Хайде на почивка!

04 сеп 2013

Лято, ваканция, море. Връзката е толкова естествена, че няма как да не се съобразим с клишето и да отпрашим далеч от красивия ни, но по августовски скучен град в търсене на скъпи коктейли, изгаряния първа степен и изобщо място, където бързо и качествено да се отървем от спестяванията си.

Планове нашето семейство не прави, просто решаваме и тръгваме.

Естествено, резервираме стая на морето и една в семейно хотелче в Крушуна – селото, прочуло се с водопадите наблизо. Именно то е първата ни спирка.
Натоварваме багажа и наследника – кандидат-тийнейджър – и потегляме с мръсна газ. Е, мръсна, мръсна – колко да е мръсна, като каката на GPS-а стриктно ни предупреждава да не превишаваме позволената скорост. Благодарение на нея не се загубваме из Левски (пази багажа!) и разни забутани селца, където почти не се срещат указателни табели. Нищо, де. Ваканция е! Нали стигнахме.

И тук, скъпи мои кандидат-планинари, първата изненада. Насред туристическия сезон селото е разкопано. Цялото! Сменят канализация хората. Похвално, само дето до хотела не може да се стигне. Буквално! Отникъде! Хотелчето е заобиколено от прокопани ями досущ като стар английски замък. На единствената улица без дупка гордо са паркирали багер и камион, а собствениците им пият бира под една сенчица и категорично отказват да сe помръднат, за да помогнат на нещастните нас. След 15-минутните преговори мъжът ми е шокиран. Аз – практична. Излизам, пускам малко блондински чар и единият байно се смилява. Измества камиона, колкото да се провре колата ни, и категорично заявява, че ако искаме да си ходим скоро, няма да стане. Не искаме. Слава Богу!
Настаняваме се в хотелчето, което се оказва доста приятно – с изцяло реновирани стаи и красиво дворче. За 30 лева на вечер си е ОК. Домакинята ни показва хладилник и кухня, където можем да си сготвим вечеря.
– А, не! – заявяваме уверено ние. – Ние не обичаме да готвим на почивка. Ще ядем навън.
Жената смутено казва, че няма голям избор на ресторанти тук, но мъжът ми е подготвен – вече е забелязал селската кръчма и скарата ѝ, а селските кръчми и селските скари за него са екзотично преживяване, което никога не си спестява. Е, какво пък. Една вечер на селски кюфтета и бира може да бъде разказвана месеци наред на ърбън компаниите.

Следващата спирка – водопадите.

Прескачаме няколко рова и, заредени с дух на планинари, поемаме към едно от най-красивите места в България. Крушунските водопади са прекрасни! Не мога да повярвам, че години наред са били познати само на местните. И защо, по дяволите, не си беше останало така? Мръсотия, боклуци, изподраскани беседки, сергийки с кич и крещящи туристи. Правим се, че не забелязваме разхвърляните по брега бутилки и кадрираме снимките така, че да не се виждат. След 4-часова разходка решаваме да отдъхнем на едно от двете заведения там. Критериите ни са силно занижени. Не сме в „Хилтън“, все пак, а и детето е гладно. Поръчваме класиката – пържени картофи, бира и ко̀ла за наследника. Скромно, но нали ще вечеряме в селската кръчма. Сервират ни в пластмасови чаши и чинии и с пластмасови вилици. Нищо, не ни е проблем. Но да си знаете – в Крушуна голямата наливна бира няма 400 милилитра, а порцията картофи ще се види малка и за анорексичен модел. Цените са като за туристи – сещате се. Затова пък „бързо обслужване“ е непознато понятие тук. Залъгваме глада и се точим на селските пържоли в центъра. Часът е почти 18. Бърз душ и сме готови да се запознаем с местните.
 

Селската кръчма ли казах?

Ми тя не работи. Не работят и двете заведения, край които минахме, нито магазинът в центъра. Нищо не работи! Селото е пусто като след бомбардировка, а синът ми е гладен. Сещам се за 3-те пакета солети в колата и решавам да мина с номера: „колко е забавно и как ще се смеем след време“. Не минава. За щастие минаха двама младежи с бири. Сигурен знак, че някъде има отворен магазин. Е, не пращи от стока, но има домати и пакетирана скара, които спасяват вечерята. Все пак ще ползваме кухнята на хотела. Вечерта в дворчето се запознаваме с други заблудени туристи – приятно семейство от Варна, които са тук от 3 дни. След първата „гладна“ вечер са подходили кардинално и заредили хладилника от близкия град. Ние обаче нямаме намерение да векуваме тук. Утре поемаме към морето. Сещате се, че кафето сутринта е от тях. Хотелът не предлага такива екстри.

Тръгваме си от Крушуна със смесени чувства. Не съжаляваме, че дойдохме, наистина ни хареса. Но липсата на инициативност у местните и елементарни туристически удобства едва ли ще ни накарат да се върнем.
Затова пък морето ни чака! Но за него – следващия път.

 

Един различен разказ за Крушуна

Галерия

1534 | 04 сеп 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате