Явор Гърдев се замеси с Холивуд в нов спектакъл

28 май 2013
Снимка: Калин Николов

След работата си над класическия текст на Уилям Шекспир „Хамлет” и последвалите го успехи на местна почва, режисьорът Явор Гърдев реши да се заеме с далеч по-непозната за родните театромани съвременна драматургия.

Става дума за пиесата „Почти представление” на един от прочутите с холивудските си шедьоври и с колекцията си от „Оскар”-и братя Коен – Итън Коен (техни са филмите „Фарго”, „Няма място за старите кучета”, „Да отгледаш Аризона”, „Непреклонните”, „Бартон Финк”, „Изгори след прочитане”, „Генерално пълномощно”, „Големият Лебовски”, „Непоносима жестокост”, „О, братко, къде си?”).

Премиерата на спектакъла, който е копродукция с Bright Light Entertainment, се състоя тези дни в Младежки театър „Николай Бинев” в столицата.

В ролите са: Георги Стайков, Михаил Билалов, Анастасия Лютова, Иван Несторов, Станка Калчева, Искра Донова, Николай Йовин, Юлиян Петров, Елена Телбис, Виктория Лакова и Мартин Лаков. Сценографията е на Чавдар Гюзелев, костюмографията - на Даниела Олег Ляхова, а музиката - на Калин Николов.

Въпреки уклончивото заглавие, представлението е цялостно и завършено, състоящо се от три едноактни сатирични текста: „Чакане”, „Четири пейки” и „Дебат”. В първия един мъж (Михаил Билалов е в ролята на Нелсън) умира и попада някъде между рая и ада. За да премине на по-доброто място обаче, е заставен да изчака 822 години. И независимо, че се намира далеч от земния път, където подобни административни „грешки” (промяна в срока от 822 години) са ежедневие, той и там става жертва на бюрокрацията. Разни костюмари, за които времето не значи нищо, го разиграват и типично за породата им шмекеруват, без да ги интересува чакащия отсреща.
Във втората част на „Почти представление” в затъмнена сауна се срещат добронамерен тексасец и мнителен британски таен агент. Но случайното им запознанство завършва със смърт за единия и промяна на живота и мирогледа на другия.

В „Дебат” един срещу друг в ожесточен спор се изправят двама богове (Билалов и Стайков) – този, който съди, и другият, който обича. В разпрата им се ражда истината... поне според тях. Но диалогът им е по-скоро комичен, отколкото поучителен. В него неволно се оказват въвлечени и част от зрителите. Емоциите на сцената са в апогея си.

„В нашето представление се случва среща на възможно най-високо равнище с цел обсъждане на възможно най-важните въпроси: Този, чието име е забранено да споменаваме напразно, среща Онзи, чието име е забранено да споменаваме напразно. Какво повече?”, казва Явор Гърдев.

Ако повдигате вежди в недоумение – веднага спрете да го правите! Фенове ли сте на театъра – познавате Гърдев, фенове ли сте на киното – познавате Коен. Така че колаборацията помежду им ще ви се стори толкова естествена, уместна и разбираема, че няма нужда от излишни коментари. Ексцентричността; вниманието към детайлите; черното чувство за хумор; неочакваните обрати; крайните образи; философските съждения, предадени по достъпен за мислещите люде хитроумен начин; кратките, разбиващи диалози са толкова типични и за двамата, че все едно са творили заедно, в синхрон, като братя.

За актьорските превъплъщения в постановката посланието също е едно, и то категорично – или добро, или нищо! Великолепни – от най-малките до най-големите, непреклонни в играта си от началото до края.

„Почти представление” може и да не очарова т. нар. театрална критика, но ще хвърли във възторг една малка, но много вярна група зрители. На което пък другият Коен – Джоуел, би отвърнал: „Мразя, когато хората плачат в киносалона. Още по-неприятно е, когато филмът е ужасен, а наоколо започват да подсмърчат и да си духат носовете.”

1135 | 28 май 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате