Парченце от ботаническата градина на Балчик

19 авг 2013
Снимка: Манол Дончев

След като месец и половина по-рано бях посетил откриването на изложбата „Слънчеви послания“, разказваща през погледа на четирима художници за атмосферата на ботаническата градина в Балчик, не можех да пропусна възможността лично да посетя мястото. Исках сам да бъда свидетел на играта на светлини и форми, на хармонията между архитектура и растителност, за които те разказваха.

Не се оказа толкова лесна работа. Университетската ботаническа градина при двореца в Балчик се простира на достатъчно голяма площ, за да отнеме половин ден на обикалящия и съзерцаващ човек. А за онзи, който иска да причака подходящи светлинни условия за създаване на картина от определена гледна точка и на определена локация, задачата е още по-сложна. Необходимо е отново и отново да влизаш, търсиш, чакаш.


Аз, като по правило, нямах толкова време. Пристигнал два часа преди залеза, което първоначално ми се струваше немалко, успях на практика да премина почти на бегом през повечето сектори на градината и да поспра за някоя бърза снимчица тук или там. Преминавах, лутайки се, ту през широки алеи, ту през тесни пътечки или по стълби между каменни стени, обрасли със зеленина, ту покрай орнаментирани метални врати... На места се чувствах като в лабиринт, само дето, за щастие, всеки край бе отворен нанякъде и успявах да премина в долу-горе желаната посока.


Впечатленията, които съм в състояние да предам с думи или снимки, обаче остават нещо като разрез на цялото. Като едно парченце от градината, така че ако тя беше торта, бихте изградили представа за вкуса на всички останали парченца. Представете си, че лапате бързешката, за да не остане нещо недоизядено, а в същото време някой ви привиква далеч от масата, далеч от десерта. А сега си представете, че имате времето да се насладите на всяка хапка или поне на една – първата или последната – няма значение.
Е, аз имах един и само един такъв момент. Онзи, в който заставаш за няколко мига в покой, поемаш глътка въздух, обръщаш се на всички страни и оставяш всички сетива да попиват обкръжаващото. Бях поседнал на пейка, вдишвайки любимия ми аромат на мента – тази, растящата точно пред мен и издигнала се високо, за да служи като частичен параван на разхождащата се на някакво разстояние отзад двойка. Дотук с почивката! Напред към останалата част от градината, преди съвсем да е мръкнало!

2347 | 19 авг 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате