Спомен за актрисата Пепа Николова

05 яну 2013
Снимка: Архив на Сатиричен театър

Покрай суматохата около празниците и кончината на легендата Георги Калоянчев медиите някак пропуснаха да отбележат годишнината от рождението на една именита българска актриса, за която мнозина си спомняме с широка усмивка. Затова аз на своя глава и по този повод реших да разкажа за нея с голяма почит и уважение. И не на последно място – с огромна обич за човека, който тя беше: откровена и пряма докрай.
Тя е Пепа Николова и на 23 декември се навършиха 66 години от появата ѝ на бял свят. Родената в Харманли актриса бе емблематична с държанието си извън сцената и с безкрайния си талант като професионалист.


Любопитното е, че тя така и не завършва театралната ни академия. През 1965 г. кандидатства в Школата за естрадни певци за радиото и телевизията, където е забелязана от режисьора Вили Цанков. Той веднага я кани да се присъедини към трупата на Младежкия театър. По същото време актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков също съзират в нея бъдеща звезда и ѝ поверяват главната роля на Тони във филма „Понеделник сутрин”. С появата си лентата успява да разгневи управляващите и част от обществеността и цели 23 години е жигосвана с категоричната „Цензура!”.


Ако не сте запознати с киноисторията, ето в общи линии сюжета. Той ни отвежда в голям провинциален град, където живее Тони – момиче с леко поведение, което се отнася пренебрежително към всеки и всичко. Тя среща Йордан (Асен Кисимов), който е различен от другите ѝ познати, и се влюбва в него. Той ѝ помага да започне работа в неговата бригада за комунистически труд. Отношенията там са неискрени и нейната поява изважда на повърхността много слабости и недостатъци. Някои от членовете на бригадата правят всичко възможно Тони да напусне. Йордан ѝ е отправил предложение за женитба, но тя още не е готова за такава важна стъпка. Тони си отива сама, решена да води достоен живот.

Управляващата партия определя творбата на Ирина Акташева и Христо Писков като „вредна за социалистическата действителност и култура”. Филмът открито си позволява да критикува фалша на комунистическата система и то през погледа и преживяванията на едно момиче с „леко” поведение. Тя е единственият човек, който не желае да стане част от соц-системата. Вместо това Тони мисли с главата си, отстоява позициите си и проявява характер. В ролята на непокорната девойка е 19-годишната Пепа Николова. Талантът на бъдещата професионална актриса е забелязан от гилдията, въпреки че филмът не излиза на голям екран. „Понеделник сутрин” е окончателно забранен.

А поетът Радой Ралин написва четиристишието:

Този филм сега ще спреме.
Не за грешки ний го спираме,
ще го пуснеме след време
свобода да демонстрираме...

И думите му се оказват пророчески. През октомври 1988 г. филмът най-сетне преживява своята официална премиера. Изпълнението на Пепа Николова пък ѝ печели едно позакъсняло признание – наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добра актриса за ролята на Тони в скандалната лента. 
Макар дебютът ѝ на професионална актриса да не тече по мед и масло, Пепа Николова успява да спечели любовта на публиката и със следващите си превъплъщения. През 1969 г. тя изиграва ролята на циганката Джалма, влюбена в „бате Серго” (Стефан Данаилов) в една от сериите на „На всеки километър”. В редица интервюта приживе споделя, че за образа от „чисто руса” става „чисто черна”, така че хората да не я познаят. Разказва също, че майка ѝ Райна недолюбвала ромите, а дъщеря ѝ за миг се била превърнала в техен национален герой. Даже мнозина от тях се отбивали в дома на семейството в Харманли, отправяйки молби екранната Джалма да им пее по сватбите.


Известността връхлита Пепа Николова, но тя остава здраво стъпила на земята чак до сетния си час. „Славата е миг, след това продължаваш да копаш и да се доказваш. Пазя се от тази суета”, казваше тя.

Сред най-известните ѝ роли в киното са тези във филмите „Бягаща по вълните”, „Оцеола”, „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, „Трета след слънцето”, „Голямата победа”, „Най-добрият човек, когото познавам!”, „Бялата одисея”, „Самодивското хоро”, „Снаха”, „Катина”, „Покрив”, „Войната на таралежите”, „Юмруци в пръстта”, „Трите смъртни гряха”, „Златната река”, „Издирва се”, „Ева на третия етаж” и мн. др.

През 1968 г. постъпва на работа в Държавния театър в Хасково, а през 1979 г. става част от състава на Сатиричния театър.

Наред с участията си на театрална сцена се изявява и като водеща на  предаванията „По пижама с Пепа Николова”, „Часът на Пепа Николова” и „60 минути”. 
Макар вече да не е сред живите, Пепа Николова си остава една от най-обичаните родни актриси. Лично аз винаги ще я помня с лекотата, с която пресъздаваше образите си на сцената и екрана, и със смелостта и непукизма, с които изразяваше гласно мнението си по значими и недотам значими теми от бита и ежедневието.


Поклон и аплодисменти!

5243 | 05 яну 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате