18 неща, които сигурно не знаете за грима

29 дек 2012
Снимка: flickr.com

Приготвям се да излизам, а баба ми ме пресреща. „Къде си тръгнала така? Да си измиеш лицето веднага!“. Не, не си представяйте яркочервено червило, напудрени бузи и тъмни сенки. Просто малко очна линия и розов гланц. Но си отнесох поредното „Тц, тц, тц, ако беше по нашето време, веднага щяха да те вземат за проститутка.“ Баба ми ги знае тия неща, знае и много други.

Например, че през Средновековието се гримирали само вещиците и проститутките. Че ако съм била римлянка, съм щяла да си търкам лицето с тебешир до пълен бял блясък, а през Ренесанса съм щяла да имам нужда от много руж, за да демонстрирам своята жизненост и удовлетвореност. Защо да не пипам сок от цветето ирис, независимо от прекрасните му визуални ефекти и кога жените са си източвали кръвта, отново с вечната цел – за красота, четете по-надолу:

  •  Мъжете са първите, които започват да боядисват лицата си - вождовете и жреците на праисторическите племена и то с ритуално и церемониално предназначение – да покажат почитта си към боговете или преди битка. Намират в това магически сили. По-късно, целта, с която египтяните започват да се гримират, също не е разкрасителната– използвали са грима като предпазно средство, смятали, че  ги защитава едновременно от зли духове и от влошаване на зрението и кожата, най-вече от възпаления, предизвикани от силното слънце и сухия вятър.
  •  До 1850 година се гримират и мъжете, и жените, първите дори повече. Чак след това гримирането става изцяло женско занимание (но днес метросексуалният мъж  настървено се опитва да ни измести).
  •  Първата очна линия е зелена, по-късно става черна.
  •  Специални жени-роби правели козметичните средства в Рим. А в Древна Елада всеки уважаващ себе си дом разполага със собствен роб – козметик, който приготвя козметиката според специфичните нужди на господарите си.
  •  Крокодилско изпражнение е една от съставките с избелващ кожата ефект, които прочутата Клеопатра използвала в  своята маска (вече няма да ѝ завиждам за ваните от мляко и мед!). На Клеопатра дължим и първия ни познат сборник с козметични рецепти.
  •  Смеси от сажди, олово и изгорени бадеми са сред първите съставки, образуващи субстанцията на грима. Използвани са за потъмняване на мигли и клепачи. Креда, тебешир и бяло олово пък служели за избелване на кожата (а който го е страх от мечки – да не ходи в гората).
  •  Корен от аир, кипарис, кориандър, хвойна, мента и мед са съставките на най-старата записана рецепта за парфюм.
  •  За различаване на социалните класи служи гримът в Китай. На по-ниските класи е забранено да носят светли цветове. Белотата по лицата на гейшите пък трябва да е безупречна. Бялата кожа продължава да е идеал за красота и до днес. Да сте виждали някъде тъмна китайка?
  •  Само вещиците и проститутките  използват грим през Средновековието. Порядъчните и почтени жени не слагат никакъв грим – смята се за неморално и вулгарно. Освен това се стараят да поддържат лицето си възможно най-бледо и бяло – румено лице и загар се смятат за признак на ниско обществено положение, тъй като се придобиват при излизане всеки ден за работа на полето. Бледата кожа е признак на аристократизъм, защото само аристократките могат да си позволят да не излизат често от дома си.
  •  Тебешир, креда, арсен, дори различни бели прахове, съдържащи олово и живак, се използват масово покрай манията за бледост. Но начело в класацията за най-абсурдни начини да избелиш лицето си и абсолютен връх  на вманиачаването в постигане на бледост е прибягването до кръвопускане, за да се намали кръвта и да се придобие блед цвят на лицето (а ние си мислим, че днес прекаляваме с манията за красота!).
  •  Златни очи, мигли и устни, и кафяви зъби е типичният грим в Древна Индия. Такова лице би стреснало и най-хладнокръвния мъж в днешно време.
  •  Съсипана кожа, загуба на коса, разстройство на нервната система са само част от „бонусите“, които идвали в комплект с използването на грим през различните епохи. Ползването на козметика в древността било опасно и рисковано начинание. Заради масовата употреба на тежки метали и неизучени достатъчно вещества, много от разкрасяващите субстанции причинявали хронични заболявания, нарушен обмен на веществата, болести и деформации и дори смърт при по-продължителна употреба. Много асирийки обезобразили лицата си, благодарение на сместа от оловно белило и белтък от яйце, която поставяли върху кожата си през нощта, за да придобият аристократичната бледност. Древните египтянки пък, желаейки да постигнат обратния ефект на лицето – придобиване на руменина по бузите, използвали сок от някои сортове на цветето ирис. Поради съдържащия се в растението гликозид обаче, единственото, което получавали като дългосрочен ефект, било силно възпаление.
  •  Гримът и отровните му съставки се превърнали дори в средство за убийство през Ренесанса. Жена на име сеньора Тофани превръща опасната козметика в свое средство за препитание. Чрез нея тя помага на своите клиентки – нещастно омъжени жени, да убият мъжете си. Тя продавала на своите клиентки пудра с оловен прах „за избелване“, като внимателно ги предупреждавала в никакъв случай да не я ядат и пият и да я използват само при съпружеските си задължения в брачното ложе, където мъжете се отравяли с нея и оставяли жените си богати вдовици. 
  •  Нечистоплътност и мръсотия трябва да прикрие гримът през 17 век във Франция. Тогава той масово се използва, за да скрие липсата на елементарна хигиена, която може да се опише дори и само с факта, че в целия дворец във Версай, състоящ се от близо 2000 стаи, няма нито една баня. През XVII век френските аристократи слагат тонове пудра, руж, грим, кремове и перуки, за да прикрият мръсните си тела, а миризмата скриват с помощта на много силни парфюми.
  •  Италианските аристократи пък били толкова вманиачени по различните аромати, че по празници парфюмирали дори животните си.
  •  Специална символика носят изкуствените бенки, които се поставяли масово през 17 век във Франция. Освен естетическа цел, те имали и друго предназначение – да подскажат в какво настроение е този, който ги е сложил, и какви удоволствия обича. Тяхното разположение  било нещо като устанoвен код в обществото. Поставена на едно място, бенката означавала „свободна съм“, на друго „търся си мъж за вечерта“, на трето „страст към целувки“, на четвърто – решителност и т.н.
  •  Да имаш „жълто около устата“ е въпрос на престиж през  XVIII век. Тогава се считало, че белотата на лицето никакъв случай не трябва да е равномерна, а напротив – кожата около устата трябва да има жълтеникав оттенък, около очите – тъмен, а челото да е светло и блестящо.
  •  Очертаване на вените на лицето с бледосиня боя се практикува във Версай като част от ритуала на гримирането. Понякога очертаването продължава и по шията, раменете и гърдите. Манията по гримиране там достига ефекта на клоуните (днес също го има този ефект!). Лицето трябва да е ослепително бяло, а всичко останало по него – ярко и контрастно.
17712 | 29 дек 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате