Тирамису

21 май 2013
Снимка: foter.com

Сладкишът „Тирамису“ е част от класическата италианска кухня, както спагетите и пицата. Първата порция от този прочут десерт е била приготвена в Северна Италия в края на XVII век съвсем случайно. Тосканският ерцхерцог Козимо III де Медичи, известен любител на сладкишите, решил внезапно да посети съседния град Сиена. Местните готвачи, в желанието си да угодят на височайшия гост, проявили фантазията си и приготвили съвършено ново блюдо, което нарекли zuppa del duca (супата на херцога). Тя толкова много се харесала на владетеля, че той изял всичко до последната лъжичка, а рецептата отнесъл със себе си във Флоренция, защото не можел да си представи по-нататъшния си живот без това лакомство. Благодарение на мъдрото управление на династията Медичи, в края на XVII век Флоренция се била превърнала в център на изкуствата и там се стичали художници, скулптури и поети от цяла Италия. Те оценили по достойнство произведението на сиенските сладкари, черпейки от него творчески сили за създаването на безсмъртните си шедьоври.

От Флоренция „супата на херцога“ прескочила в Тревизо, а оттам – във Венеция. Златокъдрите венециански куртизанки бързо надушили в какво се крие прелестта на този висококалоричен десерт и започнали да го употребяват преди най-отговорните си срещи. Опитните жрици на любовта твърдели, че „супата на херцога“ не само подобрява настроението, но и притежава възбуждащи свойства (т.е. била използвана като виагра). И точно те дават новото, окончателно название на този десерт – tirami sù, което в превод от италиански означава „ободри ме, вдигни ме на крака“ (в по-благоприличния си вариант).

Според друга история истинското си име сладкишът получил във Венеция, където попаднал благодарение на вездесъщите венециански търговци. Има и други, много по-скучни версии. Някои скептици твърдят, че в старинните италиански рецепти няма нищо, което да наподобява „Тирамису“, което означава, че то е измислено съвсем неотдавна и само е замаскирано като историческо традиционно блюдо с рекламна цел.

През 2006 година вестник Baltimore Sun публикува интервю със сладкаря Карминантонио Ианаконе (Carminantonio Iannaccone), който твърди, че именно той е измислил десерта и години наред го е приготвял в пекарните на град Тревизо.

В наши дни това лакомство е прочуто в целия свят, но трудно може да се опита в оригиналния си вариант извън слънчева Италия. Ако в магазина видите кръгла торта с името „Тирамису“, можете да бъдете напълно сигурни, че това не е истинско „Тирамису“.

Тайната се крие в това, че в състава му влиза свежото сирене „Маскарпоне“ (Mascarpone), което се произвежда само на Апенинския полуостров и по-точно – в Ломбардия. Още Петрарка, Данте и Д’Анунцио са се възхищавали на ломбардските пейзажи, по чиито изумруденозелени ливади пасат добре угоени крави, от чието мляко се получава висококачествена сметана, а от нея – уникалното сирене (с 55% масленост). Името му произлиза от думата mascherpa, която означава „извара“ на ломбардски диалект. Ако другите сирена се произвеждат от мляко, то „Маскарпоне“ е продукт от преработката на сметана, която му придава тънък аромат, нежен, неповторим вкус и значителен калориен заряд.

Другият, не по-малко важен компонент на „Тирамису“ са бишкотите „Савоярди“ (Savoiardi). Някои готвачи използват тортени блатове, но вкусът вече не е същият.  

Квинтесенцията на цялото това вълшебство е виното „Марсала“ (Marsala wine), което често се използва в сладкарството, наред с рома, коняка и ликьорите. Затова често го наричат „кулинарното вино“. То започва да се произвежда през 1773 г. в околностите на град Марсала, Сицилия. Средиземноморската ескадра на адмирал Нелсон пленила кораб с това непознато дотогава вино, което толкова много се харесало на моряците (и на самия адмирал), че те горещо го рекламирали в своята родина. Днес „Марсала“ има сертификат DOC, което означава, че качеството на прочутото вино не подлежи на съмнение. При производството му се използват различни добавки, които му придават вкус на банан, портокал, мандарина или кафе.

И така, навярно вече разбрахте защо е трудно да се приготви класическо „Тирамису“ в домашни условия. Но нищо не пречи да се опитаме да наподобим вкуса на прословутия десерт с подръчни средства. „Маскарпоне“ може да се замени със сметана, сирене „Крема“ или високомаслена извара. Виното „Марсала“ – с коняк, ром или ликьор „Амарето“, а „Савоярди“ – с някакъв друг вид бишкоти. Този десерт не се пече, а само се охлажда в хладилника, което го прави много лесен дори и за съвсем начинаещите кулинари, които спокойно могат да зашеметят гостите си с този шедьовър на сладкарското изкуство.

 

Рецепта за „Тирамису“ от град Тревизо (за 6 порции)

Продукти:

  • 4 жълтъка
  • 3/4 ч.ч. захар
  • 500 грама „Маскарпоне“
  • Бишкоти „Савоярди“ (над 20 броя)
  • 2 ч.ч. силно еспресо (изстудено)
  • 180 мл „Марсала“
  • Какао на прах

Приготовление:

Разбийте жълтъците, добавете захарта и продължете да биете до бледожълт цвят. Добавете сиренето „Маскарпоне“ и бавно и внимателно го смесете с жълтъците.

Налейте кафето и виното в подходяща купа. Потопете една по една бишкотите в сместа, но бързо, за да не се разпаднат, и ги наредете на дъното на дълбок съд (за предпочитане стъклен). Покрийте с половината от крема. Поръсете с какао. Повторете с още по един слой бишкоти и крем, но без да ръсите какао отгоре (ще го добавите преди сервиране).

Покрийте съда с фолио и го приберете в хладилник, където трябва да престои минимум 2 часа, а още по-добре – до другия ден.
Преди сервиране извадете съда с десерта, отстранете фолиото, поръсете с плътен слой какао и сервирайте.

Снимка: Foter.com

Добър апетит!

5739 | 21 май 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате