Вихрони Попнеделев на 60 години

19 апр 2013
Снимка: Мая Павлова

Тази година проф. Вихрони Попнеделев чества 60-годишен юбилей. По този повод няколко галерии направиха изложби с негови картини и керамика. Инициативата бе подета от столичните Art Alley и Средец, където се събраха много приятели, почитатели и студенти.


Художникът се появява изключително рядко през последните години и всяко негово представяне предизвиква изключителен интерес. Житейският и творческият път на Вихрони тръгват през 1953 г. в Пловдив, където е роден. Между 1968 – 1972 година учи в художественото училище в Казанлък. От 1974 г. е студент в НХА, София. Там през 1979 г. завършва профил живопис. Следва специализация във Франция, което време със сигурност е повлияло по отношение на стил, цвят и нанасяне на мазките.

Съосновател е на групата за авангардно изкуство „Градът” през 1986 г. Част от нея са имена като Греди Асса, Андрей Даниел, Недко Солаков, Божидар Бояджиев и изкуствоведът Филип Зидаров. През 1995 г. става доцент в НХА, а през 2001 г. защитава професорска титла пак там.

След Софийските галерии, негови произведения показа пловдивската "Люнион", която посетих в деня на откриването. В уютното и компактно пространство на галерията бе събран толкова цвят, живот и състояния, че те буквално преливаха от стените ѝ.

А авторът седеше небрежно близо до входа и с типичната си скромност приличаше по-скоро на посетител, отколкото на център на събитието. Като човек, признат от колеги, ценители и изкуствоведи още преди десетилетия, той знае цената на славата и смята, че никой не е толкова велик, защото това лишава от вдъхновение и води до страх. 

Художникът е щедър откъм колори наситени, плътни. Казва, че пресъздава живота такъв, какъвто го вижда, без да го разкрасява повече от действителното.

Гледайки платната му и лицата на хората около нас е логичен въпросът - какво вижда той, което другите пропускат? На едно и също място ли живеем? Може би имаме нужда от повече позитивен цвят като този на Вихрони, за да си върнем нежността в ежедневието.

Професорът работи не само в областта на живописта, но също така добре се справя с текстила и керамиката. Когато е подготвял настоящите изложби, е имал намерение да излага само нови произведения, но събитията от началото на годината са върнали спомени и е прибавил картини, с които някога е изразявал протестите си към социални събития.

Така естествено идва и  заглавието на серията пластики, наречени „Общ портрет на времето”. Такъв "портрет на времето" в различните му аспекти ще видите в подбраните произведения.

1595 | 19 апр 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате