Самотният запад

20 юни 2013
Снимка: Симон Варсано

На 21-ви и 29-ти юни от 20,00 часа театър 199 „Валентин Стойчев” ще покаже най-новата си премиера "Самотният запад"

МАРТИН МАКДОНА е роден през 1970 г. в Лондон. Само няколко години по-рано родителите му са се преместили от Голуей, Ейре, в британската столица. Баща му е строител, а майка му – чистачка. Мартин и неговият по-голям брат Джон прекарват ваканциите си при роднини в западна Ирландия. Още като деца, вдъхновени от страховитите местни приказки, както и от прочетеното в тома на Братя Грим, който получават от любима леля, двете момчета започват да се съревновават кой ще измисли по-необичайна и брутална история. Суровият скалист пейзаж и мрачното влажно време, както и галерията от ексцентрични образи, които ги заобикалят, оставят траен отпечатък във въображението на бъдещите автори.

В началото на 90-те Джон започва успешна кариера като киносценарист, а Мартин напуска чиновническата служба в Министерството на търговията, за да се отдаде на драматургията. Само за една година, през 1994-та, написва седем пиеси! Скоро той става широко известен с две театрални трилогии. Първата включва „Кралицата на красотата в Лийнан“, „Череп в Конемара“ и „Самотният запад“, а втората – „Куцльото от Инишмаан“, „Лейтенантът от Инишмор“ и „Семейство Банши от Инишиър“. Макдона е единственият автор в Британия, с изключение на Шекспир, който има четири пиеси, играни едновременно в Уест Енд в Лондон.

Първата му „неирландска“ пиеса „Пухеният“ има своята премиера в Британския национален театър през 2003 г., а в момента тя е и във витрината на Театър 199 под режисурата на Явор Гърдев.

Засега последният текст на Макдона за сцена е „Ръкомахане в Спокан“ – 2010 г.

Световната премиера на „Самотният запад“ е на 10-ти юни 1997 г. в Дъблин и е копродукция на театрите "Друид" в Голуей и лондонския "Роял корт". Постановката е на Рандъл Райт, в ролите са: Гайл Франсис, Дани Дейвис, Джейсън Хауланд и Норма Лангуърди. 

В незабравим момент в края на пиеса от готическо-комичната "Трилогия за Лийнан" от Мартин Макдона един от героите виновно промърморва: „Това никак не е смешно“. Лаконична реплика, която обаче отеква като шамар в съзнанието на зрителя. Сякаш, след като ни е шокирал и разсмивал в продължение на цялата история с убийства, разврат, нелепости и неадекватност, авторът задава въпроса: Кога ще престанем да се маем, кога ще спрем да се смеем, кога най-сетне ще започнем да мислим и да чувстваме?

Често се твърди, че най-присъщият жанр в ирландската литература е трагикомедията. Но в случая с драматургията на Макдона комедията и трагедията са така силно преплетени, че се превръщат в обща сплав от неразличими нишки. Пиесите му са смайващо развлекателни, но често се превиваме от смях и едновременно от болка. В тях семейството е нещо изродено, общественият ред е в пълен хаос, моралът е потънал в дълбоко блато. Героите са силно озадачени от реалността. Това ги прави колкото комични, толкова и демонични. Защото освен наивни, те често са и безжалостно брутални.

Усещането е, че писателят защитава тезата, че насилието и хуморът имат общи корени дълбоко в нас. Сякаш и двете са следствие от изкривена перспектива, от загубата на чувство за пропорционалност. Преувеличението, което предизвиква комично действие, прилича на болезненото възприятие, което води до усещане за застрашеност и съответно – агресивно поведение.

 

Наистина ли Мартин Макдона е толкова песимистичен, дали е неспасяем мизантроп? Може би не напълно, ако съдим по следните му думи: "Предполагам, че обичам да се движа по ръба между ведростта и жестокостта, защото мисля, че те се допълват. Всеки носи някаква жестокост у себе си, не е ли така? Ние всички сме крайни по един или друг начин и това е същината на театъра още от времето на древните гърци. Надявам се, че хората не остават с впечатлението, че драматургията ми е само брутална, защото, ако е така, значи че съм се провалил като писател. Вярвам, че има нещо животоутвърждаващо и в най-изкривения човек. Мисля, че ролята на изкуството е да подсказва този факт".

 

САМОТНИЯТ ЗАПАД

Небето се смрачава, въздухът се изпълва с електричество, напрежението расте, всичко става все по-тъмно, все по-мрачно. Атмосфера, обичайна за началото на пиеса на Мартин Макдона – автор, чиито истории често се разгръщат на фона на суровия пейзаж на областта Лийнан в Ирландия. 

За разлика от заобикалящата ги среда обаче, героите на автора представляват ярка гама от емоционални багри. Страстите, които ги движат, са изпълнени с патос, конфликтите им приличат на склад за експлозиви, около който гръм и мълнии се гонят лудешки.

Братята Конър – Коулман и Валийн – живеят от ден за ден, всеки със своите навици и ексцентричности. Близостта им е огромна, но и надпреварата помежду им за всяко най-дребно нещо – ожесточена. Те се познават до болка и крият жестоки, разрушителни тайни.

В дома им често идват отец Уелш, който искрено желае да помири двамата братя, както и щуравата Гърлийн, която ги снабдява с контрабандно уиски. Момичето флиртува с отчето, а пък той не може да откаже чашка с кехлибарената течност.

Сюжетът ескалира. Пиесата ще се окаже криминална. Но сред разрушителните трагикомичните обрати ще проблесне и несръчна, топла нежност.

САМОТНИЯТ ЗАПАД е спектакъл, който е за зрители с вкус към черния хумор. Неговото въздействие е подсказано в думите на Мартин Макдона: „Не виждам смисъл в това пиесите ми да се анализират в подробности. Искам те да оставят усещането за тръпка, сякаш си бил на фантастична въртележка или на влакчето на ужасите в увеселителния парк“. 

1081 | 20 юни 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате