КГБ = Клуб на Готините Баби - 152.

Нанси е  доброволка в младежката организация ИМКА-Габрово и редовно участва в техни инициативи. Сега всяка вечер прави картички за Коледа и ги продава в Априловска гимназия. Ние с Ани се включваме редовно.Просто вечер пред телевизора отваряме нашата работилница......Събраните пари ще  дарят на болни дечица.....

Историята, която описва Нанси  не е измислена, а преживяна. Когато ни прочете есето дори се учудихме с майка и, че си спомня, защото тя беше около 5 - 6 годишна тогава. Написаното  е комбинация от две, три истории с хора, на които Ани е помогнала, водейки и Нанси със себе си.
Има и една друга подобна история с един човек на инвалидна количка, който живееше на пътя зиме и лете. Това се случи в Букурещ през 2004 година. Той се казваше Нику и съдбата не го беше пожалила.Човек интелигентен, начетен, професор, загубва син, съпруга, дори остава без дом, пропива се......при инцидент му ампутират краката. Случайно Ани се запозна с този човек / всеки ден беше пред един павилион за вестници близо до нашия дом. / Носеше му всяка сутрин в термос чай , сандвич, топли дрехи, бутилки с гореща вода за да се топли през зимата. Представяте ли си......при минусови температури Нику прекарваше ден и нощ  на пътя в един заслон от кашони. Една януарска вечер  отидохме да го приберем във входа на блока поне да е на закрито, а рано сутрин го извеждахме,защото домоуправителя се караше с Ани......А  Нанси се разплака,че не го прибрахме в къщи, но съпругът на Ани беше против ......Тайно от него редовно го водеше в апартамента им да се изкъпе и переше дрехите му......Помагахме му колкото можем....
Но така не можеше да продължава и Ани реши, да го настани в дом за възрастни хора, но той нямаше никакви документи. Започна едно ходене по различни инстанции, бюрокрация, нерви, но накрая успя. Питаха я ..." че нямате ли си друга работа, ами сте тръгнали с един просяк да ни занимавате?"... Беше стигнала до редакторите и продуцентите на едно телевизионно предаване и те направиха репортаж за Нику......е тогава държавната машина се размърда.....най-вече заради това,че видите ли една българка се  загрижила за един просяк......и вдига много шум. Тогава и два от централните им  вестници бяха писали за Ани, Нанси и Нику.....Медийна шумотевица, но помогна.....Направи дори невъзможното да му извади документи и след няколко месеца му намери място в дом.Там Нику живя две години, като всяка седмица го посещавахме и му носехме любимата плачинта / баница /. Беше много щастлив и ни се радваше от сърце, прегръщаше Нанси и я обичаше. В шкафчето му винаги имаше лакомства за нея. За съжаление се прибрахме в България и три месеца по-късно ни се обадиха да ни кажат, че е починал....Много тъжно ни стана, но пазим и до днес спомен за него и винаги палим свещичка да го поменем...