой знае нещо за тази "мола" не ка ми обясни. И също така (дано не ставам нахална ) ако някой може да ми обещае, че следващия път няма този ужас да се повтори, моля, нека го направи!!! Момичета, много благодаря, че ви има, макар и невидими,Благодаря ви, че ме изслушахте!