За "йогурт", "пачуърк", "френдове" и прочее изкълчвания на езика

The word is derived from Turkish yoğurt - това за йогурта.
Аз пък имам спомени, че във френски етимологичен речник е отбелязано, че е българска дума.  


Друго любимо ми е "арт".

"Тренчкот"  ....ако го наречеш шлифер сигурно няма да е толкова модерно .

Не виждам кое й е лошото на кръпкоделие, или мозайка например. Но айде, да кажем че "пачето човъркане" спада към "нови технологии, за които нямаме дума." Добре. Но кой ще ми обясни обаче френдове, систърки или фейс?

Колкото до йогУрта че била турска, ами какво от това? Толкова време сме му викали кисело мляко, и сега изведнъж защото била турска да му викаме йогУрт? И циганска да е, все тая, не променя нещата.

Виктория, това със списанието ме подсети - тази пролет си ходих до България и разлистих някакво великденско списание, и ми падна ченето. Такива елементарни думи, съществуващи на български, бяха "англифицирани" тотално. Да не говорим, че в българското великденско списание се мъдреше "великденският заек" и цялата тая работа с криенето на яйцата се пробутваше наред с рецептите за козунаци. Но това е вече друг вид копиране, там няма и да започвам да ровя...

Не, не е диалектизиране на чуждици, това си е думата за кисело мляко от време оно.

Хм, от турски значи е останала. Но все още не мога да разбера защо в останалата част на страната толкова дълго си му викаме кисело мляко, и сега изведнъж не угурт, ами йогурт. Знам защо - защото угурт звучи източно, а йогурт звучи западно 

Българската закваска е основната разлика между киселото мляко и йогурта, това са два различни млечни продукта.

съм happy ,топ (потник) и т.н.

йогурт всъщност не е кисело мляко,а дума за млечен продукт ,за мен лично си е чуждица,която няма нищо общо с българското кисело мляко...турската дума за кисело мляко мисля беше süzme

Тук е мястото на старичкия вече, но все така любим мой "хепанинг" и на любимата ми строителна фирма "Сизиф". Туй последното не е точно чуждопоклоничество, но е готинко.

Не не спада към новите технологии, а към стара, традиционна за някои страни техника на шиене. По тази причина казах, че смятам за необходимо да се използва оригиналното и име. Същото се отнася и за "икебана" например. "Японско клонкоцветоподреждане" по-добре ли ти звучи?

Каква е разликата? В закваската?
Току що провепих в Уикипедия и там пише, че на български йогурт е кисело мляко.

Прибавям и често споменавания напоследък импийчмънт.

Имах впредвид че е "нова" технология за България, защото явно досега не я е имало и дума си нямаме. Но както и да е, нали се съгласих вече?



Това не е вярно. И в киселото мляко, и в yogurt бактериите са Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus - една от двете или двете заедно. В много случаи са двете заедно и в двата продукта, така че не виждам каква е голямата разлика. Освен, разбира се, ако yogurt и йогурт не са едно и също нещо, което в днешно време е съвсем възможно.

Е да, но целият свят е тръгнал натам. Не е само при нас, при условие, че всичко модно и лъскаво идваше от Америка, любимия на куп народ "Секса и града" възпява Ню Йорк и модата там, компютърните игри породиха съвсем нов слой в езика и колкото да се ядосваме, геймърите по света чудесно се разбират, дори единият да е от Португалия, другият от Япония.

Забравяте основната функция на езика, а именно - средство за комуникация. И тъй като ставаме един свят, всеки според своите интереси, с чужденците вече може да говори като на свой отделен език и това е прекрасно.

Друг е проблемът, че след един сравнително къс период на масово образование и налагането на грамотност като висша цел за всеки човек, има тотално неприемане на тази идея от новите поколения. В момента навсякъде (не се изразявам фигуративно) има проблем с неграмотността сред младите под, бих казала, 25 годишни. Все по-малко грамотни и все по-малко желаещи да се развиват.

Но в крайна сметка, наистина ли трябва всички да са минали през едно и също обучение, за да се смятат за конкурентни членове на обществото? В целия свят имаше една мечта - всички да са интелектуалци и високо образовани, но това на практика противоречи на естественото разнообразие и ориентация. Не могат всички да са адвокати, някои просто биха си останали земеделци, ако не се заслепяваха от фалшивия блясък на града.

Или просто щяха да живеят в комфорт със себе си, а не да се смятат за вечни неудачници, само защото цял живот са водопроводчици, общи работници, метачи.

Това с високата грамотност е нож с две остриета и трябва да се внимава с него много. Мисля че всички дружно прекалиха от желание за по-добро развитие на обществото, а докараха повече неудовлетворение от всякога. Колко по-добре е човек просто де се чувства в хармония със себе си, а не непрестанно да осъзнава, че е достигнал лимита на своите възможности? Защото на това познанието също учи - да разпознаваш по белези.

И още една случка в този ред на мисли. Имам братовчед, който е изключителен млад учен със световно признание и един от най-образованите и интелектуални хора, които изобщо някога съм виждала. Та той един ден сподели, че познанието, образованието и културата на един човек могат да се отличат само в среда, в която и другите са поне някакво равнище, за да оценят, че е познавач на Бетховен или отличава експресионист от импресионист. А когато никой не чете и не се интересува от Фройд, Ницше или Толстой, неговото знание е просто ненужно, защото създава огромна пропаст в комуникацията между него и студентите, например, които обучава.

Не че някога ще се промени, винаги ще опитва да ги кара да мислят, но общата тенденция наистина е такава и напразно можем да опяваме, че развитието не ни харесва. Разбира се, че не ни харесва, не сме малоумни и ни е страх за децата. Но те ще се оправят и без нашите знания, това е съвсем сигурно.

Обожавам  пърформанс, лайфстайл, стайлинг, бодигард и подобните им. Пачуърк, наистина няма смисъл да се превежда. Йгурт-а независимо от закваската произхожда от България и ми се струва доста странно да използваме чуждата дума вместо българската.
Една приятелка беше уволнена с думите "Файла ти е дилийтед", а едни клиенти с одобрение ми казаха, че бюджета ми е "рийзънъбъл".   Комуникация ли- това е обикновена комплексарщина.

Точно така, все едно да превеждаш думата "баница" или "гювеч" на чужд език- това са автентични неща, които не е нужно да бъдат превеждани.

Новата ми любима българска дума е "импийчмънт". Как звучи само, брей.