Обичате ли стихове? - 5

  • 96 932
  • 813
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 937

Прекрасно!
Ето още от нея:

"Аз съм кривата траектория,
пресякла живота ти.
Дълго се вглежда в очите ми
един тъжен художник
и... не рисува.
Не, не съм хубава,
но нося някъде в себе си
дяволска сила.
Нямам коси самодивски,
но прокарам ли като гребен
през тях тънки пръсти,
всеки кичур,
душата ти впримчил,
към ада я дърпа.
Виж, художникът свърши.
На статива — сто неми въпроси...
Само аз крещя: „За какво съм ти?“


И още тук

# 16
  • Plovdiv
  • Мнения: 587
Ето няколко неща от Стефан Цанев. Така поне мисля. Laughing

Някой е влизал в стаята ми тази нощ,
изпушил е една цигара и си отишъл.
Убиец ли, който ме е пожалил в съня ми?
Жена ли, която тайно плаче за мен?
Или крадец, който не е намерил
нищо за крадене - толкова ли съм беден?!
 Laughing

Казват -  лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката-като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверка
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

 Sunglasses Емили Дикинсън


Сняг, сняг......
                        Станиолена тишина.
Хоризонтът е кръгла бяла луна.
Бели са пътищата. И въздухът е бял.
Образите на дърветата прозират едва,
като бради на светци от стари фрески,
замазани с вар от варвари.

Мълча. А имаме да си казваме толкова много неща.
Мъчат ни толкова много неща. Мълчим.
Писмата са некролози на чуствата ни.
Какво значи едно "обичам те" след седем дни?
Или "тъжен съм" след седем дни.
Или "лека нощ" след седем дни....

Знаете ли какво е самота? -
Да спиш на своето собствено рамо...

Да се отчайваш, разбира се, е винаги рано.
И винаги рано иде смъртта.
И винаги нещо да кажеш не си успял.
И винаги нещо да направиш не си успял.
Сняг.
Красиво и бяло, и тихо.
Бели са пътищата. И въздухът е бял.
И винаги нещо не си успял...

Цяла нощ вратата хлопаше -
сякаш някой си идеше цяла нощ.
Но не си дойде.

Сняг, сняг...Станиолена тишина.
Хоризонтът е кръгла бяла луна.
Бели са пътищата. И въздухът е бял.
Снегът затрупа крачките ми.

Вървял ли съм
или не съм вървял?!

Последна редакция: чт, 22 май 2008, 17:14 от N i y a

# 17
# 18
  • Мнения: 492
Когато се събудя

Когато се събудя помъдряла
ще има ли в очите ми звезди.
Дали ще бъда щедро побеляла
и любовта ми пак ли ще боли.

Когато се събудя по-красива
на времето с най-нежните черти.
Дали със тишината ще се сливам.
Дали ще сме заедно тихо сами.

Когато се събудя в друго време
ще има ли за мъка място там.
Или във въздуха ще се слеем с тебе
пак с нашия красив и парещ плам.

# 19
  • Мнения: 122
Приличам ли
на бяло платно
поставено
в рамка,
което е скрило
цветовете си -
следите от четки
и не издава
пред никoй
лицето си.
Кой вижда
в рисунките на лудите...
Луди -
за спящите,
странни -
за някои,
скарани
с времето,
никъде
не живеещи.
Приличам ли
на гола стена
в която няма следи
от ноктите
на вятъра...
Това, че броя звездите
с очи
тежи ли
на някого...
Приличам ли
на бяло платно...
Картините търсят
добрите очи,
добрите очи
са по-малко
от всякога.

# 20
  • Мнения: 1 895
Кремена


Веднъж, когато слънцето залезе,

прозорецът й се търкулна в тъмнината

като луна. В сърцето ми тогава

изникна силуетът на Кремена.

Не, не повярвах на очите си, когато

започна с бавен танц да се съблича.

Нима си мислеше, че аз я наблюдавам?

Или я гледат всички от квартала?

Или е сигурна, че никой не я гледа?

Или не се интересува, просто сваля

полата, блузата и всичко друго,

защото дрехите й вече пречат

на красотата и на всичко друго,

особено на този флирт със въздуха…

Кремена се съблича!

Какво великолепие на жеста!

Какъв възторг от мрак и женско тяло!

Аз гледах там - смален и омагьосан,

засрамен от самия себе си. Как може

да дебна скрит във тъмното Кремена

как се съблича! Знаех, че е низко

и някак воайорско! Но Кремена

е просто съвършенство във този

град, пълен със крадци и проститутки!

И щях навярно още да я гледам

час, два, три и даже цяла вечер,

но постепенно взех да се съмнявам

дали прозорецът е на Кремена

или на друга някоя съседка.

И тази там, която се съблича,

изглежда , че не е Кремена, сякаш

е някак друга, малко по-висока

или по-ниска, може би косата

по-къдрава стои или по-права…

и постепенно цялата магия

отлитна някъде…

Къде?

Където

във рамката на своя тих прозорец

съблича се наистина Кремена.


Еухенио Рос

# 21
  • Мнения: 742
Не събрах нова смелост. От старата
се търкалят в килера трошици.
Уж за черни дни трупах си вярата.
А нахраних с тях нощните птици.
...

Загуби се онази аз- безгрижната.
Наистина ли мисля,  че я помня ?
Усмивката й палеше верижната
реакция на трупащи се спомени.
Тъгувам по онази аз- безгрижната.
Косата й флиртуваше със вятъра.
И в слънцето загледана, примижала,
си мислеше, че вечно ще е лято.
Не носеше часовник. Даже нямаше.
Но имаше в джобовете си пясък.
И често със звездите сутрин лягаше,
а ставаше със първия им блясък.
Понякога сънувам я. И липсва ми.
Остава ми надеждата, че някога,
във вените на дъщеря ми плиснала
ще я позная. До тогава- чакам.

# 22
  • Мнения: 1 937
ellyst, разплака ме...

# 23
  • Пловдив
  • Мнения: 614
   На Учителя
   Ти влизаш в клас с нескрита радост.
   Посрещат те смирено весели деца.
   На тях раздаваш свойта младост,
   будиш светли чувства в техните сърца.

   На път си вечно с младостта.
   Един звънец те призовава
   да преоткриваш ти света
   и все да почваш отначало.

   Ти ще срещнеш спокойно зората
   и ще чакаш ятата от път.
   Щом обичаш до болка децата
   ще ти бъде усмихнат денят!

# 24
  • Мнения: 649
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съще ствуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!

# 25
  • Мнения: 492

И мен



Когато искаш ...

Когато искаш времето да спре
Недей ме кара да говоря
Покрий ме с тъничкото си небе
Накарай ме чудо да сторя
Когато без думи ми шепнеш
Не искай за отговор звук
Накарай ме пак да олекна
А аз ще измъкна и тебе от тук
Когато искаш времето да свърши
И всичко да превърнем в тишина
Не посягай сълзите да бършеш
Остави да напият тази топла земя
Когато умът се задъхва от трепет
Недей вика с глас Богове и Сатири
Нека само пръстите лекичко шепнат
Трескаво пътя в моята карта да дирят

Последна редакция: сб, 24 май 2008, 19:57 от mila_pa

# 26
  • Мнения: 523
Хей , много хубави стихове прочетох.........И аз същосъм голяма фенка на поезията , но не ми остава време да си потворя малко . Ще ви напиша някои от моите лични стихове , които съм писала доста отдавна .
Когато някой в дебрите на мрака
за тебе тихичко ридай ,
ти става някак топло на душата
и съжаляваш , че си сложил край!

А вътре в теб бушува буря
и тихото ридание я скрива.
Сърцето стене , болката прежуля
-навяватпесен - стара и красива .

Ти само съжаляваш и не можеш
да преобърнеш времето назад.
Защото просто си забравил
ехото и шепота на песента.

# 27
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 412
 Аз съм силно момиче

Не, не се търкулвайте сълзи, спрете се,
скрийте се в дълбокото на очите ми,
слабостта не ми прилича
аз съм силно момиче!

Не, не потрепвай брадичке, не ме предавай
стисни челюсти до дъното на душата ми,
слабостта не ми прилича,
аз съм силно момиче!

И вие ръце не треперете,стиснете пръсти в юмруци
и впийте нокти в дланите, скрийте моето безсилие,
слабостта не ми прилича,
аз съм силно момиче

Сърце, спри тоз буен ритъм, не издавай болката ми
свий се в стените си разкървавено,
слабостта не ми прилича,
аз съм силно момиче!

Аз съм силно момиче,
За Бога, слабостта не ми прилича!

П.П.ellyst, фен съм ти!

# 28
  • Мнения: 122
Когато ми казваш
                    здравей
ме гледай в очите,

и обещание,
              когато ми даваш
ме гледай в очите,
ако ми прошепнеш
                     " обичам те"
ме гледай в очите,
и ако решиш да си тръгнеш
                           завинаги
ме гледай в очите.
За да почувствам радостта
                             и тъгата ти
ме гледай в очите,
гледай в очите -
                 в очите.

# 29
  • Мнения: 759
и аз обичам стихове Simple Smile едно любимо стихотворение на Дора Габе...
Антена
В живота ми незабелязано
се вмъкна някой,
премина през очите ми,
заседна в моето сърце
и диша чрез кръвта ми.

Добро ли,зло ли стори,
той не знае,защото се не спря
да задържи ръката ми.
Но оттогава аз се плаша
от всяко ръкостискане,
от всяко неочаквано докосване,
от случаен поглед.
Може би неизживяното ми щастие,
пропуснатата ми Любов
не ми прощават?
Те може би ме гонят
и в мен звънят като антена.

Общи условия

Активация на акаунт