Разногласия между родителите във възпитанието на детето

Няма да стане така. Не само детето, но и бащата
явно те тормози и това създава допълнително напрежение в теб и не можеш да се “събереш” Много е грешно бащата така да е винаги най-добрия, да не поставя никакви граници, а ти да се бориш в собствения си дом да възпиташ човек. Бащата трябва да заеме своята роля. Не само да утешава и възнаграждава, но и да покаже ясно, че всяко действие има последствия. Възпитанието на дете е и сблъсък на характери и ако ти не се чувстваш сигурна в правотата си, детето ще го използва и ще се налага до последно.

Рядко коментирам в тези теми, но не можах да се въздържа. Чела съм ви и другите теми и не мога да повярвам, ако тов, което сте писали е истина, че сте се събрали с бащата на детето. Бяхте споменала, че сте самостоятелна и че се справяте, защо си прибрахте основния проблем отново вкъщи? Че той може нарочно ей така да си ви саботира и да ви прави на контра за отглеждането на детето.
Отделно от това, съжалявам, но изхвърляне на храна, удряне и истерии за мен са неприемливи и никакви спокойни разговори не са опция. Ще става много по- зле и накрая ще се чудите “ къде сгреших” , като стане само още малко по- голямо.
Моето дете също си живее доста царски, но им УВАЖЕНИЕ към възрастните вкъщи и не се държи като “ хванато от гората” , непризнавайки майка си за никакъв авторитет. Тук и таткото много се включи, защото когато детето също пробваше да удря, бащата взе строга позиция и всичко приключи много бързо.

Пожелавам ви успех и търпение, защото ще ви е необходимо. Моето лично мнение е , че пак ще се стигне до неизбежна раздяла , но не и преди таткото да е нанесъл поражения в отглеждането.

Преместване с нов град, нов дом, изцяло нова среда е доста голям стрес за възрастен, какво остава за дете. Не знам защо този фактор не го имате предвид. Режим детето няма, което е една основна предпоставка за превъзбуденост и истерии. Въобще не смятам, че бащата е проблем номер 1, а само някаква брънка от всичко.
Първо, наместете ежедневието, детето да става около 8, да ляга да спи към 13:30 и вечер в леглото до 21ч. Надявам се под ресторанти имате предвид не вечер до сред нощите. Ако изкарате няколко поредни дни с нормални часове за лягане, ще видите разлика. Детски кътове ако са пълни с деца е по-скоро превъзбуда. Игри навън, някакви нормални тихи занимания преди сън. Какво означава храна като нашата, готвено ли е, тип пици и бърза храна ли е? Много сладко и пържено също са враг на пълноценния сън. Вие сте го нагодили към вашия ритъм, а трябва да е обратното. Проблем номер 1 ви е липсата на рутина и правила. Той не живее царски, а в хаос. Тук си концентрирайте усилията.

Бащата умишлено поощрява лошото поведение на детето.
Режимът е точно обратно на обичайния за едно дете.
Двете неща поотделно биха били проблем, а тук е накуп.
Трудно ми е дори да дам съвет,защото с цел оправяне на второто - трябва абсолютно единомислие по първото, а аз единствено виждам умишлен саботаж, сякаш бащата пробва границите на майката, ползвайки детето като средство, но контрата е у детето основно.

Не съдете строго без да сте там, не всички дечица на почти 3 са умни и разумни и с едно казване схващат. Тук имаме момче, пък и с говорни дефицити. И за мен много неща са дори ужасни в отглеждането на собственото ми дете, но толкова му е капацитета. Радвайте се, че имате умно и разумно момиченце, най-вероятно. На майката вече й е достатъчно тегаво, за да сипвате още критики.

mariamp28 хубаво е, че сподели с риск да започнат да ти размахват пръст.
Да, действително ежедневието на детето не е най-доброто за едно дете, особено такова, нуждаещо се от повече работа с него. Предполагам, че бащата ще работи на морето или някой от вас е родом от там и за това ще прекарате лятото там.
В това ежедневие няма нищо рутинно, нищо повтарящо се и е нормално дете до се изнерви. На тази възраст рутината и повтарящите се действия дават спокойствие и сигурност на детето. То знае кое след кое следва и може да очаква и дори “планира” наближаващото. Децата нямат ориентация за време. Те не знаят, че сега е 14 часа и е време за сън, но те прекрасно се ориентират по това, че щом обядвам, после четем книжка и аз спя. Именно за това, когато детето е на ясла или градина родителите трябва да му казват “когато обядваш, после ще спиш и след като се събудиш ще поиграеш и ние ще те вземем”. Детето знае кой момент да очаква. В твоя случай детето не знае какво ще му поднесе деня, кога ще му се развали най-хубавата игра, в кой ресторант или кафе ще е. Какво прави той там? Тича между масите, играе в детския кът или го карате да стои мирен на стола? Не съм от хората, които смятат, че мястото на малкото дете е с майка му в парка или вкъщи. Напротив! Твърдо вярвам, че за малките деца е социализация да отидат на ресторант или кафе с родителите, но това е семеен обяд или вечеря, на която всички се хранят, то се учи как се държим в ресторант, успява да издържи няколко часа и се прибира. Ежедневното ходете по ресторанти не е нито за детето, нито за възрастния нещо невероятно добро. Предполагам, че и храненето го правите там или греша?
Да прекарате лятото на морето според мен е супер и не мисля, че местенето е такъв огромен шок. Моят съвет е обаче да подходиш разумно, да положиш усилия и да промениш деня. Живяла съм на морето и мога да ти дам пример как преминаваше денят на тази възраст. Ставаме около 8 и и излизаме на площадка до морето или в парк. Не пластмасов детски кът, а открита площадка. Там детето играе на воля с други деца, а аз общувам с майките. Около 10 яде някаква малка закуска, която нося: плод, баничка, нещо домашно. След това малко след 11 (зависи колко е горещ деня) тръгваме към къщи. Там детето обядва. Измиваме се и освежаваме. Играем някакви тихи спокойни игри, четем книжка. Заспива. След като стане се приготвяме и излизаме отново. Закусва навън. Играем до около 19 часа и се прибираме. Вечеря, тоалет, книжка сън по едно и също време.
Това не означава, че в някой ден не може да нарушите режима, да излезете вечерта на ресторант, да отидете на гости, да останете край морето - напротив! Провете го, но това е изключение, а не ежедневие. Познавам много родители, които смятат, че ако оставят детето да будува до 22 после  бързо ще заспи. Нито един от тях няма спокойно и уверено дете, а всички бяха нервни и преуморени деца, които родителите удобно наричаха инатливи.
Относно следобедния сън. Не мисля, че и голяма драма да не спи следобеден сън. Моето не спи от горе-долу същата възраст 2 г. 6-7 м. Следобедите обаче ги прекарваме на хладно и спокойно вкъщи. Използваме времето за рисувани, игри, четене на книжки, моделиране с пластилин … има милиони неща, които да правите и след това вечерен спокоен сън.
За да знаеш, че не пиша просто ей така, на приблизително тази възраст сменихме не град, а държава. Детето попадне в чуждоезична среда, тръгна на градина, където освен вода, храна, тоалетна, да брои малко и няколко цвята нищо друго не знаеше. В рамките на 3 месеца започна да говори и на чуждият език. Отново моят съвет е да подпомогнете проговарянето. Там където сте също има логопеди. Общуването с децата на неговата възраст също много ще му помогне. Детето се учи най-лесно от други деца. В теб е начина за промяна на поведението. Трябва да промениш комуникацията с детето, да отделяш много време и да промениш режима. Успех!

Децата са най-сигурни и спокойни, когато имат изградена рутина.
Казвам го като майка, минаваща за 5-ти път през етапите на превръщането на бебе в човек и като човек, който постоянно пътува и сменя средата, заедно с децата си.
Независимо къде сме и какво правим, има определени неща през деня, които са като закон за нас и се спазват от тодлъра (в момента е на 1,9 г.), през останалите деца, та до самите нас възрастните. Закуска, задачи (според възрастта и плана за деня - разходка/градина/училище/работа/игра/плаж и т.н.), обяд, почивка за тези у дома, после съответните дейности (като сутринта), вечеря, вечерна рутина и по стаите (кой какво ще прави там си е негова работа, стига да не пречи на другите).
Изкарваме много време в пътувания в страната и в чужбина и поне 2 месеца през лятото сме на морето, но правилата се спазват и това е.
Всичките ни 5 деца са били с различни нужди и различни характери, но тази сигурност на деня им е давала единствено спокойствие и увереност, независимо къде сме.

И най-важното е двамата родители да са на едно мнение. Да, с викове и насилие не се подобрява положението, но при извършване на нещо социално неприемливо от детето - следва забележка или наказание (според възрастта), а не успокоение или награда от единия или от двамата родители. Защото детето е малко и изхвърля храна, ок. Утре на улицата може да пребие човек или да счупи витрините на магазин в яда си и тогава няма да се размине с прегръдка от тате. Т.е. далеч по-добре е родителите да очертаят внимателно границите, а не после обществото да го научи по трудния начин.

Така е… аз по- скоро се шокирах, че се е събрала с бащата на детето, с оглед това, което е писала за него преди. И че явно той не само не и съдейства за възпитанието/ положителното развитие на детето, но и като
Че ли я саботира нарочно.

Само първия пост прочетох и няколко неща ми направиха впечатление - детето не говори на 2.8г. изпада в неконтролируеми истерии, проявява агресия. Ходили ли сте на психолог, логопед, психиатър? Изобщо някакъв специалист? Ако не, то вървете по най-бързия начин.

Ходили сме и на психолог, и на логопед. И двамата проблем не виждат. 5 пъти сме ходили. Ще проговори. Относно рутината - не мога да се съглася на 100 % с останалите. Имали сме дълги периоди преди това, в които рутината беше толкова убийствена. Всеки ден беше дежа вю на предишния в продължение на много месеци. Едно и също всеки ден, едни и същи места и занимания. Не смятам, че по онова време детето е било по-малко нервно, напротив.
Аз не мисля, че ходенето по ресторанти с малко дете е нещо лошо, защо човек трябва да се отказва от живота, който му е харесвал преди да роди и да се затвори вкъщи или само по паркове и площадки и да изкуква. Имам приятелки, с които не мога да се видя от няколко години откакто родиха.
Искам детето да се социализира и да има разнообразие в живота си, да посещава хубави места, красива природа.

Е, хем смяташ че има проблем, хем не го виждаш. Какво очакваш? Да, неразбирателство с другия родител ти е най големият, но всяко едно дете има нужда от рутина. И, съжалявам, ама човек, когато стане родител, малко или много му се променя ежедневието. Няма лошо да излизате с компания до късно, ама трябва да е изключение. Въобще не схващам как може да ви е приятно, или на компанията, с превъзбудено, ревящо дете???

Заведете го на УНГ, сина на приятелка се оказа че събира вода, от там му е намален слуха (не че не чува, а е намален!), след като изкараха водата почна постепенно да проговаря. На подобна възраст беше.

Режимът и рутината нямат нищо общо с ходенето на едни и същи места и с правенето на едно и също. Нито пък с площадките.
Рутината не пречи нито да ходите по ресторанти, нито да обиколите света. Единствено гарантира регулярна почивка на детето, за да не се превъзбужда и изнервя, което да рефлектира в поведението му.

Някъде да съм писала, че излизаме късно? До 6 вечерта сме си вкъщи винаги. Заядливият тон стана неизбежен в този форум. На 90% от майките има кой да им гледа децата, ако решат да излязат някъде с приятелки. Е, аз нямам здрави родители, които да ми гледат детето, но това не означава, че трябва да се загробя вкъщи  .
Относно рутината - има рутина на излизане по сходно време, която се спазва. Излиза се след закуска до ранния следобяд.
Нищо му няма на слуха на детето. Нещо друго?

След като нямаш проблеми, защо е темата?

Съжалявам, но не мога да ти повярвам, че си водила детето на логопед и той е казал за 2,8годишно "споко, ще проговори". На тази възраст трябва да има изречения вече и набор от около 250 думи. Логопед съм. Няма как колега да ви каже, че е нормално да не говори на тази възраст.