Изплаках всичко вече... Душата ми е суха.
Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.
Ти как си горе, мамо?
Как да надникна в мрака?
След петдесет години баща ми те дочака.
В най-светлата му младост
го взе смъртта коварна,
но петдесет години ти му остана вярна.
И ето - ти си тръгна...
Защо така набързо?
Навреме ли?....
За майките изобщо няма възраст...
Така ли бе решила?... Да ни спестиш тревога.
И куфарчето с дрехите си стегнала, за Бога!
Парите за кофчега в найлонова торбичка...
Как да те вразумявам, ох, майчице едничка!
Ох, мамо! Майко! Майчице!
Защо ме изостави!
С годините сърцата ни уж стават по-корави...
С годините сърцата ни уж стават по-студени.
Аз ще се справя, майчице.
Ти не мисли за мене.
Не е възможна, всъщност, нашата раздяла.
Ти продължаваш в мене...
Ти съществуваш цяла.
Аз цял живот опитвам
на теб да заприличам
и също като тебе се уча да обичам.
Недялко Йорданов