Само за поети и .............стихоплети3

От сърце благодаря за хубавите пожелания,
 макар поднесени  от далечни разстояния!

С вас съм от доста време/ за пояснение/
и от вас черпя  вдъхновение.
Ново име си избрах- възхитена от красивата есен,
която поднесе ни не един ден чудесен.
И вие й посветихте чудесни слова,
с есенен дъх - думи на любовта.
 

Млади Таланти...

"Сигурно"
"Малък Ад"
Дявола и Вси Светии
"Одата на Забравените" (по случай 3 март)
"Ще проклинам онези дни..."

Днес не искам нищо обикновенно и типично,
Искам да ми се случи нещо – приказно и  романтично...



Лисица да се радва на цветята !



Във офиса от шкафа да изкачат чудесата!



С теб да посетя на Луната



На прозороца да поседя като децата...



Цветя да ми подариш.



С мен да помечтаеш и да полежиш...



С перце ако ме  погалиш – нежно


Със две ръце ще стопля сърцето ти скрежно.



Ключ от Душата ще ти дам –



Ела и няма да си вече сам.

Щастие пред вратата
Стъклени Стени

Лицето ми обляно е в сълзи,
тъгата си по теб не зная аз как да спра,
защото тъй силно те желая,
но нямам право на това.
Ти с друга си,а аз със друг,
макар да искаме не бива да бъдем
ний един със друг.
Сърцата ни разкъсани са знам,
но никога не ще се аз предам.

автор: Хейланди

Ти идваш към мен, изплувал на брега

като спомен ,като заблуда

на влюбени очи

блясъкът на слънцето заслепява

забравени мечти

бризът отнася моите лъжи

оставам искрена пред теб

пред чувствата днес и преди

сега съм тук

пред слънчевите лъчи

пред океан от сълзи

аз ще съм тук

и когато пясъкът се превърне в стъкло

и когато океанът замръзне

и когато слънцето да се покаже не дръзне

погледни ме

забрави чужди очи

и виж океан от сълзи

не си отивай

животът е прекалено кратък

а светът не е малък

сега имаме тук

тук имаме сега

когато няма време няма и лъжи

сега открит пред мен си ти

недей да се преструващ

бризът няма да те заличи

нека заедно се скрием в

слънцето,в светлината

и да забравим какво ни дебне в тъмнината.

Ако ме видиш да плача / If you saw me crying


автор: Мон-Бан
Ако ме видиш да плача искам да знаеш

че вече всичко съм изгубил дори и теб.

Ако ме видиш да плача трябва да знаеш

че винаги ще се връщам при теб и само при теб.

 

Ако моите сълзи те докоснат

не искам да знаеш, че сълзите ми падат заради теб.

Ако ме видиш да плача, аз зная

че когато си покажа болката  ще бъда половин човек.

 

Не желая да ме виждаш с навлажнен поглед

и да ме питаш: ,,Какво ти има?'' все едно не знаеш?

Ако ме видиш да плача просто ела

и ми кажи: ,,Хей, аз съм до теб!''

 

Ако ме видиш да плача не обвинявай себе си

и недей пита се:,,Къде сгреших?''

Никъде не си, аз съм грешника, нали?

Ако ме видиш да плача, просто . . . си върви.

 

 

If you saw me crying I want you to know

now that I lost everything, even you.

If you saw me crying need to know

I'll always go back to you and only you.

 

 If they touch my tears

I do not want you to know that my tears fall for you.

If you saw me crying, I know

show that when your pain will be half a man.

 

 Do not want to see me with moist eyes

and ask me: 'What do you have?''like you do not know?

If you saw me crying just come

and tell me: 'Hey, I'm with you!''

 

 If you see me crying not blame yourself

and do ask is: 'What was wrong?''

Nowhere, I'm a sinner, right?

If you saw me crying, just. . . walking.

Още тук

Добър вечер! Днешният ден
дали беше съвсем обикновен?
11.11.11 - почти мина.
Пожелахте ли си нещо хубаво за догодина?
Да шест единици имаше в тази дата уж обикновена
или пък вълшебна!!!

Ahava - идеята на темата някога бе ,
просто да си общуваме в стиховЕ.
Затова в нея са поканени стихоплетите
има и други теми във форума за поетите.
Аз лично малко съжалявам, че темата така се разводни,
но ... може би просто животът и свършИ.
Може би и за това последните месеци , домакинята не се отби.
Но ... така е всичко свършва в някой ден -
обикновен... или необикновен...
Лека нощ ви желая!
В този ден - на края!

 Поет да съм,не претендирам
 и не копнея да се регистрирам.
 Но тук ми бе уютно и приятно
  заради компанията вероятно. 

 

Добрият Човек



"Добротата е най-красивата музика за душата
и би било прекрасно да свири във всеки от нас."

Днес този израз прочетох аз сутринта
и си казах „Ами, да!”
Коледа , чука на вратата,
всеки казва, че е сезона на Чудесата,
че тези дни
изпълняват се мечти-
добри...
Нека на Добрия човек до нас днес да благодарим!
Да го забележим и с усмивка и обич да го дарим!
Не, не, не вярвайте ако ви кажат, че вече го няма!
И че добротата е вече само реклама!
Може би е „застрашен вид”,
Но все още може да бъде открит.
Аз се срещам с него всеки ден.
Той на вид е ... съвсем обикновен.
Но има огромно сърце,
и желае на теб да ти е добре.
Ако се има нужда от залъка си ще отдели
и дори с непознат ще го раздели.
Ако Душата те боли, ще се опита да я излекува,
За успеха ти искренно  ще празнува,
Надява се доброто да тържествува,
Сплетни не чува...
Сълзите ми понякога изтрива,
Незабелязано , но прави ме щастлива...
Разказът за него  не е никак изчерпателен,
Той е ...той  за ме е  - очарователен!
И съвсем обикновен, ненатрапчив, не агресивен...
Към славата – доста пасивен.
Не го подминавайте! Тук е! Отсреща!
Пак със Доброто прави ни – среща!
Нека на Добрия човек да благодарим!
Поне с усмивка и Обич да го дарим!

  И може би на всекиго в сърцето
  частичка скрита е от него.

С ВРЕМЕТО МИСЛЕХ ЧЕ ЩЕ СИ ОТИДЕШ,
НО НАСТОЯТЕЛНО СЕДИШ В МИСЛИТЕ И СЪРЦЕТО МИ.
ТОВА ЛИ Е ИСТИНСКАТА, ПЪРВА И ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ?
ДОКОСВАНИЯТА ТИ МЕ КАРАХА ДА СЕ ЧУВСТВАМ ЖИВА,
ЦЕЛУВКИТЕ ТИ МЕ ПРАВЕХА ЩАСТЛИВА.
А СЕГА КАКВО?ПРОСТО СЪЩЕСТВУВАМ….АЗ СЪМ ФАЛШИВА….

Коледата да ви е честита!
Много щастие да има в душите!
Здраве, берекет, късмет,
живот сладък като мед!
Всички стихоплети ви обичам
и от баницата ми късметче ви наричам!

И аз обичам да пиша, когато имам вдъхновение... Ето няколко мои стихотворения:

Спомен
Ти остана там в спомените прашни,
Впит в нощния мрак на мислите ми будни.
Всред  паяжината любовна,
Разтворена е в мен ласката греховна.
 
Пеперудата е жадна за нектар
Сладък като етера божествен,
Смелост е да прежалиш този дар
За сметка на своя ум мъжествен.
 
За вино устните ми твърде са трезви
В тиха целувка отдавна загробили са се
И хладни думи все още белезникави
Трептят в сиви гънки нейсе.
 
В бездънен леден мрак да се удавиш е трудно
За душата ти леден кладенец е нужен
В бездънни огледала да се удавиш безнадеждно
А океанът от тъга си остава безбрежен.

Годеница на вятъра (вдъхновено от картината на Кокошка)
 
За вятъра омъжена съм,
но въздухът не си ти.
И огън е всеки мой косъм.
Разпалваше го старото ти "ти".
 
Сестрите ми са белокрили самодиви,
перелината ми - прозрачна тишина.
Гласовете им меки и игриви.
Душата им е нежна суета.
 
Скитам се, прозираща нощта,
в ума ми - музикална увертюра.
и скривам тикичко скръбта
от поредната плитка авантюра.
 
Сега си в грозното със маска,
кичът в апломб те владее.
Радваш се на всеки допир и ласка.
Горчивата слюнка, мислиш си, сладее.
 
Момиче огнено в ума ти стои,
вледенило ръцете и сърцето ти.
Пред теб момиче с червило в усои,
безформеност, обвиваща тялото ти.
 
Пламъкът ми нов и смъртногорещ е.
Жадува за въздух кристален.
А новият вятър се страхува от мене.
Луда съм, за да го оставя еднопосочно банален.

Изкуство
 
Хладна нощ беззвездна.
Отворен прозорец.
Етер от никъде.
 
Мокра коса с мирис на трева.
Стар регетон.
Пред мен празен лист.
 
Бяло, превърнато в следи от графит.
Почерк червръст и наклонен.
Диамант на хартия.
 
Трансформация.
 
Книга от ляво отгърната.
Корица флорална.
С напомнящ глас
 
Музика остра.
Концентрация.
Вглъбяване.
 
Филм в мозъчна гънка.
Край неочакван и запечатан.
Пореден пример.
 
Зад мен майка.
Въплъщение на камъка.
Отчаян опит за извайване.
 
Вкус на мента на уста.
Хладен мирис на пролет.
Мисъл за зима и живот.
 
Да бъдеш. Да искаш.
Да можеш. Да ставаш.
Да създаваш.

Здравейте поети и поетеси! Възхищавам ви се за дарбата! Преди време много ми помогнахте за доизглаждане на едно стихотворение и отново с такава молбя ви пиша спешно.
Искам да ви помоля това стихотворение да ми помогнете да стане повече в рими, така че очаквам вашите идеи и съвети! Всъщност това са 2 стихотворения които се опитах да свържа в едно и още за г-жата всъщност, трябва да стане за 2 г-жи, г-жа Ани и г-жа Еми, но не мога да го измисля да стане за мн.число.
Предварително ви благодаря за отговорите!
 
Ученик съм  вече аз!
Ученик във втори клас!
                                 
Нова раница си имам
и с читанката нова ще съм в час
приказки чета и зная,
да разказвам в захлас.

Имам си и нов часовник,
аз на лявата ръка,
и към него ще поглеждам
чак в края на часа.

Трябва раничко да ставам;
трябва да не закъснявам;
няма мама, няма татко-
трябва сам да си се справям!

И на 1вия учебен ден,
за мен така необикновен
пристигам тук сега
и поднасям аз цветя,
на моята учителка добра   
г-жа Белиткова се казва тя
 и предварително й Благодаря
 за знанията,които ще получа
и с нейна помощ ще науча!