Фрагменти от „Парижката Света Богородица”

31 яну 2013
Снимка: Явор Ганчев

Известната катедрала Notre Dame de Paris се извисява на сцената на Театър „София” в премиерната постановка на Лилия Абаджиева „Парижката Света Богородица”, създадена по романа на Виктор Юго. Амбициозният проект вече предизвика зрителска истерия на предпремиерното представление, когато залата се пукаше по шевовете, и със сигурност ще се затвърди като едно от най-предпочитаните от театроманите заглавия през този сезон.

Причината е не само романтичната история, пресъздадена в популярната творба на френския писател, поставяна в България единствено през 50-те години в театрите във Враца и Благоевград, а и решението на Лилия Абаджиева да преобрази родния красавец Калин Врачански, сочен от медиите за секссимвол, в уродливия, гърбав звънар Квазимодо. Всъщност изпълнението на актьора, който е може би единственият в момента, способен да се превъплъти в тази физически изтощителна роля, е една от причините да бъде видян спектакълът.

Същото мога да кажа и за играта на Пламен Манасиев (Архидяконът Клод Фроло) и Михаил Милчев (Кралят на просяците Клопен Труйфу). Тримата се представят едно ниво над останалите действащи лица в представлението, чийто общ брой достига 25. Екипността в изпълнението на актьорите го има, личи си и страстта, с която са създали този спектакъл, но останалото... вече сме го гледали в други творби на режисьорката. За двата часа и половина продължителност видяхме доста познати сцени от предишни проекти на Лилия Абаджиева (като „Отело”, „Мяра за мяра”, „Госпожица Юлия”, „Анархия в Бавария” и т.н.). 

Като друг недостатък в „Парижката Света Богородица” посочвам и липсата на цялостен драматургичен текст. Все пак, заглавието е представено в афиша за пиеса по романа, а тук по-скоро виждаме нахвърляни фрагменти от сюжета на Юго. Малкото реплики и диалози в представлението се губят на фона на музикалната картина, която присъства от началото до края.

Изборът на фаталната циганка Есмералда (в ролята е Симона Халачева), в която са влюбени няколко мъже едновременно, също е изненадващ. Харизмата и екзотиката, която би трябвало да притежава девойката, тук са заместени от детинското и крехко излъчване на актрисата. И в крайна сметка, макар действието да се върти около нея, тя остава на заден план. Така цялото внимание е съсредоточено върху героите на Калин Врачански и Пламен Манасиев.

Но вижданията за персонажите и отделните сцени са на режисьора, така че ние като публика трябва да се примирим с това. А на онези, на които стилът на Лилия Абаджиева не им допада, просто не трябва да стъпват в театъра, защото в „Парижката Света Богородица” няма да открият нищо ново и различно. Както и няма да намерят пълна сценична адаптация на известния роман.

 

Сюжет на романа

Всичко започва от момента, в който циганката Есмералда пристига в Париж, за да намери изгубената си майка. Там обаче е несправедливо обвинена в убийството на капитан Феб дьо Шатопер, в когото е влюбена – злодеяние, извършено от архидякона Клод Фроло, който пък обича нея.
Есмералда е осъдена на смърт чрез обесване. Клод Фроло, изгарящ от несподелената си любов, я предава на съд за вещици, но впоследствие полудява от чувството за вина. Когато Есмералда е изведена на площада, за да си получи „заслуженото”, уродливият звънар на катедралата „Света Богородица” Квазимодо я спасява... също провокиран от лични, интимни мотиви. Известно време тя живее под закрилата на Гърбушкото, но при един метеж на скитниците е предадена на палача от Клод Фроло. Преди да намери смъртта си обаче, тя най-сетне открива и своята майка.

2178 | 31 яну 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате