Приказки от забравения Северозапад – част втора

17 дек 2012

Сега, ако кажа, че Чипровци е сгушено в прегръдките на планината, ще е абсолютно тъпо клише, но то си е точно така.

Не знам с какво толкова ни грабна още от първия път, та вече шест години ходим поне 1-2 пъти годишно. Малко градче, няма разни архитектурни паметници или особени забележителности, но е от местата, на които можеш да заредиш батериите – с други думи, има много благоприятен геомагнитен фон. Там се наспиваме страхотно и се събуждаме, пълни с енергия. Не че е много за хвалба, но дори да сме препили, на сутринта нищо ни няма (което си е една много добра препоръка за туристическа дестинация).
 

Историческа справка: селището е възникнало още по тракийско време, оттогава датира и рудодобивът по тези земи – на мед, олово, злато, сребро и желязо. Даже името “Чипровци” идва от латинското наименование на медта – cuprum. Край Огоста още могат да се видят огромни каменни грамади, струпани с цел промиване на златоносен пясък. Впрочем, треската за злато никога не е напускала чипровчани – иманярството е много популярно хоби и днес.
През 13-14 в. тук се заселили саксонски рудари, а след падането на България под Османско робство - и голяма част от оцелялата аристокрация. Можете да си представите каква интересна смесица от гени се е получила – има доста светли, синеоки хора, някои от тях все още с германски черти. Това влияние си личи и в местната архитектура.


 

През епохата на ранното Възраждане Чипровци процъфтява като голям златарски, търговски и книжовен център, но след бруталното потушаване на Чипровското въстание през 1688 г. градът никога повече не успява да възвърне миналото си благосъстояние и разцвет.
Днес Чипровци е сполетяно от съдбата на повечето градове в Северозападна България – обезлюдяване и забрава.
Какво може да се види в Чипровци? Пиша с уговорката, че се спирам на нещата, които на мен лично ми харесват. Няма да описвам музея, останките от католическата църква и Катеринината къща – не че те не ми харесват, просто всеки турист така или иначе ще ги види.
На мен първият път ми направиха впечатление две неща. Едното са козите, които всяка сутрин се извеждат на паша и “минират” тротоарите с барабонки. Не е много приятно да ги настъпиш, но пък ми харесва да се събуждам от мелодично подрънкване на звънци сутрин, настройва ме пасторално и идилично.


 

Другото нещо са каменните оброчни кръстове, които са навсякъде – край града, из града, по улици и тротоари. Не съм срещала другаде такива, създават много особено усещане за нещо древно. Същевременно все още традицията се спазва и на определени празници кръстовете се окичват с цветя, палят им се свещи, прави се курбан и т.н. Това си е запазена марка на Чипровци и мисля, че го няма другаде в България.


 

Гушовският манастир (по-точно останките от него) се намира на възвишение извън града, откриващо страхотни гледки. Църквата е вкопана в земята, а на върха има отново каменен кръст. Според легендата всяка година на 6 септември хората  се събирали при манастира, а от планината слизал елен, наречен гушовец – заради бялото петно на гърдите му. Почивал си, пиел вода, а след това се оставял да бъде принесен в жертва. Веднъж обаче хората избързали и го заклали, преди да е пил вода. Оттогава елен не се е появявал.


 


И досега всяка година на 6 септември чипровчани се събират там и правят курбан. Последните години се провежда и състезание по планинско колоездене. А на мен най-много ми харесва тази... инсталация, да го наречем, с чипровски килими.


 

Най-хубавото в Чипровци обаче си остава природата. Ходила съм по всяко време на годината и не мога да кажа кога най-много ми харесва. Всички сезони са ясно изразени, с цялата им присъща пищност.

Е, понякога се случват аномалии като сняг на 31 май, но какво пък, то си е част от атракцията...



 

3814 | 17 дек 2012

Facebook коментари

Добави коментар

1 коментар

  • 2012 12 19 #1
    sote-full  Фиркенщайн 

    Сякаш виждам другото лице на България.. сякаш времето е спряло.
    Такива гледки пълнят душата ми..

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате