Публикувана: 27 апр. 2009, 15:44 ч.
Последно мнение: 4 дек. 2009, 13:45 ч.

Обичате ли стихове? - 6

61 178
831
1

# 15 2 май 2009, 14:04 ч.

Мнения: 998

По принцип следя темата ,но стана прекалено дълга ,та дано не се дублирам:
Ето още няколко мои любими:
Красавице,

не обвинявай звяра,

че ден за ден живее

без надежда.

Че с девет ключа

портите затваря

към миналото...

И не го поглежда.

Не го упреквай,

че не хваща вяра

на сладки думи

от случайни хора.

Че огън зъл

душата му изгаря

и мрази всяка

евтина престореност.

Не го вини

за черната магия,

която го е скрила

в чужда кожа.

Такъв го приеми -

като стихия.

И честно го обичай.

Ако можеш...

ВЕСЕЛА ДИМОВА
----------------------------
Когато много силно те боли,
недей посяга да мъстиш:
омразата изпепелява онзи,
който мрази.
Когато много силно те боли –
отдалечавай се!
Отдалечавай се
през времето – от дребното,
от близкото, от болката, от писъка –
нали след десет хиляди години
в голямото безсмислие на Космоса,
сред здрача на Великата Прохлада
ще бъде все едно дали сте се целунали,
прашинки две, докоснати в безкрая,
нали ще бъде все едно
дали те е боляло?

Отдалечавай се. Потъвай в своето.
Със живата вода на свойта сила
Напръскай живата си рана.
И любопитните да видят после там,
където е ударила стрелата,
как светят бистри капки златен клей.
И тъй, додето
златен
станеш
цял.

АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ
-------------------------------------------

# 16 2 май 2009, 14:06 ч.

Мнения: 998

Поклон пред невероятният ,неповторимият ДАМЯН ДАМЯНОВ!

Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
( ако изобщо още съществува )!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо...
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.
----------------------------------------------------------------

.....и пред най-великата за мен жена-поет БЛАГА ДИМИТРОВА

На разсъмване щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден, вероломна,
тя, където отида, ме дебне
и каквото да правя, напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

А когато нощта е надвисла
всяка болка в сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе.

# 17 2 май 2009, 14:06 ч.

Мнения: 998

И Миряна Башева.....

ГОРДЕЛИВИТЕ

Горделивите -
ние -
не питаме никога.
В резултат -
емболия
от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа "обичам"?
Може някой да чуе!)

Горделивите -
ние -
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.

# 18 2 май 2009, 16:44 ч.

Мнения: 698

Цитат на: Бианка в сб, 02 май 2009, 14:06

И Миряна Башева.....

Невероятна и велика.

ЧАС ПИК

Улици. Хора. Събития.
Подвизи. Глупости. Пакости.
И колко много пребити
при отказ от опит за бягство...

А читавите работят.
Кой луд се самоизгаря?
Хора. Години. Животът
отива към мемоари...

Аз също доста безчинствах.
И пуках при проба за якост.
Земя,
бъди мой единствен
успешен опит за бягство.

# 19 2 май 2009, 21:01 ч.

Мнения: 15

МЪГЛА
Защо ли аз изибщо съм се пръкнал
на този свят,за други сътворен
свят мил за хората които знаят,
как да воюват ден зе ден.

Като гора са те,като векевен лес,
във които всеки търси място да живее,
и не успее ли?-притискат го отвред
и мястото му някой друг ще вземе.

Така и аз,в началото помислих,
че всичко е създадено заради мен,
но скоро аз така се слисах,
щом зърнах трудовия ден.

Сега съм сам,улисън от живота,
не зная аз защо съм още тук
а и къде ли мога да отида,
щом дишам и живея аз върху гърба на друг.

Момент на гордост,малка неприязъв,
към всичко туй около мен,
и няма и искрица радост,
във този натоварен ден.

Една безкрайна скука ме обзема,
изпадам сякаш в летаргичен сън
и в този миг едно желание ме мен обзема,
да свърша изведнъж със този отратителен
за мене звън-от живота.

Съжалявам, сине,чувствам се виновна за тъгата ,която е изпълнила душата ти.

# 20 2 май 2009, 21:07 ч.

tardis
Мнения: 329

Неуловимо

Когато тротоарите потракват
под още несъбудени токове
и, свита, утринта пулсира бавно
по мойте тихо спящи слепоочия,
а улиците вън, в дрезгавината,
подреждат се по вчерашните спомени

и птици, заслепени от зората,
с перата си продраскват по прозореца ми,
и още из кръвта ми лепне лятото
със шепот на разцъфнали тополи,
със хиляди лениви аромати,

в сумрака на смълчаните дворове,
в студените сълзички по тревата,
в самотните саксии на балконите,
в изтърканите летви на стоборите
по тъничките жилки на листата,

помръдва леко нещо необятно
във малката си същност тъй огромно,
в ранимата си крехкост - непознато.
И всеки път, преди да му отворя,
заспивам. И го разпилява вятъра...

# 21 3 май 2009, 09:53 ч.

Мнения: 742

И как да пиша за любов и лотоси,
Когато съм изгнила като дънер
(светкавици, залепнали по фотоси
и няма как със нови да отвърнеш).
И как да вярвам. Пълно с псевдо-Зевсове,
(Полу-красиви, полу-верни, гръмки.)
По правило, да има равновесие,
за мен остава ролята на смъртна.

# 22 3 май 2009, 10:39 ч.

Мнения: 698

Цитат на: ellyst в нд, 03 май 2009, 09:53

И как да пиша

Ти книга издаде ли... Hug

Крайно време е, мисля.

# 23 3 май 2009, 11:20 ч.

Мнения: 742

Леда

Благодаря. Ако издам, ще ти подаря с автограф хехех.

# 24 3 май 2009, 11:52 ч.

Мнения: 698

Ще очаквам. Hug

# 25 3 май 2009, 20:16 ч.

Мнения: 92

моето любимо... Heart Eyes

Изповедта на жената

Той е мъжът на моя живот -
първият мъж на сърцето и тялото
и на децата ми той е началото.
Той е мъжът на моя живот.

Той е мъжът на моя живот.
Вечер се връща с кални обувки
с дъх на парфюм и на чужди целувки
гузно усмихнат и плувнал в пот.

Той е мъжът на моя живот -
мойта последна женска надежда.
Вчера му спуках лявата вежда,
после ревях и я мазах с йод.

Той е мъжът на моя живот.
Даже и Моцарт не може да сбърка
нощната музика, щом той захърка
тънко и нежно като фагот.

Впрегнати влачихме своя хомот...
заедно с него във студ и във жега.
Аз ще му сложа цветята в ковчега.
Той е мъжът на моя живот.

Недялко Йорданов

/...мисля, че не е цялото/

# 26 3 май 2009, 22:21 ч.

Мнения: 698

Цитат на: *RedFox* в нд, 03 май 2009, 20:16

моето любимо... Heart Eyes

Съвсем не е цялото. А цялото е велико. Hug

ДВЕ ЖЕНСКИ ИЗПОВЕДИ ЗА ЕДИН И СЪЩ МЪЖ

НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ

ЛЮБОВНИЦАТА

Той е мъжът на моите мечти,
Макар плешив, дебел и немъжествен.
Но въпреки това за мен – божествен!
Той е мъжът на моите мечти.

Той е мъжът на моите мечти.
Обичам го със любовта си сляпа
И лично свалям двата му чорапа,
Когато той до мене загрухти.

Той е мъжът на моите мечти,
Макар че вечер винаги се връща
при своята жена, във свойта къща
и лицемерни думи й шепти.

Той е мъжът на моите мечти,
Макар че с Нея Го делим търговски.
Но гледам аз на всичко философски,
защото знам, че Той е мой…Почти.

СЪПРУГАТА

Той е мъжът на моя живот.
Първият мъж на сърцето и тялото.
И на децата ми той е началото.
Той е мъжът на моя живот.

Той е мъжът на моя живот.
Вечер се връща с кални обувки,
С дъх на парфюм и на чужди целувки,
Гузно усмихнат и плувнал във пот.

Той е мъжът на моя живот.
Мойта последна женска надежда!
Вчера му спуках лявата вежда,
После ревах и я мазах със йод.

Той е мъжът на моя живот.
Даже и Моцарт не може да сбърка
нощната музика, щом той захърка
тънко и нежно като фагот.

Впрегнати влачихме своя хомот
Заедно с него във студ и във жега.
Аз ще му сложа цветята в ковчега!
Той е мъжът на моя живот.

# 27 3 май 2009, 22:37 ч.

Мнения: 92

Леда Благодаря ти. Wink

Наистина е хубаво.

# 28 3 май 2009, 22:39 ч.

Мнения: 698

Цитат на: *RedFox* в нд, 03 май 2009, 22:37

Леда Благодаря ти. Wink

Наистина е хубаво.

Няма защо, за мен беше удоволствие. bouquet

# 29 4 май 2009, 21:29 ч.

Мнения: 2 212

Прихванах те, докато те сънувах

Не те обичам. Просто си те спомням
понякога. Безстихно. В огледалото.
Живея върху кръст. (Не съм бездомна!)
Не те замествам. Просто оцелявам.

Не те обичам. Просто те познавам
една прокоба по-добре от себе си.
Пълзя към светлина. (Не те предавам!)
Не съм безцветна. Просто съм безтебна.

Не те обичам. Просто те намирам
понякога във вените си... странно...
Живея някой друг. (Не те умирам!)
Не съм безсмъртна. Само безосанна.

Не те обичам. Мина като болест.
Прихванах те, докато те сънувах.
Не бях незащитена. Само гола.
Не те убивам! Просто се лекувам.

Не те обичам. Просто си те спомням.
(На тръгване не си прибра сарказма.)
Не те будувам. Просто съм инсомна.
Не те замествам. Просто се запазвам.

Познахте ли я?... Елица Мавродинова

Препоръчани теми

Modivo.bg - някой поръчвал ли е ?

2
На пазар

повешен билирубин

Защо пушат децата?

Предстои ми замразен трансфер, да поговорим - Тема 6

Причина:

Причина: