Спасовден

13 юни 2012

Днес е 13 юни, четвъртък, и според християнският календар е Възнесение Господне или просто Спасовден. Какъв е този ден, защо се празнува, какво точно се празнува, как се празнува и откъде идва изразът „Те ти, булка, Спасовден“ – четете по-надолу.

Малко от Новия завет

Макар че днес основно го свързваме с боядисани яйца, вкусни козунаци и почивни дни, всички знаем, че празнуването на великия ден – Великден, започва от отбелязването на възкръсването на Христос. Не много от нас обаче са наясно с продължението на историята, която не свършва до тук – според Новия завет Исус Христос останал на Земята 40 дни след възкресението си, с цел да довърши посвещаването на учениците си в своето учение. Точно 40-ят ден след неговото Възкресение – Великден, е моментът, в който той си отива от Земята и се възкачва на небето. Затова Църквата нарича този ден Възнесение Господне, което се смята за край на Христовия път на Земята, и започва да го отбелязва всяка година винаги в четвъртък, 40 дни след Великден. Покрай „прибирането“ на Христос българите вярват и че на днешния ден се прибират на небето душите на всички покойници, които са били на свобода от Велики четвъртък. Затова и в съботата след Спасовден се отбелязва Черешова задушница.

Личен празник - имен ден -

днес имат всички, които носят имената Спас, Спаска, Спасена, Спасимира. Всъщност, по християнския календар денят се нарича Възнесение Господне, но тъй като възнесението на Христос се възприемало от народа като човешкото спасение, от думата „спасение“ дошло и народното название „Спасовден“ – денят на спасението.

Професионален празник

днес отбелязват всички, които работят като хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В традиционните католически държави празникът дори е официален почивен ден.

Микс от символики, поверия, традиции и обреди

Естествено, въображението и фантазията на българите не са могли да оставят Спасовден да „се размине“ просто с историята от Новия завет. Нашият фолклор е обвил в мистика и загадка днешния ден, правейки го специално време за посещения на нечовешки същества. Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден при хората идват самодиви. Те се наричат „русалийки“ или „русалии“ и в съзнанието на народа представляват свръхестествени женски същества, които могат да лекуват всякакви болести. Затова нощта срещу Спасовден се приема за лечебна. Тъй като русалийките обичали да се кичат с растението росен – лековито, но и отровно, болните берели росен и лягали до цветето, а до главата си поставяли някакъв дар за лечителките, които се надявали да ги споходят през нощта. Обичаят „ходене на росен“ е все още разпространен из някои краища на България. Извършва се в деня преди Спасовден и представлява ходене на болните хора до място в гората, където расте растението росен. Носят се и различни предмети, които се закачат по клоните като дарове за русалийките.

Лек срещу безплодие

Ако изтупаме от дебелия слой прах, насъбран през годините, книгите, запечатали българския фолклор, наизлизат още много интересни вярвания. Най-любопитно е народното схващане, че само в нощта срещу Спасовден бездетните жени могат да се излекуват от безплодието,  при това по особено интересен начин – чрез извънбрачно сексуално преживяване. Намесено е отново растението росен, под което в нощта преди Спасовден, бездетната жена трябва да преспи с мъж, който не е законният ѝ съпруг и с когото няма някаква кръвна връзка. Преди това двамата трябва да поставят върху червен месал пита, варена кокошка и вино, да хапнат, пийнат и след това да правят любов. Традицията повелява след акта любовниците да легнат под смятаното за магическо самодивско растение росен и да мълчат, а малко преди да пропеят първите петли да хукнат към селото, без да се обръщат назад – по този начин безплодието оставало под росена. Българите също така вярвали силно, че ако жената зачене от този акт, това е нещо магично и не се счита за изневяра. По този начин народът лекувал безплодие, използвайки извънбрачния секс като терапия. Нямаме обаче статистика относно това доколко е бил успешен този метод. Всички, на които това им се струва много аморално, следва да наблегнат на факта, че народът е „позволил“ прелюбодеянието само на този ден и при това – със специална лечебна, а не развлекателна цел. Цялата вложена символика препраща към извършването на едно наистина мистично действие, подпомогнато допълнително от лечебното растение росен (което народната медицина използва за гинекологични проблеми при жените), както и от присъствието на русалиите.

 „Те ти, булка, Спасовден!“

Много хора в днешно време използват този израз от българския фолклор, но надали някой има реална представа откъде произхожда. Всъщност теориите са няколко. Фразата означава неочакваност, изненада, внезапно събитие. Първата теория е, че възниква покрай игрите и веселбите, случвали се на мегдана на този ден – тогава хората казвали на младите булки – „Те ти, булка, Спасовден!“.

Втората теория произлиза от една история за двама млади влюбени, които се венчали на Великден, но трябвало да не си лягат заедно в продължение на 40 дни – до Спасовден. Младата булка, явно доста нетърпелива, всяка сутрин питала своя свекър: „Тате, днес ли е Спасовден?“ и на сутринта на 40-тия ден, свекърът ѝ казал: „Те ти, булка, Спасовден!“.

Трети смятат, че именно покрай „изненадващото“ магично зачеване на някои бездетни жени след ритуала на Спасовден е произлязъл и изразът „Те ти, булка, Спасовден!“.

Най-правдоподобна обаче е теорията, според която той произлиза от края на българска еротична народна приказка. Тя е малко известна, заради смущаващия си характер, но благодарение на сборника „Фолклорен еротикон“, съставен от Флорентина Бадаланова и събрал в себе си еротичните български народни приказки, научаваме дори за няколко нейни версии. Във всичките разновидности изразът „Те ти, булка, Спасовден“ е краят на историята. Самоналагаме си цензура обаче и няма да публикуваме цялата история, но който е достатъчно любопитен може да я намери във "Фолклорния еротикон", а и в интернет пространството.

Честит празник на всички хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари!

Честит имен ден на Спас, Спаска, Спасена, Спасимира!

2199 | 13 юни 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате