Здравейте,
Знам че има подобни теми, но тези на които попаднах бяха предимно за мъжки.
Имам следния проблем. Писанката ми е на 2 години, некастрирана, обезпаразитена външно и вътрешно и ваксинирана. Някъде около десетия месец започна зверски да ме атакува по краката, придружено със свирепо мяукане, припикване, наежване и хъхкане. Всичко това без причина (искам тука да вмъкна, че цял живот гледам котки и умирам за тях, не съм тормозил котето под никакъв предлог). Ще дам примери: На терасата съм с нея посягам да я погаля: атака; влизам от терасата, с прекрачването на вратата ме напада; отварям даден шкаф да оставя нещо напада и т.н. Следа тези пристъпи на ... незнам и аз какво да го нарека започва едно душене по земята, врати, във въздухак, постоянно ме гледа в краката и като мръдна на някъде се стрелка, движението и говоренето в тези случаи не са добра идея, за това изчаквам малко да се успокои. В по-голямата част от случаите се успокоява след час два, но е имало случаи да бъде агресивна с дни(постоянно следене на краката като се движа) С течение на времето забелязах, че особено когато е на терасата души постоянно из въздуха, също така става по-агресивна когато имам гости, не дава на никой да я гали освен мен. Наскоро нападна и мой приятел, племенничката ми и приятелката и. До онзи ден само по краката нападаше, но вчера ме изпонадра по ръцете и започвам да се страхувам за лицето.... Иначе през останалото време е много гальовна и игрива писанка, като се прибирам от работа ми се качва на раменете и почва да ми ближе главата, което до колкото съм чувал и признак на привързаност. С две думи не дава абсолютно никакви признаци на лудост, но точно това е страшното че тези пристъпи в повечето случаи са непридвидими. Не съм си представял никога до сега, че ще имам такъв страх от котка. Имам витилиго, за тези които незнаят бели петна по тялото, а раните в повечето случаи са потенциални петна след време и това допринася още повече за страха и стреса, което от своя страна също не е добре за витилигото. Водих я на ветеринар, каза че е възможно да е с объркани хормони и да има тежко разгонване. Преди да я кастрирам исках да се убедя, че от това и съответно и биха инжекция против разгонване. Разлика нямаше и все още не съм я кастрирал. Казаха че са имали подобни случаи и след кастриране нямало ефект. Чувал съм за хапчета, но дали биха помогнали? Моля за съвети. Доста играчки съм и накупил, обмислям варианта и за по-голяма катерушка. Даже си мисля да пробвам скоро със второ коте за дружка, понеже знам че котките не обичат да са сами, а аз цял ден съм на работа и може и от това да е стресирана котката. Но от друга страна ме е страх и да не напада по този зверски начин другото коте.... Какво мислите вие, дали ще има ефект със някои от тези неща? Да пробвам ли с кастрация? Нямам сърце да изхвърля животниката, бих направил всичко, което е по силите ми да си я запазя, но това не е си работа постоянно да живееш под стрес, особено с моя здравословен проблем: стреса е най-лошото за витилигото. Благодаря предварително!
Забравих да спомена, че котето е взето от улицата и в тази възка да попитам дали има вариант като малко да е изживяло някакъв стрес и сега това да е причината за това поведение.
Знам че има подобни теми, но тези на които попаднах бяха предимно за мъжки.
Имам следния проблем. Писанката ми е на 2 години, некастрирана, обезпаразитена външно и вътрешно и ваксинирана. Някъде около десетия месец започна зверски да ме атакува по краката, придружено със свирепо мяукане, припикване, наежване и хъхкане. Всичко това без причина (искам тука да вмъкна, че цял живот гледам котки и умирам за тях, не съм тормозил котето под никакъв предлог). Ще дам примери: На терасата съм с нея посягам да я погаля: атака; влизам от терасата, с прекрачването на вратата ме напада; отварям даден шкаф да оставя нещо напада и т.н. Следа тези пристъпи на ... незнам и аз какво да го нарека започва едно душене по земята, врати, във въздухак, постоянно ме гледа в краката и като мръдна на някъде се стрелка, движението и говоренето в тези случаи не са добра идея, за това изчаквам малко да се успокои. В по-голямата част от случаите се успокоява след час два, но е имало случаи да бъде агресивна с дни(постоянно следене на краката като се движа) С течение на времето забелязах, че особено когато е на терасата души постоянно из въздуха, също така става по-агресивна когато имам гости, не дава на никой да я гали освен мен. Наскоро нападна и мой приятел, племенничката ми и приятелката и. До онзи ден само по краката нападаше, но вчера ме изпонадра по ръцете и започвам да се страхувам за лицето.... Иначе през останалото време е много гальовна и игрива писанка, като се прибирам от работа ми се качва на раменете и почва да ми ближе главата, което до колкото съм чувал и признак на привързаност. С две думи не дава абсолютно никакви признаци на лудост, но точно това е страшното че тези пристъпи в повечето случаи са непридвидими. Не съм си представял никога до сега, че ще имам такъв страх от котка. Имам витилиго, за тези които незнаят бели петна по тялото, а раните в повечето случаи са потенциални петна след време и това допринася още повече за страха и стреса, което от своя страна също не е добре за витилигото. Водих я на ветеринар, каза че е възможно да е с объркани хормони и да има тежко разгонване. Преди да я кастрирам исках да се убедя, че от това и съответно и биха инжекция против разгонване. Разлика нямаше и все още не съм я кастрирал. Казаха че са имали подобни случаи и след кастриране нямало ефект. Чувал съм за хапчета, но дали биха помогнали? Моля за съвети. Доста играчки съм и накупил, обмислям варианта и за по-голяма катерушка. Даже си мисля да пробвам скоро със второ коте за дружка, понеже знам че котките не обичат да са сами, а аз цял ден съм на работа и може и от това да е стресирана котката. Но от друга страна ме е страх и да не напада по този зверски начин другото коте.... Какво мислите вие, дали ще има ефект със някои от тези неща? Да пробвам ли с кастрация? Нямам сърце да изхвърля животниката, бих направил всичко, което е по силите ми да си я запазя, но това не е си работа постоянно да живееш под стрес, особено с моя здравословен проблем: стреса е най-лошото за витилигото. Благодаря предварително!
Забравих да спомена, че котето е взето от улицата и в тази възка да попитам дали има вариант като малко да е изживяло някакъв стрес и сега това да е причината за това поведение.
) Дано скоро има положителна промяна. Старайте се да покажете на котката не притеснението си, а неодобрението си! 
