Църковен или граждански брак?

12 юли 2013
Снимка: sxc.hu

От 68 години се женим с граждански брак у нас – на днешната дата през 1945 година със закон е въведен гражданският брак. Още на следващия ден в София е сключен първият такъв. Днес, близо 70 години по-късно, пред хората не стои дилемата граждански или църковен, а дали изобщо някакъв.


Интересна е разходката обратно във времето до момента с възникването на идеята за брака – не толкова представата двама души да са заедно само един за друг, колкото да бъдат по някакъв начин свързани чрез трето лице и институция, пред която да носят отговорност и дълг за своя избор. Макар че доскоро бракосъчетанието имаше романтичен ореол, възникването му не е до там романтично. От една страна имаме чисто „юридическата“ нужда от регламентираност на отношенията между мъжете и жените (главно заради децата и наследствеността), от друга – тайнството „венчание“ на църквата.

Чие е сега това дете?

Някои историци смятат, че горе-долу покрай тази фраза се завъртат за първи път идеите да има някаква конкретна установеност в отношенията между мъжете и жените. Огромно е количеството натрупани доказателства, че в зората на човечеството връзките и контактите между двата пола са били безразборни, нерегламентирани и неограничени. С възникването на правото, законите, договорите, собствеността, наследствеността, държавността и въобще йерархията в обществото обаче, на някакъв регламент се е наложило да бъдат подложени и близките отношения. Тъй като се преминава към по-цивилизовано съществуване, хората  вече имат известни права и привилегии, които се предавали по наследство. Именно покрай възникването на наследственото право и наследяването на титли, постове, имоти, в един момент се оказва важно чие е детето, което носи жената – на този или на онзи мъж? От това зависело името на бъдещия човек, положението му в йерархията, наследството. Затова става доста наложително да се знае със сигурност кои точно са наследниците.

Тайнството от Църквата

Тъй като верността е основният постулат в монотеистичните религии, при това – верността към един-единствен Бог, същото изискване се пренася и върху личните отношения с другия пол. И така, както Бог свързал и благословил съюза между Адам и Ева, така и неговите наместници на Земята – свещениците и институцията, която го представлява – църквата, поемат тази роля – да свързват хората пред мълчаливия свидетел от небето. Нещо повече – църквата обвива с мистерия ритуала на бракосъчетание, наричайки го свещено тайнство, венчание. Макар че във Византийската империя дълго време бракът се регулира от Римското право и представлява просто писмен договор между гражданите от висшите съсловия, през XIII век вече се налага окончателна забрана за сключване на брак без благословията на свещеник и Бог. До началото на ХХ век църковният брак остава единственият вид брак в християнските държави, носещ със себе си юридическа стойност.

Пък сега обратно

Гражданският брак, тоест – онзи, сключен пред представители на държавата като институция, вместо църквата, се узаконява на днешния ден преди 68 години и оттогава става водещ и задължителен. С други думи, държавата тихичко отмъква правата на църквата да ни свързва и благославя и ги взима под своето крило за по-сигурно. Така или иначе, за разлика от страни като Англия, Гърция, Дания, Испания, Полша, Италия и Швеция, където и църковният и гражданският брак са еднакво законни пред държавата, в България само вторият има юридическа стойност и по закон църковен брак може да се сключи само след граждански.

Или пък направо никакъв?

Все по-често чувам: „Няма смисъл.“ Това отговаря напълно и на регистрираните тенденции и статистики за съвместен живот без брак или така нареченото съвместно съжителство. Двама души, които избират да бъдат заедно, да живеят заедно, да си помагат, да създават заедно – хубави моменти, спомени, деца и поколения, да споделят един покрив, едни и същи радости, едни и същи мъки, едни и същи щастливи дни, едни и същи неволи. С брак или без брак.

2674 | 12 юли 2013

Facebook коментари

Добави коментар

1 коментар

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате