Изкуство и любов при „40 градуса под нулата”

02 дек 2012
Снимка: Любен Байчински

Кой е Густав Вигеланд? Каква е неговата история? Какво е завещал на съвременниците си? И по какъв начин е свързан с любовта на една двойка в наши дни и с норвежки скулптор, обсебен от творчеството и живота на Вигеланд?

На тези, че и на повече въпроси, отговаря премиерният спектакъл на Театрална работилница „Сфумато” (съвместно с продуцентска къща „КредиАрте” и с финансовата подкрепа на Министерство на културата) – „40 градуса под нулата” от Димитър Кабаков и Стилиян Петров.

Ако вече сте били в столицата на Норвегия Осло, сигурно веднага сте се досетили, че пиесата се занимава с един от нейните герои, а именно –  Густав Вигеланд, създателя на намиращия се в града Скулптурен парк „Вигеланд“, част от „Фрогнер парк”. За незнаещите: въпросното място е с дължина 850 метра. В него има 212 скулптурни композиции с около 600 фигури, изработени от бронз, гранит и ковано желязо, отразяващи възприятието на скулптора за живота на човека от раждането му през неговото развитие и завършека му със смъртта.


Любопитна е самата биография на Вигеланд (1869 – 1943), за която се среща доста противоречива информация. Но основното е, че в даден момент в Осло решават да разрушат къщата, където той живее, и на нейно място да построят библиотека. След дълги спорове на твореца се дава нова сграда в града, където да твори и битува. В замяна той обещава да дари на Осло всички свои творби, включващи скулптури, рисунки и модели. Така Вигеланд се мести в новото си студио, разположено във „Фрогнер парк”. Там през следващите години той се отдава на проекта за изложба на своите произведения, който по-късно прераства в днешния парк „Вигеланд”. След смъртта му пепелта, останала след кремирането му, още се пази там. Сградата е превърната в музей на твореца.


Тези биографични данни за скулптора са включени и в сюжета на новото заглавие на „Сфумато”, но са пречупени през погледа и възприятията на вманиачен по личността и творчеството на Вигеланд негов колега от 2012 г. Последният желае да е досущ като своя кумир. В парка среща двойка влюбени – актриса и художник. В продължение на седмица ги снима тайно, а след това ги заговаря и кани в ателието си. Първоначално те са учудени, но едновременно с това и привлечени от мистериозния непознат. Следват го, а на мястото като че ли живее духът на Вигеланд. Скулпторът, създател на емблематичното място в Осло, бързо се превръща в тема на разговор. А впоследствие е в основата на разкритието на характерите на тримата герои, на техните страсти, любови, страхове, а в края – и на техните раздели. Именно тогава термометърът отчита 40 градуса под нулата, градусите при раздяла.

Допълнителна информация за представлението се въздържам да поднеса, тъй като за мен то беше особен вид преживяване, което не искам да отнема на онези, които са решили да гледат. Пиесата, чиято режисура е на Стилиян Петров и с участието на Христо Бонин, Ирмена Чичикова и Веселин Мишев, мога да оприлича на танц, на прегръдка, на целувка, каращи тялото ми да потръпне като от допир на любим човек. Спектакълът трае едва 50 минути. Това са минути, изпълнени със смисъл, което едва ли ще сподели масовата публика. Но зрителите, които са убедени, че театърът е изкуство и като такова трябва да носи красота, емоции и собствени вътрешни възприятия, то с „40 градуса под нулата” ще се окрилят. Освен добрата драматургия, безупречната режисура и силната актьорска игра неспирни аплодисменти заслужава и сценографията на Венелин Шурелов, който за пореден път ме омагьоса с решенията си и тяхната реализация.   

1617 | 02 дек 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате