Александра Потър “Да започнем отначало”

07 дек 2012

В своите романи („Внимавай какво си пожелаваш”, „Без гордост и предразсъдъци”, „Ако върнеш времето назад” и „Ти, който не си за мен”) Александра Потър съчетава романтика, хумор и неочаквани обрати с малко магия и чудеса, с които прекрачва границите на обичайното. Създава усещане за бягство от действителността, в което потъваш като в прекрасна следобедна дрямка. Често тези съвременни приказки са вдъхновени от собствения ѝ живот. 

Така, например, след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска ѝ се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката ѝ да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало”. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!”В своите романи („Внимавай какво си пожелаваш”, „Без гордост и предразсъдъци”, „Ако върнеш времето назад” и „Ти, който не си за мен”) Александра Потър съчетава романтика, хумор и неочаквани обрати с малко магия и чудеса, с които прекрачва границите на обичайното. Създава усещане за бягство от действителността, в което потъваш като в прекрасна следобедна дрямка. 

В романа „Да започнем отначало” всяка жена ще припознае себе си или свои приятелки. Защото...
Нима всички момичета не искат едно и също, след като са изоставени?
     * бившият да остане завинаги сам и да се превърне в миришещ дърт ерген
     * тя да се заточи на пуст остров и да не вижда жива душа до края на живота си
     * но най-добре би било да не го беше срещала въобще!
Само  ако можеше да започне отначало...
А какво ще стане, ако тези желания се сбъднат?

Сърцето на Тес е разбито, когато Себ я зарязва. Тя вини себе си за случилото се. Ако можеше да направи всичко по друг начин... Само ако можеше да поправи грешките си... Но не може. Трябва да го преживее и да продължи нататък. Но колкото и да се опитва, не може да го преодолее.
В навечерието на Нова година Тес е сама. Ядосана и огорчена, тя ритуално изгаря кутията, пазеща техните спомени, и си пожелава никога да не беше срещала бившето си гадже. Когато се събужда, открива, че желанието ѝ се е сбъднало.
Тес осъзнава, че ѝ е даден шанс. Да започне отначало! И си обещава, че този път ще направи нещата различно...
Но това ли е пътят, който ще я отведе до мъжа на мечтите ѝ?

 

Откъс от книгата

 

 ЕДИН РИТУАЛ В НОВОГОДИШНАТА НОЩ

   Много древни култури вярват, че магията на новогодишната нощ може да изчисти нещо, което не искате да вземете със себе си от старата в новата година. Ако се страхувате или съжалявате, ако страдате или ви измъчват болезнени спомени, ако сте били болни или имате лоши навици, това е времето, когато можете да оставите миналото зад себе си и да пристъпите необременени в бъдещето.
   Първо запалете огън. Сетне вземете лист хартия и напишете списък, използвайте рисунка или друг символ, за да опишете нещата, от които искате да се отървете, и в полунощ, точно когато удари дванайсет, го хвърлете в пламъците.
   Докато гори, ще се разлетят искри. Пожелайте си нещо. Искрите ще го поемат и ще го изпратят във вселената, за да бъде разпръснато от вятъра в новата година...

   Скъпо дневниче,
   Себ и аз скъсахме.
   Добре де, това не е истината. Всъщност той скъса с мен. Каза, че ме обича, но не е влюбен, че било по-добре да се разделим, че се надявал да останем приятели.
   Но ти знаеш кое е най-лошото, нали? Това бяха думите, че не вижда бъдеще с мен. Те направо разбиха сърцето ми.
Сега не съм сигурна какво да пиша. Да пиша ли, че все още се чувствам  онемяла? Вцепенена? Че са минали само няколко часа, а все още не мога да повярвам? Знам, шокът скоро ще отмине, като упойката при зъболекар, и ще ме връхлети болката, от която се страхувам.
   Или да пиша, че за всичко съм виновна аз. Грешката е моя. Имаше толкова много неща, които бих искала да направя различно. Толкова много съжаления. Толкова много „ако“. Вече е твърде късно. Никога няма да обичам някой друг така, както обичах Себ, а сега го изгубих.
   Той вече ми липсва.
        

1855 | 07 дек 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате