Фоторазказ от Букурещ в трето лице

27 авг 2013
Снимка: Манол Дончев

В редките случаи, когато ми предстои да снимам туристическа фотография, си задавам следния въпрос: как да разнообразя нещата и да не попадам в клопката на баналното? Този път провидението бе решило задачата вместо мен.

Бях пристигнал в Букурещ заедно с и по инициатива на момичето, което тук наричам Силвия. Нейната енергичност бе напълно достатъчна за двама. Освен това не правеше никакви опити да се скрие от обектива. Ако способността да се забавляваш и да се държиш спокойно пред камера е привилегия на малките деца, то тя бе като много малко дете. Не можех да пренебрегна този подарък.


Още по време на първите ми опити за снимки през този ден се оформи идеята да създам цяла серия, в която аз наблюдавам как тя наблюдава града. Т.е. в снимките да присъства постоянно друго лице, което вижда приблизително същото, което и за мен е заден план на кадъра. Все едно следвах Силвия през Букурещ.
За един ден успяхме да поразгледаме централната част на града, с малко отдих по паркове и градинки, но без да влизаме в сгради като музеи, галерии или църкви. Запознахме се с външния облик на мястото. Впечатление ми направиха големите открити пространства, широките булеварди и размахът, с който са издигани обществените сгради. Тук нямам предвид само сградата на парламента, която е пословична с това си качество – огромна крепост дори за глобалните стандарти. Но в крайна сметка не бих могъл да съдя кое какъв смисъл има, тъй като не познавам историята на града. Не съм наясно кое в какъв период е строено. По всяка вероятност изсечени в камъните надписи биха ми подсказали това, но, както обикновено, на първо време се ограничавах до възприемане на общата картина.


А в нея сякаш имаше много малко паркове. Освен периферния парк край парламента посетихме още един в самия център. Беше приятен и разнообразен, това трябва да му се признае.
Твърде малко време ни остана за опознаване на така наречения Стар град – онзи с тесните павирани улички за пешеходци, обрамчени с кафенета и заслонени от високи, орнаментирани фасади, някои рушащи се, други в реставрация, трети наскоро обрисувани, за да допълват атмосферата на мястото. По вече изгубената ни градска карта бяхме запомнили, че и там има какво още да се види – площадчета, църкви, други постройки… Но като в другите подобни случаи можех само да си кажа, че и това ще стане. Другия път.

2165 | 27 авг 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате