Кратка история на тоалетната

12 мар 2013
Снимка: Jiggs/Foter

Всички попадаме там. И не рано или късно, а всеки ден. За родословието на този обект знаем  толкова малко, колкото и за измислянето на колелото.
Става въпрос за най-обикновена тоалетна.

 

Говори се, че Елвис е умрял, докато е седял в тоалетната. Императорът Карл V, господар на Германия и Испания, пък се е родил в тоалетната.

Кралете по нищо не се отличават от простосмъртните, що се отнася до естествените нужди. Но кралските тоалетни силно се отличават от тези на обикновените хора. Един от най-известните британски монарси, Хенри VIII, който не се отличавал със здрави морални устои и вежливост, се уединявал, когато е необходимо, в облицован с черно кадифе “тоалетен саркофаг”, посядал на обвит пак в черно кадифе тоалетен стол  и решавал държавните дела. Не е известно колко кадифе е било необходимо  за обзавеждане на специалната стая, но се знае, че са били използвани над 2000 златни гвоздея. Като за монарх. Кралят Слънце (Луи XIV), блюстител и въплъщение на галантността и вежливоста, напротив,  довел своя тоалетен ритуал до шокиращ абсурд. Той намирал за твърде невежливо да се прекъсва разговор заради посещение на „стаичката за отдих”. Нерядко, за ужас на посетителите си, той беседвал с тях, седейки без свян на кралския стол за нужди. Това е крал! Кралете могат всичко!

Въобще, цялата човешка санитарно-техническа и тоалетна история е занимателна, но и малко известна. А това е жалко, защото по нея може да се проследи не само възходът на цивилизацията, но и състоянието на нещата във всеки отрязък от време. Неслучайно император Веспасиан, същият, който въвел налог върху обществените тоалетни  и на когото трябва да сме благодарни за фразата “парите не миришат”, казал, че от системата на обществените тоалетни може да се съди и за степента  на развитие на обществото. В този смисъл можем да считаме себе си за нация доста западнала и жалка.


Тоалетен камък от Йерусалим

Най-ранните тоалетни или техни подобия са открити в долината на Инд и се отнасят към третото хилядолетие преди Христа. Египтяните, признати майстори водопроводчици от древността,  са имали тоалетни още преди 2500 години. И то не само за живите, но и за мъртвите. Макар и примитивни от наша гледна точка, все пак те са имали системи за течаща вода, каменни седалки и механизъм за изхвърляне на отпадъците в подобие на канализация. Естествените човешки отпадъци се изхвърляли направо в Нил или в пясъците на пустинята. Слава богу, че в Египет и до днес има по много и от Нил, и от пясъците на Сахара.

На остров Крит пък археолозите са открили остатъци от тоалетни системи, където  се облекчавали още жителите на Минойската цивилизация. Критските инженери са създали доста ефективна канализационна система. За почистване са  използвали дъждовна вода от покривите и дворовете на постройките, събирана чрез глинени тръби. В средновековна Европа пък обичайна практика било да има отделни места за малката и голямата работа. Урината се събирала доста усърдно, защото се считало, че тя има изключително изпиращо действие. Амонячните изпарения помагат да се почистват дрехите от мазни и кървави петна. А като се има предвид че както дамите, така и кавалерите по традиция не се къпели с месеци, може да се разбере защо култът към урината е бил така голям. Но останалите продукти на човешкия живот се изхвърляли директно в околностите на домовете. А каква по-добра защита за средновековните замъци от пълните с екскременти ровове пред крепостните стени? Може да се каже, че биологичните оръжия са изнамерени точно в онези времена. Какво по-страшно оръжие от минирано с бактерии поле, смъртоносна супа от всевъзможни микроби - дизентерия, холера и някои още по-страшни?


Римска публична баня

Ще е невярно да се каже, че никой в Европа не е обръщал внимание на пълната липса на санитарно-хигиенни навици. Имало е широка дискусия по това как и къде да се върши работата. Първият от всички известни персонални нужници е изработен от сър Джон Харингтън през 1595 г. за нуждите на кралицата на Британия Елизабет I. (Тя, между другото, се гордеела с факта, че се миела веднъж месечно.) Нужникът представлявал “високотехнологичен” тоалетен стол, снабден с вода и  канал. Въпреки неоспоримите си заслуги, сър Джон не успял да стигне до висок ранг в двора, а станал за посмешище. Започнали да го наричат “главният кралски тоалетен работник”. За съжаление, на човечеството доста често му се е случвало да се подиграва с генииите си.

Трябвало да минат още 200 години, докато идеята на сър Джон достигне до масите. Тя завладяла англичанина Джоузеф Брама, който изобретил и патентовал версия на същата тази тоалетна, която ние и днес ползваме. Това станало през 1778 г. Патентът включвал клекало, резервоар за вода и два клапана - единият за изливане на  водата, а другият, отдолу, за изхвърляне на събраното. Оказва се, че един от агрегатите на Брама стои и до днес в непроменен вид в Палатата на лордовете на английския парламент. Работещ екземпляр! Всичко това било прекрасно, но нечистотиите, както и преди, се изхвърляли директно в реките. Последствията едва ли са били градове, ухаещи на майски рози и юнски липи. По този повод през 1859 г. в Лондон се наложило да прекратят заседание на парламента, чието здание се намирало на брега на Темза. Достопочтените депутати просто не могли да понесат зловонието, носещо се от великата река. Две години по-късно от тиф починал съпругът на кралица Виктория - Алберт. Тогавашната епидемия покосила няколко хиляди лондончани, преди британците да се сетят, че там, откъдето се черпи питейната вода, не трябва да се изхвърля “човешката вода”. През 1880 г. се случило още едно знаменателно тоалетно събитие. Родила се перфорираната тоалетна хартия. Патентът и производството ѝ принадлежат на “Британската компания за перфорирана хартия”.

 

Но още много “вода” е трябвало да изтече, докато се стигне до космическите успехи на съвременните канализационно-тоалетни съоръжения.  Днес “стаичките за почивка” са във всеки дом. Има преносими, химически, за употреба в автомобил, за яхти и лодки.  Тоалетните пеят, мият, сушат, работят като терапевти, педиатри, гинеколози.  Вече има дори дамски писоар, който спасява жените от дългото чакане пред вратите на обществените тоалетни.  Какво ли не са измислили хората в нужда. А тя е ежедневна.…

Галерия

3581 | 12 мар 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате