Паническо разстройство - част 6

Йо не се давай, какво ти помогна предния път , само лекарствата ли  не вярвам, веднъж вече си се справила ще успееш пак.

Ох,не...Как само лекарствата,не вярвам.Просто някак си се стегнах,много ми помогнаха книгите.За съжаление нямам желание дори да отворя някоя.Пак гледам да се сколасам в леглото при първия удобен момент.Лошото е,че пак започнах да сънувам-постоянно сънувам хората с които работя,скандалите,цирковете,отчетите

НЕ, не може!
Това не е лекар, след като ти е казала такава глупост!
Моля те, ако искаш наистина да се справиш с проблема, смени психиатъра!
Аз съм сменила  поне 10 лекаря, докато намерих този, който ми предписа правилното лечение.

Ще потърся друг лекър но ривотрила щом не ми помага какво ще ми помогне?

Йо ако всичките ти проблеми идват само от работата и тя толкова много те натоварва, смени я.
Работата трябва да доставя и удоволствие, да ти е приятно да я вършиш, моята е кофти  , но ми харесва, отивам с кеф на работа и аз понякога сънувам и решавам проблеми в кошмари, но като цяло обичам това, което правя .
Да работиш с хора е трудно, интересно и голямо предизвикателство всеки ден.
Аз с моя любим Дейл Карнеги , ще ти препоръчам една книжка от него

Здравейте паники!!!!С ПР съм от 2008 и минах през ада(вие разбирате най-добре какво говоря).Вси4ко оба4е има край благодарение на Господ,Ципралекс и самоконтрола.Преди когато бях наааай-зле даже неможех дори да 4ета какво пишехте!Само като 4етях за ПР полу4авах страшна криза.Сега не ме е страх,то не  е по-силно от мен.Няма да умра и няма да полудея.Това и вие го запомнете!Пак ще пиша.За сега целувки и пожелания за никакви атаки!Есента променя малко настроението ,но не трябва да ни притиснява това изобщо!

Здравейте, момичета . Колкото и да не ми се ще да си призная, за тук съм. 
От много години имам клаустрофобия, когато остана заключена в малко помещение, заседна в асансьор, и т.н.  започва паниката. Няма смисъл да я описвам, вие сигурно знаете за какво става дума. Лошото е, че дори мисълта да не мога да изляза от едно помещение, колкото и да е голямо, ме побърква . Например преди години се бяхме събрали нагости, домакинята спомена, че май брат и е взел ключовете и е излязъл - моята първа мисъл беше дали не мога да изляза през терасата ( на 8 етаж).  Има моменти, в които се обостря, в други не съм чак толкова зле.
Но в последния месец имам чувството буквално, че се побърквам. Може би ми се събра много : заседнах в асансьор, успях да отворя сама плъзгащите врати и да избягам. След няколко дни имах ужасен полет, много малък самолет и нещо се случи, стана около 35 градуса, хората искаха вода, питаха какво става, аз бях в тих ужас. И това 1 час преди кацане. След още няколко дни ми се наложи за вляза на ядрено магнитен резонанс и на първите 5 секунди започнах да крещя да ме изкарат. 

НО НАЙ-ЛОШОТО и странно беше тази сутрин рано . Мъжът ми замина в командировка рано, след час аз станах от леглото в паника, с мисълта как сега ще си отворя, изтичах на прозореца понеже насреща са офисите на фирмата ни, в същото време му звъня на него - телефонът дава заето, почвам да мисля кой има ключове за вкъщи, за да ми отвори. След това се хвърлих върху вратата на спалнята - беше си отключена, поглеждам - на портмантото си стоят моите ключове, тоест аз мога да изляза. Не знам защо се събудих с такъв пристъп и дали съм била будна, полубудна, сомнамбул и т.н.  Сега ме е страх да заспя, защото сутринта рано отново мъжът ми тръгва, а аз ако остана да спя няма кой да ме събуди, ако пак ми се случи същото.   
Майка ми обеща да се свърже с нейни колеги, тя е психолог и да потърся професионална помощ. Но се чувствам много слаба,зле и сякаш полудявам.

На някой случвало ли му се е това, което описах от тази сутрин  ?

Аз сутрин съм о'кей в повечето случаи. Обаче напоследък почти всяка вечер се побърквам от напрежение, не знам защо...
На някой друг тук случвало ли му се е "симптомите" да се изострят вечер? 

О да слу4вало ми се е ве4ерно време да ми е по-кофти.Незнам защо ,но тъмнината понякога ми обостря напрежението

Моми4ета коооолкото и да ви е гадно,да имате криза и т.н,опитвайте си да си казвате,абе я майната му,и бъдете мноооого спокойни.,това е плод на нашата шантава фантазия.Ние сами контролираме всик4о.Нито ще полудеем ,нито ще умрем.
Колкото до слу4ката с клю4овете и излизането от апартамента на ах!Не изобщо не се притеснявай!!Някой ден ще се смееш като си ги спомняш тия неща!Казвай си ,ако пак ти стане така-Дааа заклю4ена си=ъм ,е и??Няма да умра я!Бори се с това дявол4е дето те напада.Нападай го и ти!!!Кажи му -И кво като съм заклюю4ена?Кво ще стане???Аз така много си помогнха.И после се съсредото4аваш върху друхо и така...Само не изпадая в бясна паника.Знам 4е на 4ужд гръб и сто тояги са малко,но ..аз да си кажа.
Ве4е нямам особен спомен от ужасиите които преживях   и немога да повярвам ,4е  ги позабравих.Мислех 4е никога няма да ми мине

На мен ми се слу4ва постоянно особемо когато гъпруга ми закъснява и ас трябва да устана сама със детео то неможе да ми помогне .Но наи много ме боли 4е то е голямо на 11 и вижда вси4ко милито заради него се държа

До болка ми е познато Нищо,че моят сега след месец ще направи 6г-всичко усеща и разбира.И се започват едни въпроси...В неделя вечерта ме попита-и той ли като има семейство и е голям и неговият татко така ще се разболее като моя Той незнаел,какво да му прави и къде да го води,защото виждал как лекарите ни подритват и вдигат рамена.Е повярвайте ми,колкото и да не показвах пред него,че ми е тежко и болно,този път не удържах фронта.Гледах да не го товаря,криех се когато плачех,но....Разревах се и му обясних,че така е трябвало.Че дядо му е болен и че болестта е рядка...Че неговият баща няма да се разболее от това,да не мисли за това...

Йо
Точно заради тях трябва да се държим, защото те имат нужда от нас и разчитат на нас.
Децата са толкова нежни душички, лятото много лошо си порязах пръста, наложи се да го шият.
Бях сама с децата когато това се случи и двете много се изплашиха и в първия момент взеха да плачат, аз обаче ги стегнах, казах им че не боли толкова, успокоявах тях и дори не се сетих аз да се притесня  Помогнаха ми да се облека и отидохме заедно до болницата да ме зашият. Аз бях спокойна през цялото време и те също, даже бяха малко горди, че ми помагат с обличане и обуване, малката даже ми върза косата и ми ,,направи прическа''.
Справихме се заедно
 

lasi След твоя разказ ми изплува спомена от юни месец,като ми махнаха кистата на гърдата.Та свекър ми тогава го беше инструктирал,като се прибера да ходи по мене и да ме пита-мамче искаш ли вода,студено ли ти е,какво да ти помогна и пр.. А когато аз съм била в операционната,той нее спирал да пита и да говори за мен.Постоянно е искал да ми звъни,да видел как съм

Здравейте,и аз съм на същия огън като вас.Попрочетох малко за ТЕС и започнах да го прилагам.Смея да кажа ,че се чувствам доста по-добре.Прочетете тази тема,засегнат е и нашия проблем,има и други такива във форума.Ще се оправим!Кураж!
http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=249

ах не, на мен ми се случва постоянно или поне преди ми се случваше. изпадах в паника, че някой от близките ми може да излезе и да ме заключи, докато спя. така че винаги си държах ключовете до леглото ми и ги карах да ме събуждат сутрин преди да тръгнат, просто да знам, че тръгват и че ключовете са ми там. тези атаки обаче преминаха откакто живея тук. до входната врата имам огромен прозорец и през него винаги мога да изляза навън, дори вратата да  е заключена. и вече спя спокойно. можеш за твое успокоение да си извадиш няколко ключа от вас и да си държиш един до леглото или в чантата, или в някой шкаф. просто да си сигурна, че винаги можеш да излезеш и ще видиш как ще се успокоиш